Иларио Ингравало,

ръководител на мисията „Намаляване на риска за справедлива и устойчива хранителна система", EIT Food

Този месец Институтът за устойчиво лидерство в Кеймбридж (CISL) публикува доклад, в който предупреждава, че „значително пазарно обусловено сътресение" на глобалната хранителна система не само е неизбежно, но вече е в ход. Това предстоящо сътресение е резултат от нарастващия натиск върху околната среда, от променящите се климатични модели до проблемите с водоснабдяването и възникването на нови процеси за производство на храни.

За някои в сектора докладът може да изглежда алармистки - земеделските производители в цяла Европа се адаптират бавно към климатичните промени поради комбинация от финансиране, политически ограничения и дълбоко вкоренени възприятия за традиционните селскостопански практики. Докладът обаче подчертава една нарастваща реалност:

индустриалното земеделие е достигнало

физическите и екологичните си граници

Докладът ясно показва, че простото увеличаване на производството на храни вече не е жизнеспособен път за задоволяване на глобалното търсене – дори без да се взема предвид спешната необходимост от намаляване на емисиите. Десетилетия на индустриални селскостопански практики ни изправиха пред поредица от предизвикателства, от изчерпани почви и намаляващи водни ресурси до ускоряващото се въздействие на климатичните промени. Само в ЕС селското стопанство е отговорно за около 11% от общите емисии на парникови газове (Европейска комисия, 2025 г.) Междувременно климатичната криза вече причинява значителни сътресения в доставките на храни, които ще се влошат с увеличаването на честотата на екстремните метеорологични явления. Това подчертава необходимостта да преосмислим начина, по който произвеждаме храни, така че да възстановим екосистемите и да подкрепим устойчиви вериги на доставки.

Иновациите са от решаващо значение както за развитието на технологиите, така и за съществуващите селскостопански практики. Бъдеще, изградено върху климатично интелигентни и технологично ориентирани селскостопански решения, може да ни покаже пътя напред – ако сме готови да го приемем.

Решение 1: Регенеративно земеделие

Регенеративното земеделие, система от земеделски практики, които са разработени да действат в хармония с околната среда, се подкрепя от все повече доказателства. Предимствата са ясни - то може значително да подобри здравето на почвата, да увеличи ефективността на ресурсите и земята и да стимулира биоразнообразието. За да се постигнат глобалните климатични цели и да се ограничи затоплянето до 1,5 °C, обаче, регенеративните практики трябва да бъдат въведени на 40% от земеделската земя в света.

Възстановителните земеделски техники включват спиране на оранта, използване на покривни култури, минимизиране на химикалите и интегриране на добитъка в обработваемата земеделска земя. Централна част от този подход на „цялостна екосистема" е да се помогне на земеделските стопани да се откажат от отглеждането на мащабни монокултури, които причиняват деградация на почвата и загуба на биоразнообразие, и вместо това да дадат приоритет на климатично интелигентни методи като сеитбооборот.

За да се гарантира, че земеделските стопани получават подкрепа в този процес, портфолиото за регенеративни иновации на EIT Food обединява партньори от цялата верига на стойността на селскостопанските продукти, за да подпомогне разширяването на регенеративното земеделие в цяла Европа. Ние също така предоставяме наставничество за земеделски стопани, които желаят да внедрят устойчиви земеделски практики, включително обучения, консултантски програми и консултации.

Тъй като всеки земеделски стопанин трябва да се адаптира към местните условия и предизвикателства, преходът към регенеративно земеделие трябва да се изгражда от основата. Например, проектът LILAS4SOILS, ръководен от EIT Food South, използва повече от 100 демонстрационни обекта в осем държави, за да събере данни за най-добрите начини за увеличаване на въглерода в почвата и намаляване на емисиите. Чрез създаването на реална тестова среда проектите допринасят за катализиране на иновациите и улесняват разработването на ефективни регенеративни решения.

Този подход трябва да бъде възпроизведен в европейски мащаб, за да се гарантира, че преходът се основава на опита и експертните познания на земеделските стопани и че е наистина „воден от земеделските стопани".

Решение 2: Преминаване към нови

процеси за производство на храни

Друг елемент от трансформацията на нашата хранителна система е преминаването към нови производствени процеси - промяна, която, както подчертава докладът на CISL, вече е в ход.

Тези нови процеси включват разработването на иновативни системи за земеделие (например вертикални земеделски техники, хидропоника, аквапоника и др.) и растителни, култивирани, получени чрез ферментация и базирани на насекоми протеини, които се произвеждат в допълнение към конвенционалните източници на месо.

Диверсифицираните източници на протеини предлагат алтернативен път за намаляване на зависимостта ни от интензивното животновъдство, което остава един от секторите с най-високи емисии в хранителната система. Понастоящем животновъдството е отговорно за зашеметяващите 14,5% от антропогенните глобални емисии на парникови газове, но чрез диверсифициране на източниците на протеини имаме шанс да намалим значително това въздействие.

Компании като Quest, които получиха финансиране чрез EIT Food Accelerator Network, разработват съставки, които правят култивираното месо по-достъпно и мащабируемо. Вместо да се отглеждат животни, култивираното месо се произвежда чрез култивиране на животински клетки в контролирана среда, като по този начин се намаляват както емисиите, така и използването на земеделска земя. Междувременно, анализаторския екип за разнообразяване на протеините на EIT Food обединява заинтересовани страни от цялата хранителна система, за да преодолее пречките пред иновациите и да ускори въвеждането на разнообразни източници на протеини.

Освен ползите за околната среда, разнообразяването на протеините представлява уникална икономическа възможност за земеделските производители. То им позволява да възприемат по-устойчиво и печелившо използване на земята, да укрепят позицията си във веригата на стойността и да получат достъп до нови източници на доходи - например чрез отглеждане на протеинови култури на угар между сезоните. Въпреки че диверсификацията на протеините ще представлява и предизвикателства, Европейската комисия признава необходимостта от солиден план за преодоляването им. Обещаващо е, че Институтът за европейска политика по околната среда наскоро изложи видовете политики, които ще бъдат необходими на селскостопанския сектор, за да преодолее пречките пред успеха и да се възползва напълно от тази възможност.

Решение 3: Изкуствен интелект и технологии

Приемането на тези промени ще включва и използването на развиващи се технологии като изкуствен интелект, биотехнологии и възобновяема енергия, които имат потенциал да ускорят прехода към по-здравословни и по-устойчиви хранителни системи. Тези инструменти включват усъвършенствани системи за мониторинг, които използват данни от сателити и дронове, за да създават много прецизни доклади за състоянието на културите. Заедно с прогнозния анализ на производителността, задвижван от машинно обучение и изкуствен интелект, те помагат на фермерите да оптимизират избора си за управление на културите, да идентифицират проблемите по-ефективно и да прилагат целенасочени решения.

Един пример е HarvestAI, проект, който интегрира изкуствен интелект в съществуващите оранжерийни системи, за да прогнозира добива от домати и пипер, помагайки на фермерите да подобрят планирането, да намалят пустеещите земи и да използват ресурсите по-ефективно.

Междувременно изкуственият интелект играе роля и в подобряването на вкуса, текстурата и цената на растителните храни, което илюстрира как бързото развитие на новите технологии дава допълнителен тласък за трансформация в сектора. От друга страна, стартиращата агротехнологична компания Elaniti, подкрепена от EIT Food и Bayer, използва машинно обучение за анализ на почвените микробиоми, като помага на фермерите да възприемат регенеративни практики, да намалят ранните загуби на реколтата и да увеличат добивите. Заедно тези технологии отварят вълнуващи възможности да преосмислим начина, по който произвеждаме, отглеждаме и работим в сектора на храните.

Необходимостта от справедлив

и равноправен преход

Преходът към по-гъвкава и устойчива хранителна система е необходим, но ще бъде сложен. За да се постигне нужната мащабност на промяната, заинтересованите страни в сектора ще трябва да работят съвместно и амбициозно, като дублират проекти като Regenerative Innovation Portfolio (Портфолио от възстановителни иновации) в глобален мащаб. Трябва също да гарантираме, че преходът е справедлив, което означава, че решенията се разработват от и за всички. Особено важно е земеделските производители, като пазители на околната среда, да имат основна роля в процеса на вземане на решения и развитието на сектора.

Подобренията във финансирането, комуникацията и политиката трябва да работят за участниците по цялата верига на стойността на храните. Политиката трябва да се адаптира, за да насърчи по-младите поколения да се ангажират с трансформацията на хранителните системи и да осигурят бъдещето на сектора, като подчертават ползите от кариера в селското стопанство.

От жизненоважно значение е земеделските стопани да бъдат подкрепяни през целия този процес със стимули за въвеждане на нови практики и по-добър достъп до финансови и образователни ресурси. Проектът Navarra 360º в Испания, например, съчетава финансова подкрепа за земеделските стопани с обучение по техническите аспекти на регенеративните практики. Решенията, особено тези, които включват нови технологии, трябва да бъдат тествани на практика, с редовното участие на земеделските производители и други заинтересовани страни.

Това е момент на промяна, но ако се управлява правилно, той може да се превърне в момент на реални възможности. Като приемем иновациите и работим колективно за създаване на климатично интелигентни решения, можем да проправим пътя към хранителна система, която работи по-добре за производителите, потребителите и планетата.