17° C, предимно облачно
Кои са проблемите и перспективите на най-актуалните нововъведения в България?
Инес ЗЛАТАНОВА
Пъстрата програма на Академията за агроиновации разгледа през миналата седмица ключови теми за развитието на иновативни технологии, бизнес услуги и научни изследвания, съпътстващи селскостопанския сектор, посредством участието на експерти от различни академични области и представяне на успешни бизнес модели. Засегнати бяха добрите практики в изграждането на агробизнес модели, с конкретни примери за новостартирали, но успешно пробили на пазара продукти. Дискутирани бяха начини за подкрепа на напредничавите идеи в агробизнеса, включително защита на интелектуалната собственост, програми за кариерно развитие, консултантски услуги, платформи за обмен на информация, лабораторни и научни практики, програми за финансиране и държавно подпомагане и др. Сфери като образование, търговия, автоматизация, наука предлагат на българското земеделие средства и услуги за технологичен напредък, били те роботизирани уреди, софтуерни устройства, продукти за хранителна консумация, или чисто нематериални програми от сферата на маркетинга, образованието, консултантските услуги, софтуер разработки и още много, най-разнообразни идеи за подпомагане.
Въпреки дългия път до целта, изпълнен с икономически трудности, много компании с решения в полза на земеделието се стремят да осъществят мисията си и перспективите
да решават проблеми от бита
на българските фермери
Често това се случва чрез внедряването на осъществени и доказани практики от чужбина, през нечий опит. За жалост, недостигът на професионалисти в много технологични области у нас е осезаем проблем. Затова, тазгодишното второ издание на проявата отново насочи фокуса към образованието и допълва обучението в магистърската програма, на проф. д-р Теодора Георгиева, „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса" към Стопански факултет на СУ. Академията е съвместна инициатива на Стопанския факултет, Лидер.бг, Фондация „Приложни изследвания и комуникации", „Клийнтех България", Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), BESCO, София Тех парк, Health and Life Sciences Cluster Bulgaria.
Един от най-атрактивните изложени продукти на събитието несъмнено е роботът за плевене Albena, който направи първите си крачки. Това е третият прототип на компанията SmartFarm Robotix и след продължителни лабораторни тествания е готов за експлоатационна фаза на полето, а посетителите имаха възможност да го задвижат в демо пространството посредством конзолата за дистанционно управление. Веселин Георгиев, технически директор на компанията, споделя, че всеки робот има своя идентичност, съответно и собствено име, като от SmartFarm Robotix възнамеряват да продължат да наименоват роботите с български имена в азбучен ред. Компанията разработва автономните роботи за автоматизиране на труда в насаждения с ароматни, многогодишни култури, по съвместими с биоземеделието методи. В презентационната част стана ясно, че поводът за стартиране на тази дейност, преди около две години, са трудностите, които среща една нива с биориган, а именно – недостигът на работна ръка за плевене сред култури, при които пръскането с хербициди не е възможно. В сравнителна съпоставка, Георгиев
определя Южна Европа като неподходящ пазар
за роботи с лазерно или механизирано индивидуално (picking) отстраняване на плевелите,
заради рисковете от пожари и песъчливите, и каменисти почвени условия, затова извежда като логично конкурентите им с роботи с такива механизми да таргетират пазара в Западна Европа. Друг определящ фактор е, че там не са така богати на многогодишни култури като нас, което променя цялата операционна система на робота за плевене – при многогодишните култури той трябва да е оборудван с визуално разпознаване, сензори и изкуствен интелект, така че да различава полезната от вредна растителност.
„Albena работи с камера и подходящ механизъм на плевене, разпознава културите, а ако не успее, не задейства механизъм за отстраняване, за да не се стига до грешки и загуби. Невронната мрежа събира голямо количество информация, но при прехвърляне на данните към друг носител като облаци или флашки, не е обемиста откъм място за съхранение. Вградена е аудио система, роботът е водоустойчив, захранва се от соларна енергия, която е достатъчна и за работа през нощта. Шасито включва алуминиеви профили, стандартни електроника и централен компютър, амортисьорите са резервни части от радиоуправляеми колички, гумите от електрокар. Общо взето частите идват от различни места и са сглобявани на място, за да създадат крайната визия на продукта. Той на свой ред по дизайн е подобрена версия на предходния модел Robert, който е бил по-тежък, стоманен, със заварки и остава лабораторен тестови прототип, защото не е водоустойчив. Новият робот е само 66 кг, което разпределено на 4 гуми намалява почвеното уплътняване, развива максимална скорост от 18 км/ч, радиуса на завоя е минимален, така че да няма припокриване от предходния ред в края на полето. Гумите са с добро сцепление и голям въртящ момент, така че се справят с наклони и препятствия. Целта е роботът да бъде по-производителен от човек, и ако средностатистическият работник плеви 0,5 дка площ на ден, Albena е от 5 до 10 пъти по-продуктивна, обаче на денонощие, а не в границите на работно време през деня", разказва Веселин Георгиев пред в. „Български фермер".
В момента бизнес моделът на производителя е Hardware as a Service и не позволява отдаване под наем изцяло, тоест компанията предлага услуга за унищожаване на плевелната растителност в избраната площ от земеделско стопанство, с помощта на робота, като поема неговата поддръжка и транспорт. След натрупване на оперативен опит и набиране на данни за почвата, растенията, болестите и други, производителите, които са се убедили в ползата, могат да наемат и сами да обгрижват робота, пускайки го в първия ред на нивата да си обикаля и върши работата, след преминато обучение от SmartFarm Robotix. От друга страна се стремят след две години, до изтичане на финансирането от Европейския съвет за иновации от 2,4 млн. евро, да са се разгърнали в страната и да достигнат гръцкия, италиански и испански пазар, докато същевременно се структурира законодателство в сферата. „В тази насока ще следим регулациите, които възникват по отношение на автономните роботи в земеделието и
ще опитаме да участваме с нашия опит за
формирането на законите в подходяща посока,
по-добра от ситуацията в Щатите да речем", коментира техническият директор.
Тези млади, но обещаващи агротехнологични стартъпи се допълват от фирма „Ник Електроникс", която е дистрибутор на агротехника в страната от 2002 г. и демонстрира специално отношение към прецизните технологии и интелигентни машини, с фокус за оптимизация на процесите в земеделието с новаторски подход. Селскостопанският дрон XAG P100, по произход от Китай, е сред техните експонати на проявата. Той е с 50-литров резервоар за ПРЗ, което увеличава продуктивността и намалява времевия интервал, а с контрола на нормата оптимизира разходите за материали.
„Нашите клиенти са на първо място и се опитваме да бъдем по-гъвкави с това, което можем да им предложим, решенията, които те използват от гледна точка на различни финансови схеми за изплащане на продуктите и т.н. Разбира се, няма как, когато пазарът е в такава ситуация да не се отрази на интереса към инвестиции, но правим това, което винаги сме правили и смятаме, че съвсем скоро, в следващите 1-2 години, това ще се подобри като среда и ще продължим да виждаме същия темп на технологии в нашия сектор." С тези думи Калоян Куманов, съосновател на „Ник", отговаря на въпроса как фирмата се справя със спада на инвестициите в агротехника и технологии от страна на земеделските стопани, които изпитват трудности с реализирането на тяхната собствена продукция. Според него пазарът за агротехнологии в средносрочен и дългосрочен план е добър, защото земеделските производители са с предприемаческо мислене и търсят най-добрите начини да направят бизнеса си по-ефективен и иновативен, следователно често търсят предлагани от тях решения. Проблемът е единствено, че
в краткосрочен план се наблюдава
влошаване на бизнесклимата, заради
цените на земеделските суровини
При въпроса как „Ник" запазва устойчивост на пазара, Калоян Куманов отбелязва важността на екипа: „За да помагаме на нашите клиенти, ние самите имаме нужда от екип от хора, които припознават проблемите в областта и искат да бъдат част от тяхното решение." Другото нещо, което посочва, е, че фирмата харесва да прави технологиите достъпни и на разбираем език за земеделците. „Ние тук говорим за изкуствен интелект и автономни машини, но някои неща могат да звучат добре презентативно, но фермерът да не успее да ги разбере и използва. Освен, че звучат много добре, разработените продукти трябва и да работят безотказно в стопанствата, защото нещата не винаги са толкова лесни, когато се усеща човешкия фактор", споделя Куманов.
На панела „Бизнесът говори" бяха показани добри практики от агроиновациите и обсъдени казуси от комерсиализацията на нови технологични продукти на агропазари. Също и проблемите, които срещат бизнес иновациите и ползите от това да са част от агросектора. Иновацията тясно зависи от комерсиализацията, защото иначе остава една хубава, дори изобретена идея, която обаче няма приложение. Основен проблем е, че земеделците искат да видят физически продукт, вместо софтуер, за да се доверят по-лесно и да инвестират. Основен плюс е, че земеделието в България е развит отрасъл, за разлика от други части на Европа – около това мнение се обединяват експерти от TechnoLogica. Благой Анастасов, управител и съосновател на Bevine, твърди, че изобретение и последвалата иновация в България се прави по-лесно, отколкото комерсиализирането, особено щом става дума за земеделие. Според него софтуерите са дългосрочно решение на земеделските проблеми, но за да се заинтересова фермерът от даден продукт, трябва да чуе за него поне няколко пъти, преди да се задълбочи в темата.
Софтуерното решение на Bevine е сред агроиновациите в страната, като
цели оптимизация на ресурси,
прогнозиране и контрол в лозовите масиви
Системата е инструмент от прецизното земеделие, който комбинира модели за прогнозиране с наблюдение на условията на околната среда в стопанството и навременно информира стопаните за климатичните и метеорологични условия, болести по вредителите, оптимални срокове за извършване на растителна защита и други данни за качествения добив и оптимизация на ресурсите. Технологията работи с точност на болестната предсказуемост от 90% и оптимизира разходи за наблюдение и третиране до 30%.
Друго решение от представените добри примери иновации с пазарен пробив в същата дискусия е ONDO. То представлява софтуерно и хардуерно решение от ново поколение, което автоматизира напояването, климатичен контрол, прецизно торене, контрол на вредители и други. Работи на база интегрирани сензорни данни и устройства като метеостанции, климатични проветрители, циркулационни вентилатори, термо екрани и т.н., които освен на полето са ефективни и под оранжерийни конструкции. Автоматизацията прави контрола в стопанството по-лесен, снемайки разнообразие от данни, които достигат до фермера по свързаните мобилни устройства.
ОФИЦИАЛНА ЧАСТ
За основно послание се определя естественото партньорство, което имат бизнесът и науката и необходимостта от яснота на данните за селскостопанската индустрия в евроиновационните портали и Глобалния иновационен индекс. Затова се предлага методика, която цели там да бъде обхванат и агросекторът, който е признат за приложно поле на много високи технологии, но не е сигурно доколко и той е готов и как точно да се подобри неговия потенциал, така че да използва ефективно тези новонавлизащи технологии. „Замисълът на Академията е да бъде платформа, да среща различни участници и да насърчава обмяната на идеи и иновации", каза проф. д-р Теодорова по време на официалното откриване. В него взеха участие министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, доц. д-р Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет, Светлана Боянова, ръководител на Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) АгроХъб.БГ, и проф. д-р Виолета Божанова, председател на Селскостопанската акадамия (ССА).
С пожелания за ползотворни разговори и срещи на събитието, проф. д-р Божанова изрази готовност за подкрепа на иновациите, особено от областта на дигиталното земеделие, които пестят усилия, и в тази връзка спомена, че тече четвъртата последна година от финансираната от МОН Националната научна програма „Интелигентно растениевъдство". В рамките на тази програма са представени иновативни решения, свързани с цифровизацията и дигитализацията, които подобряват подбора на растения в една класическа земеделска област като растителната селекция. Доц. д-р Ялъмов определи компаниите изложители за генераторите на положителни и футуристични новини в сектора, пожела им конкурентоспособност на пазара, въпреки политическите и административни тежести. Агросекторът е, освен регулиран от ЕС, консервативен по отношение на технологичните иновации, но младите поколения в земеделието са по-подготвени за експерименти с новите иновации, според Светлана Боянова. На откриването тя изброи инструментите за автоматизация на ЕЦИХ, които целят да улеснят живота на фермерите, а именно - измерване на дигиталната зрялост на всяко земеделско стопанство, което използва услугите на агрохъба, тестване преди инвестиране, обучения и увеличаване на екосистемата за иновации в сектора. Проектът цели да бъде устойчив и след изтичане на периода от 3 години и включва възможност за безплатно ползване на услугите от най-малките стопанства. АгроХъб.БГ, платформата, която обединява областите на земеделието и технологиите работи в ежедневен контакт с други еврохъбове.
Министър Вътев засегна и коментира няколко важни теми в речта си. Изрази желанието на МЗХ за подсилване работата на ССА и всички университети, които имат отношение към аграрния сектор, и съжаление, че много опитни кадри от България работят на чуждестранни пазари, от които ние купуваме. Събщи, че ведомството ще покани през лятото българските учени в чужбина на среща с младото поколение в сектора, което е с нов, обнадеждаващ подход, познава маркетинга, пазарната икономика, технологии и наука. Дефинира думата „иновации", цитирайки Германската мрежа за иновации, която определя термина като „нещо ново, което не го е имало досега, но е направило пазарен успех". Земеделският министър дава пример с Нидерландия, която е по-малка на площ от България, с по-лоши почвени и климатични условия, но е втората в света по пазарен дял за експорт на аграрна продукция, защото там практиката и науката са едно цяло. И се надява младите хора и изявени учени да реализират българския потенциал, да свържат и у нас трайно и неразривно науката
си практиката.
Втората тема, по която се изказа, е продоволствената сигурност и независимост, така че да може държавата да обезпечава населението с хранителни продукти при всякакви кризисни ситуации. „За съжаление сме далеч от тези показатели, според емпирични данни, каквито между другото трудно се събират, особено за нашия сектор. Изследването показва, че ако спре вноса в страната, ще имаме запаси от плодове и зеленчуци за 10-на дни, а месото и млякото ще стигнат за 3-4 месеца. Няма да можем да минем дори на житната диета на Дънов, защото тя освен жито, каквото имаме в изобилие, включва мед, ябълки и орехи", споделя Вътев. Според него предстои внедряването на нанотехнологии на лабораторно ниво, което ще може да предоставя до мобилни устройства данни за геномите, за съдържанието на хранителните продукти и т.н., което би променило цялата агрохранителна верига. Напомня, че преработката и производството са свързан процес, като едното не може да съществува без другото и продължи с темата за геномните технологии: „Новите геномни техники вече навлизат усилено, Китай, Индия, САЩ и Русия са много напреднали в това отношение, докато у нас все още се намират специалисти в кавички, които ги бъркат с генномодифицираните (ГМО) технологии. Геномните техники коренно ще променят живота ни, защото правят над 7 хиляди наследствени болести лечими. Япония произведе чрез тях нов сорт домат, който поддържа оптимално кръвно налягане, в показатели 120/80. Времето за създаване на нови сортове с геномни технологии спада от 8-12 години на 2, както доказва практиката за собствено производство на Русия, за която са инвестирани 1,5 млрд. долара. При нас производството на семена също е на много ниско ниво, разчитаме на внос."
„Науката има много работа, но е тиха и скромна и си мълчи. Моля ви, презентирайте всичко, което имате. Успяват да се наложат сред високата пазарна конкуренция активните хора с предприемачески дух", каза министърът и дава за пример Димитър Данчев, който преподава физиология на растения в Биологическия факултет на СУ, и който произвежда зеленчуци и отглежда животни в с. Момчиловци на над 1000 м н.в. със 100% научен подход. Неговата практика показва, че следването на научните и природни закони дава резултати и успех в практиката.
Коментари