Внасянето на „готова" храна ще стимулира развитието на пшеницата и ечемика, ще подобри усвояването на почвените торове, ще доведе до изравняване на посева

 

Планираното хранене е темата, която обсъдиха специалистите от фирма „Екофол" пред земеделски производители от Северозападна България по време на годишния семинар на Видинския съюз на зърнопроизводителите.

И тази година пред земеделците се очертават доста трудности – и от климатично, и от икономическо естество, каза Татяна Михайлова. Затова, ние от „Екофол", смятаме, че планираното хранене е фактор, на който трябва да се обръща по-голямо внимание. Всеки би си задал въпроса: „Какво да планираме? Кога ще вали, кога не, ще има ли слана, а градушка, и т.н., и т.н." Известен факт е, че колкото е по-трудна една дейност, колкото повече тя е поставена под заплахите на околната среда, а земеделието е точно такава дейност, толкова повече трябва да планираме какво да направим в една или в друга ситуация, за да достигнем до желания добив.

Безспорно, практиката показва, че със „силата" на храненето земеделците могат да се борят за по-висок добив и по-добро качество на продукцията. И ако има нещо, което пречи да се достигне този добив, то тогава въпросът е как те да са подготвени, за да реагират по най-добрия начин и да го съхранят.

Основна култура за страната ни, разбира се, е пшеницата. При нея

най-важната фаза към момента

е пролетното братене

Тя е добивно-определяща фаза. Именно това е фазата, в която листното хранене има изключителната роля да стимулира растежа на растенията, да подобрява усвояването на почвените торове, както и да изравни развитието на посева. Факт е, че един изравнен още в началото посев дава много по-добър добив. Втората фаза, в която може да се повлияе както върху добива, така и върху качеството, това е вретенене – изкласяване.

Както много пъти казваме, храна, подадена по всяко време, не е излишна, подчертава Татяна Михайлова. Две са обаче фазите, в които ползата от вложената храна е най-висока.

Например във фазата вретенене – изкласяване се залагат класовете. А целта трябва да бъде да се формират максимален брой класчета. Това е фаза, в която хранителните елементи от почвата са почти изчерпани, а чрез подхранването на растенията тогава, им се предоставя една „готова" храна. През този период на развитие на културата е много важно максимално дълго време да се задържи листната маса свежа, за да може тя да храни добива. Така че това са двете възможности с най-добър ефект върху храненето. Но. Винаги има едно но. И специалистите от „Екофол" задават следния въпрос: „Знаете ли, коя е първата година, в която при пшеницата и ечемика се наложи още през есента да стимулираме растенията, защото те нямаше да влязат в нормална фаза за зимата?"

Отговорът е - през 2009 г. Преди това в България такава технология не е прилагана, тъй като не е и била необходима. Какво се промени?

Промениха се климатичните условия, промениха се сортовете, технологията на отглеждане на тези култури, разяснява Татяна Михайлова. И често се стига дотам, че през есента растенията, за да влязат в нормално състояние за зимата, те трябва да бъдат стимулирани. От 2012 г. пък се среща друга ситуация – есента няма време да се приложи никакво стимулиране и се чака

напролет да се види какво е състоянието на посевите и какво е необходимо да се направи

Именно сега ситуацията е такава.

Масово в повечето райони на страната пшеница изостава. Това означава, че в момента растенията не са в оптималното си развитие – нито като корен, нито като братене. Ето защо на есенниците задължително трябва да им се помогне.

Ситуацията в района на Видин не е по-различна, подчертава Татяна Михайлова. Обхождането на полетата показва, че пшеницата иска по-специално внимание. Какво ни притеснява по принцип в този период? Като изгрее слънцето, като позеленее малко полето и смятаме, че растенията са се самовъзстановили. Оправила се е работата... При пропуснато развитие обаче на растенията трябва да им се помогне с готова храна, за да преодолеят част от загубеното време за развитие. Растението, докато е било в стрес, не се е хранило и не се е развивало оптимално. Трябва да му дадем храна. Имаме продукти, като специалните модификации - Теди Грийн за начален старт и Амино Експерт Протект. Важното е, че това извънредно подхранване (защото ситуацията е извънредна – пролет е, а няма братене и коренът е слаб)

трябва да се направи при

първи признаци на вегетация

И понеже винаги говорим за пари, да се обосновем. Тези 2-3 лева, които ще дадете съвсем в началото на вегетацията, ще защитят инвестицията от останалите 180-200 лв., която ще направите по отглеждането на културата. Защото, няма ли братя, няма какво да се храни по-нататък, няма добър добив.

При другата зимуваща култура - рапицата, изключително важно е максимално рано да се огледат полетата, тъй като тя е култура, която първа се връща към вегетацията. Затова първо грижите трябва да са насочени към нея, съветват специалистите. Най-важно е да се стимулират растенията да разклоняват максимално от ниско, защото добивът е в разклоненията. Добра практика е подхранване и във фаза бутонизация, когато растенията са добре оформени, за да се гарантира равномерен и продължителен цъфтеж.

Друг акцент, на който обърнаха внимание специалистите по хранене от „Екофол", са дефицитите като фактор, който може да компрометира планирания добив. Това са т.нар. превантивни грижи.

Да не допуснеш дефицити е

най-важното при полските култури

Защото растенията и един дефицит да имат, то той е в основата на появата на останалите дефицити. И докато се вземат мерки и се внесат необходимите елементи - добивът вече е ощетен.

Културните растения се изправят пред различни проблеми, които не зависят от нас, разяснява Татяна Михайлова. И тях е добре да планираме - не какво ще се случи, а ако се случи стрес, да сме подготвени. Препоръката е да се прилагат комплексни торове, които съдържат всичко – макро-, микроелементи, аминокиселини, фитохормони, органична материя, прилепител, омокрител, и т.н. Другата важна превантивна стъпка е това да се направи в ранните фази от развитието на културите. Това е от значение, защото ранните фази са тези, които ще формират по-здрав корен, стъбло, достатъчно листна маса, за да бъдат растенията по-устойчиви.

Има земеделци, които чакат нещо да се случи, и чак тогава търсят решение на проблема, посочват специалистите. Например, често се наблюдава стрес след или при неправилно приложение на хербицид. В тези случаи с листното хранене може да се възстанови увреждането. Важно е земеделецът да знае, че трябва да се вземат спешни мерки. Не е правилно да се мисли, че растението само ще се оправи. Защото всяко самовъзстановяване е за сметка на добива. Добро решение е Амино Експерт Баланс, в който са най-концентрираните аминокиселини – 635 г/л, с възможност за комбинация на всички останали микро-елементи според нуждите на културата.

Разбира се, почвените торове си остават основни за храненето на културите, каза Татяна Михайлова. Напоследък е

много модерно да се говори

по темата със защитените торове

Фирма „Екофол" е от първите, които започнаха да предлагат защитени от загуби торове. Защо това е важно? При азота, който като елемент е най-бързо разтворим, но той и най-бързо се губи – загубите са от изпарение на амоняк, от отмиване. Това се знае от всеки. За приложението на азотните торове има директиви, нитратнозащитени зони, и т.н. Длъжни сме да се съобразяваме с изискванията, нямаме избор. Затова разработихме DURASOL UREA NCode. Продуктът съдържа 46% азот – карбамид, третиран с инхибитор на уреаза. Този тор дава възможност за внасяне при температура 20-25 градуса. Тоест имаме тор за работа при положителни температури, независимо от времето. Много е важно, че може да се тори по-близо до вегетация. Но този тор има недостатък и той е, че ако завали след две седмици, част от азота се губи – отмива се. По същия начин има тор с инхибитор на нитрификация. Ползата е, че независимо от валежите имаме постепенно отдаване на азота и невъзможност да се губи, и това е в продължение на 60 дни. Но недостатъкът е, че трябва да се внася при температури под 8-10 градуса, защото загубите от изпарение на амоняк не са защитени. Затова ви предлагаме тор, съчетаващ ползите от двата инхибитора – на уреазата и на нитрификацията - DURASOL UREA DUAL MAX.

Един тор съдържа два различни инхибитора,

произведени от световноизвестна фирма, която ги съчетава в един компонент. С едно третиране предлагаме защита от три вида загуби. Това означава, че може да торите при по-високи температури, и без притеснения от измиване от последващ дъжд или изпарение на азотни окиси в процеса на денитрификация.

При прилагане на карбамид с два вида инхибитора са налице три основни групи предимства – агрономически, организационни и екологични.

Агрономическите ползи са, че при прилагането на DURASOL UREA DUAL MAX има по-широк прозорец за торене и отдаването на азот става постепенно, съответстващо на нарастващите нужди на културите. Това е изключително важно при наклонени терени например, за да се избегнат загубите. Освен това се проявява толерантност към засушаване, което е изключително важно. Постепенното отдаване на азот не стресира растенията при суша.

Нашата отговорност като производители, съвместно с „Агрополихим", е да ви предлагаме продукти, на които е обявен състава. Ние ви гарантираме, че в закупения тор има съставките, които са изписани на етикета. Торовете са много скъпи, изисквайте качествени продукти, с които да отгледате качествена продукция. Независимо какви торове изберете да използвате, информирайте се и внимавайте. Всички производители, вносители и търговци на торове са задължени да спазват европейския Регламент 2019/1009, който ни задължава да обявим на етикета съдържанието на приложения инхибитор – вид и количество. Този Регламент замени Регламент 2003/2003 и влезе в сила още през 2022 година и още с влизането му в действие ние задължително ги обявяваме.

Ние от „Екофол" имаме разнообразни продукти, имаме и конкретни решения, които са доказали се в практиката. И много важно, имаме професионално подготвени агрономи, които са близо до вас за консултации и препоръки.

Полета с пшеница в района на Видин в края на януари
Полета с пшеница в района на Видин в края на януари
Татяна Михайлова и Маргарита Костова с Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите
Снимка: Ваня Велинска
Татяна Михайлова и Маргарита Костова с Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите Снимка: Ваня Велинска