26° C, ясно небе
Въпрос:
Уважаема редакция, знам, че сега или скоро ще е трябва да взема някакви мерки, ако става дума за болест или дефект по моите лози, пише ни Георги Савов от Панагюрище. Той иска да знае на какво се дължи това, че миналата година листата на растенията започнали по никое време странно да червенеят. И се интересува как трябва да постъпи тази година рано напролет.
Отговор:
Защо понякога виждаме жълти, червени или лилави листа на лозата, което се появява като явление наистина по никое време? И как лозниците сами се издават и ни подсказват дали страдат от нещо и от какво, или пък гладуват?
Сега ще се опитаме да ви дадем възможно най-изчерпателен отговор на въпроса.
С пукването на пролетта и появата на първите листа и пъпки по лозовите растения, могат да се забележат и някои дефекти.
Ако листата са започнали да се променят коренно на цвят, това означава, че растението ни дава знак за наличието на чувствителен недостиг или излишък на някои хранителни елементи, за което немалко пъти сме писали.
На лозата могат да се появят най-различни белези, които трябва да се научим да разчитаме, ако не прибегнем до направата на листен или почвен анализ, разбира се.
Много често подобни признаци от недохранване или прехранване на лозата приличат на някои заболявания, но всъщност зараза няма, а причината е само в елементите.
- При жълти листа азотът е най-често причина за промяна на цвета. Той, както знаете, е от най-важните елементи за много култури, както и за лозата. Ако липсва или не достига, лозите са със слаб растеж и развитие още от началото на пролетта, а по-късно и плододаването ще намалява.
Признаците на азота се изразяват в категорично пожълтяване на листата от по-долните и средните етажи, тъй като при недостиг елементът се придвижва от старите към по-младите листа.
Съвет: Когато има азотен глад, той се преодолява чрез подхранване на растенията с бързодействащ азотен тор. Подхранването може да стане както почвено с амониева селитра, така и листно с подходящи листни торове, съдържащи азот, като Фолиарел N плюс.
- При червени листа по периферията
обикновено трябва да се обърнем към фосфора, който също е много необходим елемент за летораслите и гроздето. Именно при неговия недостиг в почвата краищата на листата на лозата започват да придобиват червен до лилав цвят и се получава нещо като лилаво-червена дантелена ивица по края.
При много силен дефицит на фосфор червеният цвят е още по-наситен, след което следва прегаряне и опадване на голяма част от листната маса, която е засегната.
Когато фосфорът е в повече пък, тогава листата на лозата или асмата придобиват хлоротичен жълтеникав цвят.
- При изцяло червени листа
се налага да поговорим за калия, още повече, че лозата е определяна като калиеволюбива култура. Неговата липса или излишък й се отразяват доста неблагоприятно.
При недостиг на елемента листата на лозата също почервеняват, но не само по периферията, а и в междужилковите пространства. По това може да се различи дали в конкретния случай става дума за единия или другия елемент.
- При изцяло жълти, но до кремави листа
трябва да се обърне внимание на елемента желязо. Този признак между другото най-често се проявява там, където лозите се отглеждат на варовити почви.
Тогава започва пожълтяване първо на най-връхните листа, като зелена остава само тяхната нерватура.
При силно изразен недостиг на желязо листните петури дори стават много бледожълти до кремави и започват да изсъхват и да падат след това. Такива лози нямат нормален растеж и плододаване и често могат да измръзнат през зимата.
Между другото и лятната хлороза е често явление. Тя се изразява в ненормално пожълтяване или побеляване на листата в резултат на намаляване на съдържанието на хлорофил през летните месеци.
Забележете! Много често при лозята в България хлорозата се дължи на недостига на желязо, и то главно при отглеждане на силно алкални почви. Особеното тук е, че желязото може и да е в достатъчно количество в почвата, но неговото усвояване да е блокирано от високото съдържание на калций в нея.
Съвет: В години с обилни валежи през първата половина на лятото желязната хлороза се развива много по-силно. В такъв случай се налага подаване на допълнително количество от елемента в лесноусвоима за растенията форма. Това може да стане както почвено, така и листно, а най-добре и по двата начина.
В практиката се използва железен сулфат,
познат и като зелен камък. Той се внася почвено на дълбочина 20-25 см под короната на дърветата или в реда на лозите. Дозите при плододаващи дървета са 200-300 грама на дърво, а при лозята 50 грама на главина. За да има ефект от това почвено внасяне на зеления камък, то трябва да е последвано от обилна поливка. В противен случай желязото отново ще влезе в трудноусвоими форми.
При листно внасяне се използват продукти за листно приложение, в които желязото е в хелатни форми (ЕDTA или DPTA), които позволяват то да бъде усвоено от листния апарат, дори и в него да има натрупано по-голямо количество калций. Такива продукти ще ви посочат във всяка агроаптека.
Микроелементите като фактор
В немалка степен и микроелементите са важна част от менюто на лозата и също влияят на растежа и плододаването й.
Ако не достига магнезий, също се предизвиква хлороза, която е последвана от пожълтяване и изсъхване на листата по долните и средни етажи на лозата. В този случай зелени остават само тъканите около жилките на листата.
При липса на бор рядко се наблюдават промени по листата и летораслите, но пък се получава неприятно изресяването на чепките.
Всички тези елементи трябва да ги има в почвата, и то нито да са прекалено малко, нито прекалено много, което е почти невъзможно. Затова някои трябва да се подават на растенията листно или чрез почвата.
Разбира се, че агрохимичен анализ на почвата или анализ на листата е най-добрият начин да се разбере, но не всеки любител се заема с това.
Коментари