В Еньовден са преплетени езически, митични ритуали от забравени времена, а Православната църква празнува рождението на Йоан Кръстител. Този ден е троен празник, като в традициите се изразява на първо място почит към слънцето, водата и билките. Днес то, слънцето, огрява най-дълго земята и от тук нататък „отива" към зима. Хората вярват, че за да се „сбогува" със земята, слънцето се окъпва във водите, а на изгрев „трепти и танцува". Който види явлението, ще се радва на крепко здраве и плодородие.

Смята се, че в този ден водата придобива още по-силни пречистващи свойства точно, защото слънцето ѝ е предало от своята енергия. Затова, а и за здраве, се прави ритуално къпане. Търкалянето в росата също има сходно значение.

Характерно за този празник е да се плетат венци и китки от билки, благоуханни треви и цветя. В този ден растенията са най-лековити и магически. Момите преобличат малко момиченце като булка, украсяват главата му с червено було и го носят на ръце от къща на къща, от нива на нива. По думите изречени от т.нар. „еньова буля" се гадае, смята се, че те са с пророческа сила.

„77 билки и половина" 

В нощта между 23-ти и 24-ти юни всичко е вълшебно! Палят се огньове, играят се хора, пеят се песни, приготвя се мълчана вода, берат се чудодейни билки. Според легендата те трябва да са точно „77 и половина". Смята се, че по хората има точно толкова болести, а „половинката" е за болестта „без име". Само най-вещите билкари могат да открият „половинката" билка, а за да е още по-магично, това се прави в точно определен момент - хем да няма роса, хем слънцето да не е изгряло.

Набраните билки се използват през годината, а по тях се гадае за следващата.

На празника не се пере и не се жъне, не се работи изобщо, защото „Еньо ще се разсърди, че не уважават празника му".

Традиционно, на днешния ден се прави венец от билки, цветя и други стръкчета. Той е в човешки ръст и кръгла форма. Смята се, че символизира цялост, има силата да защитава и пречиства от зло всички, които го носят на главата си или преминат през него. Именно затова венци се вият на почти всеки празник, присъстват на сватбените церемонии, поставят се на главите на животните и т.н.

Еньовският венец е специален. В него са преплетени най-често срещаните растения у нас, а почетно място е отредено на еньовчето. Рядко се обръща внимание на всяка тревичка, вплетена във венеца. По-скоро той се разглежда като едно цяло, но ето кои са някои от билките, които се събират в този период:

Еньовче 

Galium verum е латинското наименование на растението. Наричат го още Драгайка, Същинско еньовче, Истинско еньовче. Употребяемата му част е цъфтящата надземна маса. Еньовчето е едногодишно растение с четириръбесто стъбло и листа, събрани в прешлени. Цветовете са бели или зеленикаво бели събрани в съцветия. Растението достига височина до 120 см и цъфти от май до началото на есента. Среща се в цяла Европа.

Освен магичните сили му се приписват и лечебни такива. Еньовчето има диуретично, слабително, болкоуспокояващо и противомикробно действие. Билката може да се прилага външно под формата на сок, тинктура, компрес, прах, настойка, крем и др., а също и вътрешно. Доказано е, че лекува редица заболявания като камъни в бъбреците, проблеми с пикочните пътища, рак, чернодробни заболявания, кожни проблеми, помага и за детоксикация на тялото.

Стръкчетата намират място в кулинарията и за подсирване на мляко (жълт квас).

Лайка 

Лайката е растение с изключителна лечебна и мистична сила. В химичния състав на Matricaria chamomilla влизат редица полезни вещества, от които най-важни са флавоноидите, етеричното масло и кумарините. Прилага се при редица неразположения на тялото от простуда до кожни проблеми, дезинфекция и др. Използва се като болкоуспокояващо средство. Начините за приложение са неизброими, но основните са под формата на чай и запарки за инхалации, жабурене и промивки.

Лайката влиза в състава на много козметични продукти. Смята се, че те са щадящи и благотворни за кожата, косата, ноктите. Ценни свойства притежава само Matricaria chamomilla, но тя има много „двойници". Ако не познавате добре растенията не пристъпвайте към самолечение с тях!

Жълт кантарион 

Жълтият кантарион е многогодишен представител на дивата флора у нас. На някои места се счита дори за плевел. Представяте ли си?!

Hypericum perforatum е прекрасно растение с ярко жълти цветове. Полезната част, която се използва в народната медицина (и не само) са цъфналите стръкове.. Той е безценен помощник при леки депресивни състояния, притежава още антиоксидантен, противовъзпалителен и антивирусен ефект. Действа добре при настинки, а се използва и за третиране на рани, екземи и други кожни проблеми.

Продължителен прием може да доведе до странични ефекти, като световъртеж, гадене и др.

Здравец 

Дъхавото растение е едно от най-разпространените в нашата родина, независимо дали става въпрос за дива или одомашнена „селска китка". Здравецът присъства във всякакви ритуали и обикновено е завързан с червен конец.

Малко хора знаят, че той е лековита билка. В народната медицина се използват най-често обикновен и кръвен здравец. Обикновеният се прилага вътрешно и външно. Съдържанието на танини, феноли, етерично масло, катехини, витамин С го прави ценен. Помага за съсирване и спиране на кръвотечения, действа антисептично, има благоприятен ефект при гинекологични заболявания, ароматът му помага при главоболие, действа успокоително на нервната система. Билката има способността да регулира кръвното налягане и да помага при стомашни проблеми. Естествено, не се препоръчва предозиране, както и прием от бременни, кърмачки и малки деца.

Ахилеата 

Белият равнец (Achillea millefolium) е разпространен повсеместно у нас. Помага при редица типично женски заболявания, като проблеми с месечния цикъл или мастит. Освен това се използва за спиране на кръвотечение от отворени рани, има мощен противовъзпалителен и антибактериален ефект, а не на последно място действа, като стимулатор на имунната система.

Употребяемите части на растението са надземните (цвят, листа, стъбло). Потвърдено е, че концентрацията на полезни вещества е най-висока, следователно и най-ефективна в периода на цъфтеж. Затова се бере точно тогава.

Омайничето 

Омайничетата у нас са 4 - градско, родопско, червено и ручейно или блатно. От тях с лечебна цел се използва градското (Geum urbanum). Растението достига 50-70 см височина и цъфти в жълто от май до август. За медицински цели се използват корените на растението, които са богати на скорбяла, багрилни вещества, захари и др., а в надземните части се съдържа етерично масло. Омайничето помага при отслабен имунитет и умора, главоболие, нервно напрежение, липса на апетит, бяло течение и редица други неразположения на човешкото тяло. Не са известни странични ефекти при прием, но специалистите предупреждават, че омайничето е само помощно средство и преди употребата му с лечебна цел е задължително да се консултирате със специалист.

ВНИМАНИЕ! 

С лечебни растения човек може, както да си помогне, така и да си навреди. Затова бъдете внимателни при прием. Винаги се консултирайте със специалист преди това.

И знайте! България е на челно място по износ на диви билки и единствената страна в Европейския съюз със специализиран Закон за лечебните растения, както и редица наредби за устойчивото им използване и опазване. В допълнение действат и Законът за биологичното разнообразие и Законът за защитените територии. Най-застрашените растения са включени и в Червената книга.

Билките са нашето злато! Пазете го! Гордейте се!