Според EastFruit, въпреки намаляването на площите за отглеждане на пъпеши в Узбекистан през 2025 г., износът на пъпеши от страната продължава да се разраства.

FERGANA EXIM AGRO, компания, известна с успешните си доставки на сушени плодове и пресни продукти на премиум пазарите по света, обяви две успешни доставки на пресни пъпеши в Швеция. След като първата партида от емблематичните сортове „Torpedo" и „Obi-Navvot" премина успешно двуседмичното пътуване до Стокхолм без загуба на качество, купувачът веднага направи повторна поръчка за още 20 тона.

Йоркин Инамов, директор на компанията, изрази надежда, че шведският пазар ще се превърне в един от най-обещаващите за узбекските пъпеши в Европа и ще помогне за популяризирането на тези невероятни продукти на европейския континент.

Колко печеливш е износът на пъпеши от Узбекистан за Швеция? В Швеция цената на дребно на тези пъпеши е около 30 шведски крони за килограм – приблизително 2,70 евро или 3,10 долара – докато в Узбекистан фермерите в момента ги продават само за 0,20 долара за кг директно от полето.

На пръв поглед това предполага огромни маржове при износа. Реалността обаче е по-нюансирана. Доставчикът често получава не повече от 40–50 % от цената на дребно – и то само 30 до 90 дни след доставката. Освен това вносителят добавя марж от 20–40 %, а в случая на нови доставчици с по-висок риск, като тези от Узбекистан, дори до 70 %.

Освен това шведските вериги супермаркети рядко работят директно с малки чуждестранни износители. Те обикновено предпочитат големи доставчици, способни да доставят целогодишно. Това означава, че узбекските износители вероятно получават само 20–30% от цената на дребно.

Швеция има строги изисквания за качество, безопасност и опаковка. Само избрани пъпеши отговарят на тези стандарти. Производството, ориентирано към износ, трябва да отговаря на одобрените от ЕС продукти за растителна защита и протоколи за безопасност, което често повишава производствените разходи.

След прибирането на реколтата пъпешите трябва да бъдат сортирани по размер, като само част от тях отговарят на изискванията за износ. Компаниите трябва също да провеждат изчерпателни тестове за безопасност, често в лаборатории в ЕС, и да подготвят обширна документация за износ.

Опаковката е друга голяма инвестиция. Опаковкана, необходима за този тип износ, е значително по-скъпа в Узбекистан, отколкото в Европа. Всъщност износителите често понасят разходи, равни на целия годишен оборот на средно голям производител, само за да подготвят една единствена пратка – преди да са реализирали каквито и да било приходи. Тези предварителни разходи са особено тежки, когато се финансират чрез местни банки.

Износителите поемат и рисковете от разваляне на продуктите по време на дългите транспортни маршрути – което не е необичайно – и потенциални забавяния в плащанията.
В резултат на това не всяка узбекска компания е готова да поеме предизвикателството да изнася за ЕС, въпреки по-високите пазарни цени.

„Износът към взискателни пазари не е безплатен. Той изисква големи инвестиции в ноу-хау, установяване на контакти с купувачи чрез търговски изложения и мисии, адаптиране на продуктите и оборотни средства. Износът носи и рискове, които просто не съществуват на вътрешните или традиционните регионални пазари", обяснява Андрий Ярмак, икономист в Инвестиционния център на ФАО.