17° C, разкъсана облачност
Въпрос:
Докога може на практика да се направи резитбата на лозите?
Отговор:
Редно е през топлите дни на февруари, които никак не липсваха, да се извърши спокойно и почти изцяло резитбата при отделните сортове лози.
Но по принцип е допустимо резитбените операции да се свършат до края на настоящия месец март. В началото на април е редно цялата работа с ножицата и привързването на лозите и асмите да е приключена, защото ще започнат да се появяват лозовите пъпки.
За всеки случай още веднъж подсещаме, че е най-правилно след свършване на работата лозовите пръчки да се съберат и да се изнесат и изгорят. Същото е валидно и за старите, болни и изсъхнали части от старата дървесина, които са събрани в двора или край лозето.
До края на март да се отстранят и счупените
рамена и да се заложат новите
Така заложените нови плодни звена трябва да не забравяме да огънем леко и да ги привържем добре към носещите телове. Много е важно това да се направи напролет, докато още лозниците не са се окичили със зеленина, когато това трудно се прави и много от младите им леторасли лесно се пречупват.
Лозето като цяло или местата край лозите трябва също до края на март да се подготвят за безпроблемна и по-лесна обработка на почвата - както в междуредието, така и в редовете, а останалите празни места да се попълнят с млади лозички или с подземни отводи от съседните лози.
Относно пролетното подхранване, за което специално ни попита нашата читателка Соня Джоринска от Медковец, трябва да се знае, че е редно то да стане с фосфорни и калиеви торове, ако това не е извършено през есента.
Въпросните обработки на междуредовите и вътрередовите ивици в нашата страна обикновено започват през март. И тази година се очаква, че ще стане така, защото се прогнозира през този месец да има известно количество валежи в почти всички райони на страната, които дори ще улеснят след това работата с мотиката.
За производството на
собствен облагороден посадъчен материал
също има време – може да започне през месец март. Тогава се поставя началото на облагородяването на маса, което се прави с предварително подготвени резници и съхранени калеми.
Стопаните трябва да не забравят да се погрижат и за това да се снабдят и засадят нови млади лозички на мястото на тези, които са изсъхнали или загинали по други причини.
Време е да започнем да се приготвям и за
първите пролетни пръскания
Това означава отсега да се набавят препаратите, които ще се ползват през годината, както и да се прегледат, измият и потегнат пръскачките.
Първо ще се наложи да се правят пръскания срещу болестите антракноза и екскориоза по лозата, които първи се появяват.
Затова в топли и сухи дни е редно да се прегледат всички растения за появата на евентуални зарази по частите им.
Наблюдението е една от най-важните пролетни дейности и не бива с лекота да се подминава, защото може да ни подскаже какви проблеми може да ни очакват.
Добре да се огледа дали по листата и летораслите няма признаци за болести, петна, нетипични тъкани и участъци, или сбръчквания и накъсвания.
Внимателно да се проследи и дали има някакви следи от и за появата на лозовата пъстрянка и сивата лозова педомерка.
Те са от опасните ранни пролетни неприятели, които сякаш изневиделица се появяват и бързо започват да вредят. Истината е, че те винаги трябва да бъдат очаквани, особено, ако и предната година ги е имало по лозите.
Зимуват като гъсеници под кората на лозата и всъщност цяла есен и зима са били на гости в насажденията, а напролет много бързо се показват, за да се хранят.
Техните презимували гъсеници причиняват повреди предимно по пъпките на лозите – много бързо изгризват вътрешността им, като по този начин ги правят негодни за бъдещо съществуване и плододаване.
Как се режат пострадали лози
Ако зимата е имало критични за лозовата култура ниски температури, което води до повреда на пъпките, а в някои случаи и на едногодишни и многогодишни части, правилното извършване на резитбата е много важно за плододаването, но в последната зима такава опасност няма.
В зависимост от подобни настъпили поражения само в някои изолирани ниски и студени райони, се прави компенсираща резитба.
При загинали 25% от главните и заместващите пъпки се извършва нормална резитба.
При загиване на главните пъпки до 70% и на резервните до 40-50%, се оставят повече чепове и се осигурява увеличено натоварване, съобразено с процента на измръзналите главни и заместващи пъпки.
Ако са загинали над 70% от главните пъпки, а от резервните – 60-70%, се оставят всички нормално развити пръчки, като най-напред се осигурява необходимият брой чепове при стъблено отглежданите лози.
В зависимост от дължината, всички останали пръчки се съкращават на 10-14-16 очи. При наличие на добре узрели колтуци те се оставят като продължители на плодните пръчки или за стрелки с дължина 3-5 очи и чепове с по 2 очи.
Коментари