Бързият преход от висока към ниска температура и наличието на течения при повишена влажност на въздуха води до

възникване на диспепсии, катари на горните дихателни пътища, болести на мускулите, ставите и периферните нерви при телетата.

Основната причина за изброените заболяванията при телетата са:

намалените естествени съпротивителни сили

на организма заради температурния стрес.

Ако повишената влажност на въздуха се съчетае с висока температура, в организма на животните става задържане на топлина, затормозена обмяна на веществата, намалена продуктивност и устойчивост към инфекциозни и незаразни заболявания. На всеки 10 процента увеличение на относителната влажност на въздуха оптималните обменни процеси в организма на телетата се забавят с 1-2 процента.

Резките температурни колебания

водят до повишена смъртност
особено при новородените телета, като опасни са също така теченията и повишената влажност в помещенията. При влажност на въздуха 90 и повече процента нараства заболеваемостта от пневмонии.
Но и прекалено ниската влажност на въздуха (по-малко от 30-40 процента) при повишена температура се отразява неблагоприятно върху младите животни, като предизвикват сухота на слизестите ципи, засилена жажда и обилно потоотделяне.

Рязко намаляват съпротивителните сили на

организма към инфекции.

Но най-опасна остава високата влажност при ниска температура - тази комбинация е много вредна. Заради повишената топлопроводимост и топлоемкост на организма животните губят много топлина.
При нормална температура и повишена влажност водните пари кондензират по стените, таваните, пода, постелята и по оборудването в помещението, което се отразява зле на кондицията на животните.
Другата крайност - през лятото кожата и конюнктивата на животните изсъхват, което води до

повишена ранимост и проницаемост на

микроорганизми.

Върху кожата се появяват екземи, признаци на краста, нападение на кърлежи.
Влажността в помещенията може да се оптимизира чрез

естествена или изкуствена вентилация,
като се зададе определена скорост на движение на въздуха. Оптималната скорост за телетата трябва да е 0,3 м/сек. и да не е по-висока от 0,5 м/сек.

За родилните отделения, профилакториумите и телчарниците нормата е 0,2 м/сек. На всеки градус на увеличаване или намаляване на температурата този показател трябва съответно да се увеличава с 0,05 м/сек. или да се намалява с 0,02 м/сек.

Не бива да се пренебрегва и химичният състав на въздуха върху здравословното и физиологичното състояние и върху продуктивността на животните. В помещенията се натрупват

изпарения от амоняк, сероводород

и от други процеси на гниене
Животните издишат въглероден двуокис и вследствие на това неговото количество в помещенията се увеличава, а кислородът намалява.

Натрупалията се в телчарника сероводород затормозява окислителните процеси в организма, предизвиква възпаления и отоци на белите дробове и е една от причините за

кислородно гладуване

на животните,
което се отразява отрицателно върху нервната им система. Продължителното му вдишване може да завърши с хронично отравяне, загуба на телесна маса и обща слабост. През белите дробове и слизестите ципи на дихателните пътища сероводородът попада в кръвта, блокира действието на ферментите, необходими за клетъчното дишане, вследствие на което се парализира дишането.

Амонякът влияе отрицателно върху здравето и продуктивността на животните.

Като се адсорбира в слизестите ципи на носоглътката и горните дихателни пътища, той предизвиква силното им дразнене. Продължителното вдишване дори на малко количество амоняк намалява съпротивителните сили на организма и води до възникване на различни заболявания, особено на белодробни.