18° C, ясно небе
В Деня на отворените врати в Института гостите ще могат да опитат фрапе и сладолед от вино
Промените в климата промениха условията за отглеждане на земеделските култури и гроздето не прави изключение. За възможностите и ограниченията в лозарството и винарството вследствие на сухото време разказа пред „Български фермер" доц. д-р инж. Емил Цветанов, директор на Института по лозарство и винарство в Плевен.
„Производството на десертните сортове грозде в България, за съжаление, не е добре развито, да не кажем, че почти го няма. Малко са производителите на десертно грозде. Причината е, че то е по-капризно към болести, неприятели и стресови фактори; разваля се бързо и трябва много бързо да го консумираш. Трудно се съхранява качеството му и ако нямаш пазар, на който веднага да го пласираш, след това нямаш какво да го правиш. От десертно "грозно" грозде не става кой знае какво вино, за да кажем, че ще си го направиш на вино. Така че
производството на десертно грозде
в страната е доста сериозен проблем
При винените сортове интересът на стопаните към момента е свързан с програмите на Министерството на земеделието и храните за преструктуриране и конверсия на лозя. Започва да се възвръща интересът към местните български сортове, защото пазарът е преситен от интродуцираните масови сортове като Шордоне, Алиготе, Каберне, Мерло, Пино Ноар и т.н.
Особено по-малките изби започват да се концентрират към местните сортове, така наречените автохтонни, или такива, които са създадени в Института.
Гъмзата е един от тези автохтонни сортове,
към които се възвръща интереса,
който беше почти изгубен. Маврудът е друг. Откритият ни ден миналата година беше посветен на Рубин - още един сорт, който е създаден при нас в Института и който все повече изби преоткриват и го включват в своето портфолио. Това е сорт с доста сериозен потенциал. Връщането на интереса към местните сортове е световна тенденция, защото всеки търси по някакъв начин да представи нещо, което го няма навсякъде, да покаже автентичност.
Много отдавна се говори, че трябва да се направи ново райониране в страната на лозарството, защото много от климатичните фактори, които влияят на развитието на сортовете, най-вероятно вече не са такива, каквито са били преди 60 години, когато е правено районирането на лозарството в България. Но това е много сериозен процес, сериозен труд.
Затоплянето дава възможност отглеждане
на сортовете, които узряват по-късно
Има голяма вероятност сортове, които не са могли да се отглеждат в Предбалкана, вече да узряват и там.
Сушата е проблем за всички. Дори да има някаква по-добра сухоустойчивост, знаете, като не се храните, без вода не може. Има специфики, сортовете започват все по-рано да узряват. Например тук, в Плевенския регион, правихме преди няколко години едно изследване заедно с един климатолог. Оказва се, че сумарната температура за Плевенския регион се повишава с 200 градуса, което означава, че сортовете узряват с около месец по-рано. Допълнително сушата се отразява лошо, защото всъщност сортовете не узряват, а започват да стафидизират. Това е сериозен проблем особено там, където няма напояване. Адмирации за това, че Министерство на земеделието и храните се опитва да възвърне поливното земеделие, защото то ще е един от козовете, който ще даде възможност на нашето земеделие да оцелее.
Сушата е стресов фактор особено
когато гроздето се намира във фазата
между грахово зърно и началото
на узряването, или прошарването на зърното
Липсата на вода в този период намалява наедряването на зърното и след това, дори да поливаш, започне ли да зрее, дори да му даваш повече вода, то вече няма да наедрее и започва гниене.
Разбира се, тогава е време да започнат да се търсят мероприятия със зелените части. Едно кършене на зелено, например, на практика играе ролята на една поливка, тъй като намалява изпарението от липсата на лозата и по този начин запазва влагата в растението. Но това може да е нож с две остриета, защото пък ако прекалите с кършенето, ще имате проблем - следващата година растението може да не узрее и да не развие достатъчно леторасли, за да презимува. Може би още по-проблемното за един лозар е, че може да настане сериозен пригор по гроздето, защото прекаленото кършене открива гроздовете и силното слънце започва да подгаря гроздето.
Наистина това са предизвикателства и трябва да се търсят сортове, които са по-устойчиви на стресови фактори. Ето, например
десертният сорт Найден спечели
наградата за иновации
на международното изложение АГРА 2025. Като цяло работим в тази посока, селекцията ни е насочена към създаване на десертни сортове, които са по-устойчиви на стресови фактори. Не, че нямаме такива, но повечето са винени."
Институтът по лозарство и винарство в Плевен разполага с експериментална база и в нея се добиват повечето сортове грозде, които са разработки на Института. Продукцията се продава в магазина на научното звено. Доц. Цветанов посочи: „Ние имаме над 45 сортове и хибриди, които са създадени в института, допълнително имаме такива, които са интродуцирани и от други места. От началото на август берем десертното грозде, а от тази седмица започваме и виненото. Всеки ден колегите обхождат масивите и берат само узрялото грозде. Ние имаме доста широка маточна база заради производството на посадъчен материал. Разполагаме с голям набор от сортове по 3, по 5, по 10 лози, по половин ред и там се обикаля и се гледа кое е узряло и се бере. Напоследък берем от сортовете „Плевен", „Брестовица" и „Кардинал", насадихме и пет декара с нови сортове.
Две години изобщо не продавахме десертно грозде, защото всичко отиваше в избата. Опитваме се там да правим по-малки партиди.
Тази година за пръв път пуснахме
вино от сорт „Наслада"
Той не е нов сорт, много отдавна е създаден, но е направен с двойно направление за десертно и за винено грозде. Хората много го харесаха. Има лек мискетов аромат. Също така регистрирахме пет сорта в сортовата листа, които по незнайни причини не бяха регистрирани. Например Кайлъшки Рубин, който не беше регистриран и хората не можеха да си направят вино от него. Тук трябва да изкажа благодарност към Министерство за земеделието за бързата реакция и вписването на тези сортове.
ИЛВ-Плевен разполага и с една от
най-старите изби на Балканския полуостров,
която е основана през 1892 г. Тя е паметник на културата и е отворена за посещения, като се предлагат дегустационни пакети. „Който искам може да дойде и да разгледа избата и, с предварителна заявка, да направи дегустация.
На 28 август ще проведем открит ден,
посветен на сорт Гъмза
Ще имаме две лекции за сорта и за ефектите от съхранението на виното от Гъмза в съдове, изработени от дъбова дървесина. Предстои ни също ежегодната изложба на сортовете грозде, които са разработки на Института. Ще представим бяло-червени пелини и безалкохолно вино. Поканили сме да се включат с най-атрактивните си разработки колегите от Института по земеделие в Кюстендил, Образцов Чифлик, и Аграрния университет в Пловдив. Разговаряме допълнително с изби, които произвеждат вина от Гъмза в нашия район. Така хората, които дойдат на Открития ден, ще могат да опитат
сорта Гъмза, произведен
в различни райони с различна технология
Отново ще имаме сладолед от вино, който е продукт на колегите от Ловеч. Допълнително планираме с колегите от Института по криобиология и хранителни технологии в София да представим фрапе от вино.
След това на 29-и, 30-и, 31-и август в Плевен, заедно с Община Плевен и Историческия музей правим Time for Wine, фестивал на виното и фермерските деликатеси. Миналата година събитието имаше сериозен успех, по-миналата също, надявам се тази да надградим и да има още повече посетители, над 15 000."
Коментари