Гъсениците водят скрит начин на живот, което ги прави почти „неуловими" за третиране

Картофеният молец само за няколко години се превърна в един от икономически най-важните неприятели за културата. Това се дължи на повредата, която засяга и клубените, които са негодни за консумация.

Картофеният молец се среща на повечето континенти, във всички страни, в които се отглеждат картофи. Голямото му разпространение се дължи на това, че видът е изключително адаптивен към условията, освен това се размножава много бързо.

Ежегодно производители в различни райони на света търпят значителни загуби, а милиони хектари са нападнати от вредителя.

Картофеният молец напада също домати, пипер, патладжан. Неприятелят може да се срещне и по плевелни видове от сем. Картофови, както и по още над 60 растителни вида.

Той е особено опасен за картофите към края на вегетацията им и по време на съхранението им, а за тютюна – по време на вегетацията на културата.

Възрастното насекомо е дребна пеперуда. Предните крила са тесни и дълги, сиво-жълтеникави на цвят, имат тъмни петна. Задните крила са по-къси, оцветени са в сиво, имат дълги ресни. Яйцето е малко с овална форма. Първоначално е бяло със седефен блясък, а после става кремаво. Възрастната гъсеница е сиво-зелена, с дължина около 13 см. Какавидата е червено-кафява, пашкулът е бял.

Картофеният молец развива различен брой поколения в отделните местообитания. Броят им зависи от температурата в климатичната зона. Например, в северните райони неприятелят развива около 2-4 поколения, а в топлите – може да достигне до 10. Едно поколение през лятото се развива за 3-4 седмици, а през зимата – за 5-7 месеца.

У нас видът най-често развива 4-о и частично пето поколение. Зимува като възрастна гъсеница или какавида в почвата.

Картофеният молец се развива целогодишно по картофите, не изпада в диапауза. От полето вредителят се пренася в хранилищата - така цикълът не се прекъсва.

Пеперудите са активни привечер, а през деня се крият в приземния слой или под листата на растенията. Женските снасят от 50 до 150 яйца, като ги разполагат в почвата, в близост до картофите, по стъблата. В хранилищата яйцата се снасят около очите на клубените. При благоприятни условия те се излюпват за 3-5 дни.

Първоначално младите гъсеници пълзят, а впоследствие се вгризват. Развитието им се определя от температурата, като може да продължи между 1 седмица и дори над 1 месец.

След приключване на ларвения стадий изхранената гъсеница търси подходящо място за какавидиране. На полето това става на почвената повърхност и около растителните остатъци. В хранилището гъсеницата какавидира под кората на клубените, във вдлъбнатините им или на подходящо място в помещението.

За критични се определят между 2 и 4 седмици преди прибиране на реколтата, т.е. след завяхването на листната маса до изваждане на картофите. Нападението се благоприятства, когато клубените не са покрити с почва.

Картофеният молец е неприятел, който много трудно се контролира, тъй като гъсениците му водят скрит начин на развитие. Също така той развива няколко поколения през годината, има много гостоприемници и лесно се адаптира към условията на средата.

През отделните години се отчитат различна поява и нападение на вредителите, има разлика и в отделните месторастения.

За да е ефективна борбата срещу вредителя, важно е да се комбинират различни агропрактики, биологичен и химичен контрол.

Още за картофения молец и мерките срещу него четете в новия брой на в. "Български фермер" от 17-23 юни