Тенденцията е за окрупняване, броят на земеделските стопанства е намалял с над 80%

Инес ЗЛАТАНОВА

Броят на земеделските стопанства у нас намалява с над 80% за периода 2003-2020 г., но средният размер на стопанствата се увеличил повече от 8 пъти за тези 17 г. Това показват данните в Доклада за климатични рискове в селските райони, изготвен от проф. Храбрин Башев от Института по аграрна икономика към ССА и проф. Шенкуан Че от Шанхайския университет Jiao Tong. Те бяха представени на българо-китайски агрофорум в УНСС.

През 2003 г. са регистрирани 654 808 аграрни стопанства със средно по около 4,4 хектара. 17 години по-късно една ферма у нас вече е „пораснала" 8 пъти и средно има по 33,2 ха или 332 дка.

Данни за 2020 г. сочат, че стопанствата са 132 742 броя или намалението в бройката им е с над половин милион. Големите стопанства с по над 50 хектара вече обработват 80% от българската земя.

В доклада се отчита, че откакто България става част от ЕС животновъдната продукция намалява значително, докато зърнените и маслодайни култури заемат значим дял от аграрното производство - 75%.

Брутната добавена стойност от земеделие в България към 2022 г. се изчислява на 4,30% от цялата икономика на страната, по данни на Национален статистически институт и Министерство на земеделието и храните. Въпреки че тя бележи процентен спад през годините, земеделието в България остава осноен източник на доходи, особено в северната част. Въпреки намаления брой на малките предприятия в земеделието, те остават значими, защото осигуряват заетост на населението в селските райони.

Намаляващият дял на сектора като тенденция в страните-членки на ЕС се смята за положителен феномен само, ако паралелно с него се увеличават обемите и качеството на селскостопанската продукция. В националната ни икономика обаче ситуацията не е такава – наблюдават се намаление на продукцията и проблеми с нелоялната конкуренция. Изводът от анализа на съвместния доклад, представен на българо-китайския форум за климатични изменения и съживяване на селските райони показва, че промените след влизането на страната ни в ЕС са довели до нестабилна национална агроструктура.

Още от доклада за земеделието четете в новия брой на в. "Български фермер" от 2-8 септември