Нека първо уточним що е то плевел. Това е всяко нежелано растение в градината, което се конкурира с цветята, билките, подправките, зеленчуците, ягодоплодните, овощните и кой да е друг вид, който ние градинарите искаме да отгледаме успешно. Обикновено плевелите оцеляват при доста по-стресови ситуации в сравнение с културните растения. Имат невероятни механизми за разпространение и размножаване. А борбата с тях е доста трудна, бавна и често неуспешна.

Ако сте привърженици на градинарство без химия, със сигурност сте открили, че именно борбата с плевелите отнема най-много време и усилия. Но ние сме подготвили няколко хитринки:

1. Обработките на почвата са най-ефективни, когато се използват разумно. Например, когато обработите една площ, полейте и почакайте. Дайте време на себе си и на почвата, на семената съхранени в нея. В момента, в който повърхността позеленее, но плевелите са във фаза котиелдон или първи същински лист, обработете отново. Повторете упражнението няколко пъти, преди да засадите или засеете желаните растения. Ще забележите, че всеки път плевелите ще бъдат по-малко. Успешно е и изгарянето на младите поници с газова горелка, но за тази цел трябва добре да прецените почвената структура.

2. Добре обработената почва е гостоприемна среда за плевелни семена, а когато се и полива, се превръща в рай. Дебел слой мулч ще спре поникващите плевели и ще ги изтощи, а от друга страна ще бъде и бариера за новодошлите.

3. Особено важно е да не се допуска осеменяване на вече наличните плевели.

Само тези три прости стъпки са достатъчни да проведете успешна борба с плевелите, но има и още.

Да опознаем врага

Да опознаем врага и да открием слабите му страни е една от най-добрите военни стратегии. Ето простичък пример:

Голям недостатък на повечето житни треви е, че ако бъдат наранени под точката на братене, не се възстановяват. Обикновено тази точка се намира непосредствено над почвената повърхност, което означава, че не е необходимо да копаем дълбоко и да изкореняваме до дъно тези плевели. Достатъчно е да ги посечем където трябва. Положителното е, че се влагат много по-малко усилия и физически труд, а също и че корените остават в почвата. Същото може да се приложи при тученица и розетъчни плевели.

Безсмислени борби

Ако питате нас, безсмислени борби няма. Всяка една ни учи на нещо, независимо дали се е овенчала с успех, или не. И пак ще дадем пример.

Многоцветната галинзога е плевел с множество таланти за оцеляване. Тя започва да пониква активно през лятото, когато температурите станат високи. В поливни площи първо трупа листна маса, а след това цъфти. Когато обаче няма вода, бърза да цъфти и да се осеменява. Галинзогата има способността да се вкоренява дори и изкоренена от лехите. Достатъчно е да я оставите в купа с плевели в някоя пътека. След 2-3 дни ще забележите, че връхчетата на тази трева са свежи, зелени и са се изправили – сигурен знак, че тече активен процес на образуване на нови корени.

С други думи, за да се преборите с плевели, които могат да се вкоренят повторно, е важно да ги оставите да изгорят на сънце. Трябва да ги разстелете на тънък слой на място без вода и възможност за образуване на корени. Плочник или циментова пътека вършат работа.

Всички ли са ненужни?

Нека вмъкнем, че не всички плевели са ненужни. Щирът например е сигурен източник на витамин С и много други полезни вещества. Ако не можете да се пречупите и да го похапнете вие, давайте го на животните. Кокошки, прасета, преживни и други ще са повече от доволни. Важи и за тученицата, за галинзогата и още много други плевели.

Когато пък целта е да изчистите тревичките, поникнали между плочките и на места, където не растат културни видове, то просто ги залейте със силен солен разтвор или оцет. Няма нужда от тежка химия. Най-подходящо е това да става в горещите часове на деня. Успех!