Добрите практики са определящи за получаване на качествен цвят, съответно етерично масло

През последните години лавандулата започна да отстъпва място от родните полета. И съвсем резонно, защото само допреди няколко години се засаждаше „неконтролируемо". Това доведе до намалено търсене, съответно понижение на цените, което пък от своя страна до разваляне на много от насажденията.

Освен това в новите полета се видяха доста пропуски – засаждаше се некачествен посадъчен материал, не се прилагаха всички добри практики, които следва да съпътстват отглеждането на културата и т.н.

И въпреки това лавандулата си остава една от основните етерично-маслени култури за страната ни.

За вида

Лавандулата е многогодишно растение, което при оптимални грижи се отглежда на едно и също място в продължение на около 25 години. Засаждането може да стана както през пролетта, така и през есента.

Затова, както и при трайните насаждения изборът на месторастения и правилните сортове, са от ключово значение за успешното лавандулопроизводство.

Изисквания:

0 Препоръчително е да се избере топло и слънчевио место, което е с южно, югоизточно или югозападно изложение, защитено от ветрове. Въпреки че е топлолюбив вид, новите сортове издържат ниски температури - до минус 30 градуса.

0 Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация способства за натрупването на повече етерично масло в цветовете.

0 Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.

0 Развива се много добре и дава добиви до 1200 м надморска височина.

0 Най-подходящи са леките, аерирани почви с дълбока водопропускливост и лек механичен състав. Могат да се използват бедни, карбонатни, песъчливи и каменисти почви, както и ерозирани в различна степен, но наклонът да не е по-голям от 10 градуса.

Внимание! Тежките почви с висок процент физическа глина (над 55-60%), които задържат излишна влага и близки подпочвени води не са подходящи за отглеждането ѝ.

Лавадулата се разивва добре на сиви горски, кафяви горски и канелени почви с РН от 6 до 7.5 (неутрално до слабо алкална реакция). Може да се засажда и на алувиални и алувиално-делувиално ливадни почви, но трябва да са добре обработени и наторени с добре угнил оборски тор и минерални торове.

Подготовка

Полето, определено за отглеждането на лавандулата, започва да се подготвя още през пролетта. Теренът трябва да е почистен от дървета, храсти и едри камъни. Необходимо е чрез механични или химични средства около две седмици преди следващата почвена обработка да се унищожат коренищните плевели.

При необходимост трябва да се извършат мелиоративни мероприятия - отводняване и подравняване. Площи с наклон по-голям от 6 градуса се терасират, като ширината на терасните платна да отговаря на междуредовото разстояние на засаждане.

  • В зависимост от запасеността на почвата с фосфор и калий, установено с почвен анализ, направен в лаборатория, се извършва запасяващо торене с фосфорни и калиеви торове.
  • След това се риголва на дълбочина 40-50 см, веднага след прибиране на предшествениците, но не по-късно от септември, за да може почвата да се слегне добре.
  • През лятото и есента по процента се правят още няколко култивирания на почвата.
  • При пролетно засаждане се изорава през есента на дълбочина 28-30 см, а напролет до засаждането се култивира на дълбочина 15 см.

Засаждане

В практиката най-често използваната схема на засаждане е 1.40 м х 35 см, при която в 1 декар има 2000 растения.

Добри практики

  • Всички агротехнически практики са насочени към създаване на оптимален почвен и хранителен режим за растеж и развитие на растенията. За това е необходимо 3-4 кратна обработка на почвата с култиватор на дълбочина до 15 см.
  • Тъй като лавандулата може да се засажда на наклонени, както и на по-слабо продуктивни почви, то обезпечаването ѝ с хранителни вещества е от основно значение.

Качеството на лавандуловото масло силно се повлиява от оптималното хранене на расетнията.

От основните хранителни елементи в органите на растенията постъпват и се натрупват най-много азот, по-малко калий и най-малко фосфор. За добив 100 кг съцветия ежегодно се извличат 1,6 кг азот, 0,6 кг фосфор и 1 кг калий. Практиката показва, че най-висок добив на лавандулов цвят и етерично масло може да се получи при торене с 25-30 кг/дка амониева селитра, 40-50 кг/дка суперфосфат и около 600 кг/дка вар.

Важно! Внасянето на амониевата селитра може да стане еднократно в началото на вегетацията.

Маслото

Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др. Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60%.

Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци.