Продължаваме по план със съвети и трикчета за засаждане на луковичните цветя, но и не само. Готови ли сте?

Нека направо насочим вниманието към начина на засаждане. Да, в предния брой отбелязахме дълбочината, както и, че е добре растенията да са засадени в групи. Ако спазите тези изисквания, ще получите здрави и силни растения. Хайде обаче да си поговорим и за конфигурацията. Да бъде ред или да бъде хаос? Да бъде натурално или да бъде строго и линейно? Да, вие решавате. А ние ще обясним разликите.

Ако харесвате реда и искате всичко да бъде под конец, то наистина трябва да използвате такъв. Или поне рулетка. Използвайте ги, за да спазите желаната подредба и линии на засаждане. Спазвайте и препоръчителните разстояния за индивидуалните видове. Тук рулетката ще бъде от голяма полза.

Всяка луковица се засажда в индивидуална ямка,

за която си има специален инструмент

Очакваният резултат напролет е войници строени в редици и строгост с цветен привкус.

По този начин се създават цветните мозайки в парковете. Всеки цвят отговаря на дадена фигура или част от такава. Желаните дизайни се спазват стриктно, защото дори най-малкото отклонение може да изкриви мозайката.

А сега да разгледаме по-лежерна техника на засаждане. Нарича се „Букет". И да, напълно отговаря визуално на името си. Засаждането тук е в по-голяма ямка.

В центъра се подреждат високите луковични цветя,

а в периферията съответно по-ниските

Диаметърът на ямката по правило трябва да отговаря на сбора от разстоянията на засаждане на самите растения. За да се получи красив „букет" обаче, те трябва да се намалят. Сякаш всички стръкове излизат от една точка. Точно като букет.

Луковичните цветя, клубените, ризомите, изобщо всички растения със сочен подземен орган, имат голям враг в лицето на ровещите гризачи. Ако не да изядат цяла луковица, нагризват, повреждат и после... няма лалета.

Едно от решенията е да използвате така наречените примамки с отрова, ние обаче имаме по-хитро и безопасно предложение. Защитете луковиците в предпазна клетка. Най-добре е да бъде от желязо, но и най-обикновена пластмасова касетка би свършила работа. Процедурата е следната:

  • Изкопава се ямка, която отговаря на размерите на клетката;
  • Клетката се поставя в нея и се посипва с почва докато се постигне желаната дълбочина за подреждане на луковиците;
  • Луковиците се подреждат според желанието и препоръките за разстояния и дълбочина на засаждане и се добавя почва;
  • За по-голяма сигурност, клетката се снабдява и с капак, който може да бъде прикрепен с тел или свински опашки.

Още един ценен, но доста подценяван съвет е отбелязването

Не, не в социалните мрежи, а на засадените растения. Луковиците не поникват веднага, а мозъкът ни доста често не смята за нужно да помни къде какво сме засадили, кой е сорта и т.н.

Та, отбелязвайте си по някакъв начин, било то с табелки на място или върху скица в градинарския дневник, къде точно са луковиците. До пролетта има доста време.

Направете си и списък с видовете и сортовете, които сте засадили. Така ще можете да проследите кои се развиват добре и кои не, кои харесвате и кои не.

Времето е подходящо да извадите,

прегледате и преместите старите луковици

Целта е да стане докато те още са в покой и ще бъде особено ценно, ако през изминалите няколко години не сте го правили или, ако цъфтежът им се е влошил.

Ваденето трябва да стане, когато почвата е сравнително суха. Луковиците се преглеждат обстойно. Ако са се образували млади луковички около старата, добре е да ги отделите и отгледате на отделно място. Големите клъстери от луковици също е добре да се разделят.

Засаждането обратно може да стане веднага, ако всичко е наред. В случай, че ще садите на същото място, подобрете почвата и нейното плодородие. Ако мястото е ново, то следвайте вече описаните съвети. Успех!