8° C, разкъсана облачност
Западът подновява красиви къщи с тръстика, докарана от делтата на Дунав, в Румъния обаче методът не се цени
В стремежа си към все по-екологичен начин на живот, много млади семейства избират да строят и къщите си по модерни и традиционни методи, които са в духа на зелените алтернативи.
Покриването на дома със слама и други сухи растителни материали е една такава древна техника, която датира от векове в Европа и много други части на света. Смята се дори за най-древната практика в света.
Къщи с такива покриви се ценят много във Великобритания и Ирландия, където и застраховката им е нйа-висока, и самите къщи струва повече. Самите покриви обаче трябва да се подновяват.
Пшеничната слама, заедно с други материали като тръстика, папур и пирен, е била често използвана за сламени покриви поради тяхното изобилие и пригодност за задачата. Сламените покриви са основна характеристика на селската ирландска архитектура, осигурявайки изолация и защита от елементите. Въпреки че модерните строителни методи до голяма степен са заменили сламените покриви с по-конвенционални материали, в някои селски райони и защитени исторически места в Ирландия продължават традиционния занаят като реверанс към архитектурното наследство на страната.
За покриване на къща със слама се използват овес, пшеница, ръж и ечемик, лен, водна тръстика, а в старите времена се използвали всякакви влакна, които са под ръка, като например обикновени блатни папури.
Дядо Мартин Макбрерти от Донигал (на снимките) използва ръж, отгледана в близко стопанство. Той подновява покрива си с нов слой слама, след като се уверил, че няколко дни поред времето ще е сухо.
Къщите на западния бряг в Донигал имат въжена слама - свободни снопове слама, завързани надолу срещу преобладаващите ветрове. Покривът е бил последно покрит със слама преди около девет години и има няколко течащи петна.
За да поправи долния ръб, Мартин закрепва снопи, като заравя края на главата на сламата в старата слама.
Над един фут дълбочина (30 см)– можете да видите, че най-старият пласт (двеста години) е сух като кост.
Сламеният покрив осигурява отлична изолация и наистина топлината може да се усети веднага след влизане в тази къща, въпреки че не е имало печка или огън от предишната вечер.
Целият покрив е покрит с телена мрежа, закрепен за колчета за стрехите.
Мартин е отгледан под сламения покрив, така че той познава тази работа от дете, с непрекъснато поддържане на необходимото семейно жилище.
Горните редове слама се полагат равномерно върху старата слама, но вече със стъблата вече. Той работи от дясно на ляво, отдолу нагоре.
Номерът е да разпръснете равномерно снопите, без да създавате ями или улеи, където може да се събира вода.
Ръбовете се подрязват с градински ножици.
Върхът на покрива е закръглен – типична характеристика на къщи, разположени близо до морето – с летвички, които държат мрежата сигурно отдолу.
Как се прави
Покриване: Покриването със слама обикновено започва от стрехите и напредва нагоре към билото. Майсторът наслоява снопове пшенична слама върху покрива, като ги закрепва с фиксатори като (огънати) лешникови греди или усукано сламено въже. Всеки слой сламена покривка се уплътнява с помощта на крак, за да се осигури плътно уплътнение срещу елементите.
Наслояване: Покриването на слама обикновено се прави на слоеве, като всеки слой припокрива този под него, за да отдели ефективно водата. Ъгълът на покрива и дебелината на всеки слой може да варира в зависимост от стила на покрива и местните традиции.
Работа по билото: След като основното тяло на покрива е покрито със слама, специално внимание се обръща на билото. Майсторът може да използва по-дебели снопове слама или други материали, за да създаде декоративна и устойчива на атмосферни влияния капачка на билото.
Довършителни работи: След завършване на сламения покрив, ръбовете и всички открити участъци могат да бъдат подрязани и спретнати за чисто покритие. Строителят може също така да нанесе покритие, устойчиво на атмосферни влияния, като варовик, за да подобри издръжливостта и да предпази от вредители и атмосферни влияния.
Къде ги има?
Сламените покриви са традиционни в много части на света, особено в региони с изобилие от естествени материали.
Великобритания и Ирландия: Сламените покриви имат дълга история както в Обединеното кралство, така и в Ирландия, като различни материали като пшенична слама, тръстика и пирен се използват в зависимост от местната наличност.
Северна Европа: Страни като Холандия, Дания, Германия и части от Скандинавия също традиционно използват сламени покриви, като често използват материали като пшенична слама, тръстика или комбинация от двете.
Източна Европа: сламени покриви могат да бъдат намерени и в страни като Полша, Литва, Латвия и Естония, където са били използвани в миналото в селските райони.
Азия: сламените покриви са традиционни в много части на Азия, включително Япония, Китай, Индонезия и части от Индия. Различните региони могат да използват различни материали като оризова слама, палмови листа или треви.
Африка: Сламените покриви са често срещани в различни африкански страни, като се използват материали като трева, палмови листа и тръстика в зависимост от климата на региона и наличните ресурси.
Южна Америка: В страни като Бразилия, Колумбия и Перу сламените покриви са били използвани исторически в селските райони, като често са използвани материали като палмови листа или треви.
Използването им варира значително в зависимост от местните традиции, климата и наличните материали. Докато модерните строителни методи до голяма степен са заменили сламените покриви в много райони, те остават важна част от културното наследство и все още могат да бъдат намерени в някои региони, особено в селските райони и със запазени исторически сгради.
Сламени покриви се срещат на всички континенти - от Латинска Америка до островите в Южния Тихи океан. Правени са от различен материал - от най-обикновена трева до водонепромокаеми листа. Европейските образци обаче са почти изцяло от тръстика и слама. Майсторите в Англия се наричат тачъри (такъв е и произходът на фамилното име на бележитата британска министър-председателка). Тръстиката идва не само от Румъния и Източна Европа, но и от източното английско крайбрежие (графство Норфолк) или от прочутия природен блатист резерват Камарг в Южна Франция.
В съседна Румъния
с водната тръстика, която вирее по делтата на Дунава, майсторите възраждат един доходен бизнес.
Тръстиковата реколта се събира всяка зима, тъй като тя е основният материал за познатите ни от средновековието сламени покриви, които отново са на мода в страни като Германия и Англия не само от уважение към историческата традиция, но защото материалът е екологичен и има добри термо- и шумоизолационни свойства.
"Водната тръстика от Дунавската делта е добре известна с качествата и най-вече с трайността си", обяснява Октавиан Попа, докато гледа как петима мъже събират треволяка със специален комбайн, цитираме 24 часа. Неговата фирма "Делта стъф пръдакшънс" е една от двете, които имат разрешение да събират реколта от тръстика, и то при много строги условия. Делтата на Дунав е защитен от ЮНЕСКО обект от световното природно наследство. Там е най-голямото компактно тръстиково "поле" в света.
Всяка година събират около 20 000 т тръстика от блатата, каналите и езерата. Почти целият урожай се изнася за Западна Европа, най-вече в Германия, Холандия, Дания, Франция и Великобритания. Само в Холандия например има над 150 000 сгради със сламено-тръстикови покриви. В Англия и Ирландия пък интересът се подхранва и от строгите изисквания за консервация на историческото и културното наследство.
Репутацията на румънската суровина е такава, че именно тръстиката от делтата бе използвана за създаването на точния макет на легендарния Шекспиров театър "Глоуб" в известното берлинско филмово студио "Бабелсберг".
Тръстиката се събира между средата на ноември и средата на март. Условията за такава зимна жътва са сурови. "Ето сега например жънем на подвижен остров", обяснява Дан Балтаняну, който е в този бизнес от 52 години. "Островът" всъщност е тънък слой земя или по-скоро плитчина в реката. Да се кара комбайн по него е като да караш върху водна повърхност - тя непрекъснато се люшка под тебе. "Трябваше да пригодим техниката към тези условия - сложихме на тракторите и комбайните много широки гумени колела, които да оказват по-малко налягане върху повърхността, за да не увреждаме коренните системи на тръстиката", обяснява той.
По времето на комунизма Николае Чаушеску обявява тръстиката за интензивна култура и изисква да се събират по 300 000 т годишно. Това не само нанася огромни ековреди, но и кореновата система на тръстиката е разрушена от машините с метални колела.
Днес технологията е само частично механизирана. Около село Синое местните жънат изцяло на ръка с инструмент с дървена дръжка и извито острие.
Понякога посред зима хората трябва да режат тръстиката, стъпили боси в студената вода, казва Попа. Работниците обаче не се оплакват. "Без тръстиката ще си останем гладни. В района почти няма друг поминък", казва един от тях. По време на жътва "Делта стъф пръдакшънс" наема около 500 работници. Някои от тях спят в плаващи общежития на места, които са достъпни само с лодка. Целогодишно са заети около 200 души.
Тук този занаят също си има традиции. "Събирането на тръстиката е добро за екологията, защото при редовното ѝ рязане става по-здрава и по-устойчива", казва Силвиу Ковальов, биолог в Националния институт за изучаване на Дунавската делта. На всяко местно семейство се разрешава да събере по около 2 тона тръстика годишно за лична употреба - за отопление, покриви и дори за фураж за животните.
По странна ирония, докато в Западна Европа сламените покриви са знак на високо благосъстояние, то в Дунавската делта те се смятат за признак на беднотия. Ковальов се надява да убеди местните хора да използват повече материала, който събират.
Англия е страната в Европа с най-много сламени покриви, където това е бил основният строителен метод през Средновековието, та чак до средата на XIX век, особено в провинциалните райони, и единствен достъпен за простолюдието. Днес е точно обратно - покривът "тач" се възражда главно сред най-заможните като възкресяване на традицията и струва по-скъпо.
Познати са много различни видове материали и методи, използвани за целта. В Англия традиционният материал е бил пшенична или ръжена слама. С въвеждането на нови сортове и технологии в земеделието обаче, и особено с навлизането на комбайните в нивите за жътва, сламата започва да губи качествата си, става и по-нетрайна. Това е една от причините сламените покриви почти да изчезнат в новото строителство през ХХ век.
Естествено раслата дунавска тръстика обаче има всички качества на стария материал и затова тачът днес се възражда именно благодарение на нея.
Добре направеният от изкусен майстор (тачър) сламен покрив може да трае повече от 50 г. В миналото след изтичане на този срок старият покрив не се е свалял, а се наслагвал нов слой върху износения. Така в някои много стари сгради постепенно покривите са се раздули до над 2 м дебелина. Днес това позволява на изследователите да проследяват развитието на материалите и технологиите, използвани през вековете за целта.
Покривът се изгражда от цели снопове слама или тръстика с дебелина около 60 см. Те се привързват към покривната конструкция от греди. Технологията е проста и прави лесен ремонта на покрива. Той е устойчив на силни ветрове и на дъжд.
Коментари