27° C, ясно небе
Извършват се по време на вегетацията и обхващат филизене, прищипване, кършене, колтучене, колцуване, прореждане на гроздове и листа
Напоследък и заради климатичните промени все по-често специалистите по лозарство съветват т.нар.резитби на зелено при лозата да се провеждат през периода на вегетацията и на тях да не се гледа с пренебрежение.
Тези зелени летни резитби или операции, както ги наричаме, обхващат филизене, прищипване, кършене, колтучене, колцуване, прореждане на гроздове и листа. Те се правят, когато е необходимо, което ще обясним. А някои от тях като колцуването например, може и да не се налагат, ще видим защо.
Филизене
При тази операция се премахват излишните леторасли от главината напролет, тя може да се повтори и през лятото.
Филизенето е най-важната резитба на зелено и се явява като допълнение на обикновената резитба на лозите.
През пролетта знаете, че покарват леторасли не само от очите на чеповете и от плодните пръчки, оставени при резитбата на лозата, но и от спящите пъпки по старите части на лозата, наречени лакомци.
В началото лакомците се развиват за сметка на резервните хранителни вещества на главината, по-късно обаче зашумяват лозата, пречат на достъпа на въздух и светлина до ресите и затрудняват оплождането на цветовете.
С филизенето се регулира броят на летораслите, осигуряват се по-добър растеж и по-добро узряване на пръчките, с което се гарантира и по-висок добив.
Освен това е много важно, че се улеснява борбата с болестите и неприятелите и се създават условия за по-добро огряване на летораслите и гроздето.
С филизенето косвено и броят на гроздовете се привежда в съответствие със силата на лозата и по такъв начин се осигуряват висок добив и доброкачествено грозде.
Трябва да се знае, че филизенето е абсолютно необходимо мероприятие при формирането на младите лози - чрез него се запазва строго определен брой леторасли с най-подходящо разположение с оглед формирането на бъдещите стъбла или рамена на лозите.
Най-добре е всички ненужни леторасли на лозата да се премахват на зелено, когато достигнат височина 15-20 см.
При плододаващите лозя пък се филизи след появата на ресите, за да се разграничат плодните от безплодните леторасли.
Не е добре да се закъснява с операцията, тъй като тогава заедно с прерасналите леторасли на лозите се отнемат и хранителните вещества, изразходвани за техния растеж.
Желателно е първото филизене да предшества първото пръскане на лозите.
При почти всички сортове лози се налага филизене, като се спазват някои основни изисквания. Кои са те?
Премахват се преди всичко лакомците по старите части на главината с изключение на тези, които ще се използват при резитбата за подменяне на някое рамо или кордон или за създаване на ново плодно звено.
По чеповете и плодната пръчка се премахват безплодните леторасли и по-слабият от двойниците и се прореждат плодните, ако редовно са покарали всички пъпки.
Ако пъпките покарват нередовно, може да се запазят и безплодни леторасли и някои двойници.
Не се премахват безплодните леторасли, които ще са необходими при следващата резитба.
При формировката Гюйо винаги трябва да се запази необходимият брой леторасли – 4 до 5, за следващата резитба на лозата, независимо дали са от чепове или от старата част.
Прищипване
При тази операция се премахват връхчетата на летораслите с едно-две недоразвити листенца.
С прищипването се цели да се ограничи изресяването и да се регулира растежът на отделните леторасли.
В ранна възраст летораслите и ресите се развиват за сметка на резервните вещества на главината. Тогава не е изключено да се прояви конкуренция между тях.
Подобна конкуренция може да се прояви и по време на цъфтежа. С премахването на върха се прекратява за известно време растежът на леторасъла и се отправят повече хранителни вещества към ресите.
Внимание! Не прищипвайте слабо растящите леторасли, слабите лози и летораслите от чеповете, които ще се използват при следващата резитба.
При високостъблените лози прищипването се препоръчва като метод за ускорено формиране на младите растения или за възстановяване на главини. В такива случаи се разчита на развитието на колтуци, които впоследствие се използват за формирането на кордони, рамена или плодни звена.
Времето на прищипването зависи от целта, която преследваме.
Когато с прищипването се цели да се предотврати превръщането на ресите в мустаци (източването), то трябва да се извършва рано, след като се появят ресите. Тогава с пръсти се откъсват връхчетата на силните леторасли през междувъзлието над по-горната реса.
Стопаните да знаят, че по-склонни към източване са десертните сортове грозде, които те предимно отглеждат, като Болгар, Шасла, Италия и др.
При винените сортове грозде и стъблено отглежданите лози източването почти не се проявява. Затова при тях прищипване в ранна фаза не се налага.
Против изресяването по време на цъфтежа е най-добре прищипването да се направи 4-5 дни преди цъфтежа. В резултат на прищипването се получават по-добро завързване и по-сбити гроздове.
Да се знае, че към изресяване са склонни някои винени сортове грозде, като Ркацители, Саперави, Мискет червен, Тамянка, Мискет врачански и др., а от десертните - Мискет хамбургски и Бяло без семе.
При останалите десертни сортове грозде прищипване по време на цъфтеж общо взето не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.
Кършене
При тази операция се премахват растящите върхове на летораслите заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа.
Кършенето се прилага в почти всички лозарски райони. Често пъти обаче се допуска грешка лозите да се кършат много ниско.
И кършенето може да се използва като средство за борба против изресяването, особено при някои сортове лози, като Мискет червен, Мискет хамбургски, Бяло без семе и др.
Кършенето може да окаже положително влияние и за подобряване качеството на гроздето на буйнорастящи и силно зашумени лози. Чрез него даваме възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето; то да узрява по-добре и по-малко да се напада от сиво гниене.
Внимание! Кършенето може да оказва и отрицателно влияние върху лозовото растение. С малки изключения то забавя узряването и понижава качеството на гроздето, тъй като увеличава добива, но намалява листната повърхност и удължава вегетацията на лозите.
Узряването на пръчките се забавя и студоустойчивостта им се влошава. Колкото по-ниско се извършва кършенето, толкова по-чувствително се проявява отрицателното му влияние.
И времето за извършване на кършенето се определя от целите, които преследваме с него.
Нормално кършенето на винените и десертните сортове грозде трябва да се извършва към средата на юли, след като летораслите са развили достатъчно листа и растежът им е намалял. След операцията на летораслите трябва да останат поне по 14-16 листа при винените и 16-18 при десертните сортове грозде.
Летораслите от чеповете, които ще се използват при следващата резитба на лозите трябва да се кършат по-високо.
Любителите трябва да знаят, че в някои случаи вместо кършене се практикува увиване на летораслите по най-горния тел, което е полезно да се прилага при слабо и умерено растящите лози и при по-висока телена конструкция.
При слабо и умерено растящите лози, както и при високостъблените формировки кършене общо взето не се прилага.
При буйно растящите лози обаче не може да се мине без кършене.
Колтучене
При тази зелена операция се премахват изцяло или частично страничните леторасли – колтуци.
Когато лозите се прищипват или кършат, при тях се развиват силни колтуци. Те може да се използват за формиране на кордоните при младите лози или за възстановяване на измръзналите главини. Пъпките на колтуците имат нормална родовитост и по-висока студоустойчивост от пъпките на основните леторасли. Затова те се използват и за плододавяне в години след силни зимни студове.
При слабо, дори и при умерено растящите лози се развиват слаби колтуци, до 4-5 см, и не се налага премахването им, тъй като те сами опадват.
Когато обаче се развиват буйно, лозите дават силни странични леторасли, които засенчват гроздето и пречат на зреенето и опазването му от болести и неприятели. Това принуждава лозарите да извършват колтучене.
Правилно е при колтученето да се запазват по 3-4 листа в основата на всеки колтук. Какъв ще е ефектът? По-интензивната фотосинтеза на листата на колтуците в сравнение с листата на главните леторасли в края на лятото и началото на есента допринася за по-доброто узряване на гроздето и пръчките на лозите.
Има сортове грозде като Алфонс Лавале, Мискет хамбургски, Юни блан и др., които развиват големи листа. Те закриват ресите и пречат на свободния достъп на въздух до тях. Това отрицателно влияние се подсилва от страничните леторасли. Лошото опрашване на посочените сортове се дължи в значителна степен на зашумяването на ресите им. Ето защо при тях е полезно преди цъфтежа да се премахнат изцяло колтуците в основната част на главния леторасъл до ресите. По-високо разположените колтуци (над ресите) се прищипват на 3-4 листа.
Пълно премахване на страничните леторасли се налага и при буйно растящи асми, при които гроздето силно се засенчва.
Колцуване
При тази зелена операция се изрязва и отнема един пръстен от кората и ликото на плодната пръчка, зеления леторасъл или рамото на лозата, който пръстен е широк от 3 до 4 мм.
С това се прекъсва движението на асимилатите от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и летораслите над колцуваното място.
В резултат на получилото се по-добро хранене зърната на гроздето стават по-едри и узряват с 10-15 дни по-рано.
Това е операция е ползвана като предимство при производството на десертно грозде, но при винените сортове грозде не се смята за необходима.
Днес рядко се прибягва до колцуване, особено на по-големи площи. То се извършва със специален колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки, които са режещата част. С тях се захваща плодната пръчка, те се натискат леко и целият колцувач се завърта около пръчката. Натискът се регулира, така че да се пререже само кората, която се отделя като пръстен, а дървесината не трябва да се наранява.
Операцията е сложна за любителите, тя отнема и немалко време.
Успехът й зависи от няколко важни условия. Преди всичко трябва да се извършва 6 до 8 дни след прецъфтяването на лозите. Всяко закъсняване води към отслабване на ефекта от колцуването, а когато се извършва по време на прошарване на гроздето, не дава никакви резултати.
С колцуването се цели да се ускори узряването само на една част от гроздето, а когато над пръстена се оставят почти всички гроздове на лозата, резултатите не са задоволителни.
Не бива да се колцуват всички лози. При слабите лози не се получава желаният ефект, така че за колцуване са подходящи само силните лози.
Резултатите стават по-добри, когато колцуването се комбинира с прореждане на зърната в гроздовете.
Прореждане на гроздове и листа
При тази зелена операция се премахват част от зърната, за да се получат гроздове с по-едри зърна. Прореждането се препоръчва само при десертните сортове.
Трябва да се извършва рано, когато зърната достигнат едрината на грахово зърно, с малки ножички, краищата на които са извити. Премахва се обикновено връхната част на грозда. Прореждането трябва да се извършва внимателно, в хладните часове на деня, без много пипане и извиване на гроздовете.
Когато лозите на десертните сортове са претоварени с гроздове, ще се получи голяма реколта, но с влошено качество. В такива случаи се препоръчва прореждане и на гроздовете.
То може да се извърши на два пъти: първия път преди цъфтежа заедно с филизенето, когато се премахват по-слабите плодни леторасли, и втория път - след завързването, като се оставят определен брой гроздове в зависимост от възможностите на лозите, т.е. така се прави и вид нормиране на гроздето.
Понякога се прибягва и до
прореждане на листата
То се състои в премахване на известен брой листа в основата на летораслите след прошарването на гроздето.
Така гроздовете се проветряват по-добре, подобрява се цветът на зърната, ципата им става по-здрава.
Особено полезно е прореждането на листата, когато по време на зреенето е облачно, хладно и често превалява. В такива години операцията се препоръчва при всички сортове.
Листата се премахват, когато гроздето зрее. Внимава се да не се откриват напълно засенчените дотогава гроздове и да не се намали прекалено листната маса.
В лозята по дворовете и вилите тази операция може да се извърши на два етапа, като първото премахване се извършва рано - в края на юни, началото на юли.
Коментари