• Климатът ни ги прави по-вкусни от останалите
  • Вече са в менюто на детските градини и учениците до 4-и клас
  • Неочаквано добра симбиоза със соларните панели, защото може да се отглеждат и под тях

България със своите природни дадености предразполага да се произвеждат много по-вкусни и ароматни малини, отколкото където и да било другаде. В това е убеден Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.

 “Правили сме експеримент. Например един и същ сорт, отгледан тук и в Полша, където слънцето е по-малко, не дава един и същ плод. Малините в България се отличават с отличен вкус, аромат и цвят. Просто при нас климатът, почвата и слънцето предразполагат за това”, споделя Петков.

Поводите за гордост в сектора не спират дотук. В края на миналия месец държавата ни участва в Международна конференция за малините, която се проведе в Китай.  Ние сме една от 13-те страни, които дават 85% от световното производство на този плод. А от 13-те страни, които снабдяват света с ароматните плодове, ние влизаме в топ 10 по производство.  Другите са Австралия, Канада, Чили, Китай, Великобритания, Мексико, Полша, Сърбия, Перу, Украйна и САЩ. 

На конференцията Петков запознал колегите си от другите държави с производството и начините на отглеждане, които се прилагат у нас. 

“Към момента имаме повече от 15 високотехнологични машини, които се използват за прибиране на реколтата. Това

прави България лидер в Европа в използването

на механизация при малините, обяви шефът на асоциацията пред “24 часа”. Божидар Петков (в средата) участва в международна конференция по малинопроизводство в Китай.

Божидар Петков (в средата) участва в международна конференция по малинопроизводство в Китай.

С тези малинокомбайни се следват всички изисквания на Европейския съюз за управление на земеделската продукция от полето до масата и били надеждна защита срещу възможно замърсяване на продукта с вируси, хепатит А и пр. - нещо изключително важно за потребителите в цяла Европа и по света. 

Освен това фермерите у нас в голяма степен използват

използват биопрепарати

при обработката на малини, особено при есенните, където срокът за бране е около 3 месеца и няма как да не се третират. 

Към момента площите, върху които се отглеждат малини у нас, са 22 хил. декара. 1058 са регистрираните земеделски производители, които отглеждат ароматния плод, а от тях 185 са членовете на асоциацията. Делът им в производството на цялата малинова продукция у нас е 85%. 

По данни на земеделското министерство за миналата година сме произвели

5656 тона, от тях 3500 са за износ

От родните плодове единствено малините и черешите са с положителен експортен баланс, т.е. само при тях износът е по-голям от вноса.

“Още не сме направили анализ на докладите, но е сигурно, че сме в челната десетка, защото вече изпреварваме Нова Зеландия, Англия и Австралия. Когато става дума за индустриалната малина, може би дори се нареждаме на пето или шесто място. В страни като Испания и Португалия, които също са големи производители, 95% от реколтата отива на пазара като пресен плод, а само 5% за индустрията. При нас е точно обратното”, уточнява Петков.

Освен това от миналата година производството на ягоди и малини е включено в обвързаната подкрепа на оранжерийното производство, което е новост за България. Тоест малини и ягоди

вече няма да се отглеждат само на полето, а и в оранжерии

“Успяхме да се преборим за това, досега в оранжерийното производство имаше само 4 зеленчука. Предстои ни работа и по още едно важно нещо, което е от изключителна важност за ягодоплодните - агросоларите”, казва той.

Идеята тръгнала през миналата година и тогава земеделският министър поискал точно и ясно определение какво значи агросолар. Вече има такова и вероятно след съставянето на редовно правителство ще има и законодателство по въпроса.  

Агросоларите са изключително практични, защото за тях няма нужда да се променя статутът на земята, както се изисква по принцип за монтиране на фотоволтаици. Те могат да бъдат поставени върху нивите от втора, трета или четвърта категория. В случая ползите за производители на ягоди и малини са огромни, защото тези култури изискват около 40% засенчване. В момента това се постига с мрежи, но с по-голям успех ще се съчетае със соларни панели, обяснява Петков. Според него може да се създаде прекрасна симбиоза между земеделеца и инвеститора, тъй като и двамата ще имат ползи.

За единия - ток, за другия - сянка

През последните 2-3 години все повече се вижда  българско производство по магазините, доволен е шефът на асоциацията. Това се дължало на усилията ѝ да помага за въвеждането на сортове, подходящи за продажба като пресни.  

“Една и съща малина не е подходяща за преработка и за продажба като пресен плод. В консервната промишленост са по-дребни и по-наситени със захар, а другите са по-големи”, казва Петков. Припомня и че от тази година в менюто на децата и учениците до 4-и клас са включени и боровинки, и малини.

Това, което ги спъва в работата обаче, е проблемът с работната ръка, която все по-трудно се намира и става все по-скъпа.  “В Испания берачите получават по 50 евро за 100-110 кг малини в кутийки. У нас плащаме по 1,50 лв. и нашите работници берат между 30 и 50 кг на ден. Като стигнат тези количества, спират”, оплаква се шефът на асоциацията.

Но успокоява - брането вече е започнало и се очаква добра реколта.