За всички земеделци, отговарящи на условията за устойчиво и интегрирано земеделие

   Днес, повече от всякога се сещаме за вкусните плодове и зеленчуци от неотдавнашното минало. За вкусът и аромата на бабината градина, или изобилието от качествена продукция по градските пазари. Някъде изгубени в миналото, успяваме спорадично да ги открием в малки бутикови ферми, изправени на ръба на оцеляване. Залeти сме от прекомерен внос на добре изглеждащи култури, преминали фитосанитарен контрол, но и толкова безвкусни и бедни на полезни вещества. С надежда търсим „българската следа“ от миналото, но можем ли да се доверим, когато земеделските ни производители са изпаднали пред невъзможност да се справят с конкуренцията на вносната продукция, а ако успеят, търсят бързи и евтини икономически решения, които да им дадат някакво предимство и по-висок добив. Често тези решения са за сметка на качеството на продукцията, за сметка на здравето на почвата и не на последно място за сметка на нашето здраве.

   Бедни почви, ограбени от времето и прекомерното третиране с химични препарати, поелиетилиенови (PE) материали за мулчилчиране и напояване...

   Днес, повече от всякога имаме нужда от стратегически подход, комплексни решения и подпомагане във всеки сегмент на аграрната ни индустрия.

   Еволюцията на технологиите в началото на 20-ти век, даде на всички браншове, така необходимия подем. Но, с цената на какво? Научните разработки, спомагащи развитието на аграрния сектор и най-вече тези синтезирани по химичен път, и използващи инертни, изчерпаеми суровини, показват вече своята разрушителна сила. Тя се отразява като огледало в настоящите климатични промени, на които всички ние ставаме свидетели и жертви, днес.

   И да, днес повече от всякога, сме призовани да вземем мерки и да потърсим устойчиви решения за възобновяема кръгова икономика в селското стопанство. А, инструментите са там – в миналото ни, и тук – в решимостта ни да ги приведем в действие. Редица са експертите по органична химия и синтез на биополимерни вериги, които са готови с иновативни продукти, базирани на основата на възобновяеми източници с добавена стойност. Редица са и агрономите, както и експертите по биологично разнообразие, които са се убедили в предимствата на биологично активните вещества, хранителните субстрати, подобрителите на почвата и естествените торове, вкл. биоразградимия мулч и качествения индустриален компост. Те са с неутрален CO2 отпечатък, нетоксични и с доказани ползи за здравето върху хората, животните и околната среда.

   Защо, тогава преминаването към кръгова икономика, щадяща природата и здравето, се движи с малки и неуверени крачки? Отговорът не е един и в никакъв случай не е еднопосочен. Химическата индустрия и индустрията с конвенционални полимери се движат с огромни стъпки. Постигнали са икономии от мащаба, които им дават значителни икономически предимства и са достъпни за земеделците. Превключването към индустрия с неутрален въглероден отпечатък и промишлено производство, базирано на възобновяеми ресурси, е дълъг и безспорно комплициран процес във веригата на снабдяване. В много сектори този процес е направил първите крачки и е начертал стратегически планове за развитие с хоризонт 20-30 години. Време, което ние хората и биологичното разнообразие на планетата, нямаме.

   В същото време, екологично целесъобразните решения в земеделието заемат изключително нисък дял като се започне от използваните селскостопански препарати, материалите и се стигне до експлоатацията на земеделските площи.

   Ярък пример затова, който заслужава нашето внимание и е основополагащ за прехода към кръгова икономика е здравето, и експлоатацията на почвата. Тя е тази, която ни дава живот, изхранва ни, създава условията за биологично разнообразие. Да, тя е основен ресурс, който играе централна роля в живота ни, като осигурява здравословни храни и устойчиви материали за нарастващото световно население. Почвата обаче е невъзобновяем ресурс, който в контекста на нейното третиране и трайно изхабяване, и замърсяване, е обречена.

   Политиките на световно и национално ниво вече са начертали стратегически планове за развитие на земеделието и програми за устойчиво развитие, опазване и възстановяване на почвите. В процесът са ангажирани редица експерти от различни сфери на научния, икономическия и политическия живот. Мерките, които са предложили и гласували са логични, и разумни, и дават шанс на следващите поколения. Друг е въпросът, че тази трансформация, освен политическа воля изисква и икономическа подкрепа, както за земеделците, така и за индустриите, които са призвани да ограничат или трансформират производствата си, базирани на  инертни, невъзобновяеми материали и химикали, които увреждат.

   Един такъв сегмент, който вече има комплексно решение и ползи, без да ощетява конвенционалното производство на полимери, е свързан с изключително широко използваното в земеделието – пластмасово (PE) мулчиращо фолио. Пластмасовите мулчиращи фолиа генерират около 80% от селскостопанските пластмасови отпадъци. Някои пластмасови отпадъци, генерирани от фолиа за тунели, оранжерии и други, могат да бъдат успешно събрани и рециклирани. За други приложения, които спадат към тънък слой пластмасов полимер, като мулчиращите фолиа, събирането на пластмасови отпадъци е трудно и почти невъзможно. Тук, не става въпрос само за разходите, които земеделците е необходимо да направят за събиране на пластмасовия мулч след събиране на реколтата, а и за всички свързани впоследствие разходи за неутрализиране на вредното им въздействие върху почвата, а оттам и върху качеството на следващата реколта. Така, най-често значителна част от пластмасовия мулч остава в полетата, а фрагменти, генериращи микропластмаси, завършват в реките и океаните. От друга страна, събраните филмови отпадъци са силно замърсени с пръст, пясък и органични материали. Процентът на замърсяване на мулчиращото фолио по отношение на теглото му, може да достигне до 70-90% от общото количество предадено или продадено за рециклиране. Така, вървейки по веригата на управление на отпадъците, това фолио е икономически неизгодно и за рециклиращите компании, а напоследък често и невъзможно да бъде подложено на рециклиране.

   В допълнение, за да може ефективно пластмасовите мулчиращи фолиа да бъдат събрани от обработваемите площи и впоследствие подложени на рециклиране, е необходимо да са достатъчно здрави и плътни. Това наложи през март 2018 година, стандарт EN 13655:2018 да бъде допълнен и коригиран: „Пластмасовите мулчиращи филми са предназначени да се отстраняват след употреба и да не се вграждат в почвата. Тези мулчиращи филми не са предназначени за използване за дезинфекция на почвата чрез фумигация.... дебелината на филма е ключов фактор за скоростта на замърсяване, най-тънките филми (например по-малко от 25 µm) ще бъдат най-замърсени, трудни и скъпи за отстраняване, възстановяване и рециклиране“. Препоръката е, в случай на използване на пластмасов (PE) мулч, то той да не е с дебелина под 25 микрона. По настояще, включително в хармонизирания български стандарт БДС EN 13655:2023 е предвидено пускането на пазара на пластмасов (PE) мулч да е с минимална плътност от 25 микрона.

   На пазарът в Европа се предлагат 80 000 тона/годишно мулчиращи фолиа. От тях само 5% (4 000 тона/годишно) са реална екологична алтернатива -  в лицето на биоразградими и компостируеми мулчиращи фолиа.

   Биоразградимите и наторяващи мулч фолиа са известни на пазара, отпреди повече от 20 години. Подкрепени са от солидни научни и технически познания, които доказват тяхната безвредност и добавена стойност за фермерите. Те осигуряват същия положителен агроикономически ефект като конвенционалните (пластмасови) мулчове в т.ч. увеличаване на добива, подобряване качеството на културите, контрола върху плевелите, намаляването на водата за напояване и използването на пестициди. С тази разлика, че при проведени паралелни тестове на земеделски площи с насаждания, покрити с пластмасов и с биоразградим мулч, биоразградимия превъзхожда по стойности резултатите на обследваните качествените характеристики.

   Освен това биоразградимите и наторяващи мулч фолиа предлагат редица допълнителни предимства, както по време на растежа на реколтата, така и в края на цикъла й. По време на растежът – не позволяват насъжденията да прегарят от т.нар. „топлинни джобове“, които се образуват при пластмасовия мулч в условия на средно високи температури; дават с до 30% по-висок добив и за по-кратък период от време; не унищожават т.нар. микроорганизми, тъй като са безвредни и с неутрална екотоксичност, която оказва положително влиявие върху културите, както и върху безгръбначните (напр. земни червеи) и микроорганизмите, които се развиват в почвата и са полезни за нейната жизненост. В края на жизненият цикъл, след събиране на реколтата, биоразградимите мулч фолиа, могат да бъдат оставени в почвата; да бъдат заорани в нея при обработката, и да я обогатят, превръщайки се в наторяваща смес (компост).

Икономическите и екологични ползи за земеделците в резултат на използването на биоразградим мулч, показват следните резултати:

  • по-висок добив – в почти всички тестови полета със средна разлика от ~3000 евро/ха в полза на насажденията, покрити с биоразградим мулч;
  • спестяване на вода от 6.6% до 12.4%;
  • пълен контрол на плевелите;
  • превенция от погиване на култури в резултат на „топлинни джобове“, които традиционно се образуват при пластмасовия мулч;
  • спестяване на разходи за събиране и унищожаване на пластмасовото мулчиращо фолио;
  • наторяване и обогатяване на почвата чрез заораване на биоразградимите, и компостируеми мулчове след събиране на реколтата;
  • отсъствие на екотоксичност, която има пряко отношение върху качеството на културите и здравето на почвата;
  • превенция срещу замърсяването с пластмаса и микрофрагменти от пластмаса.

 Всичко това доведе до включването на този иновативен продукт по препоръки на ООН и FAO в ЕС Регулациите, касаещи торовете като подобрител на почвата, който може да се справи с няколко предизвикателства едновременно – необходимостта от производството на повече храна от по-малко земя и постигане на по-устойчиво земеделие, използвайки по-малко ресурси.

   За целите на оценка на съответствието на биоразградимите мулчиращи фолиа се прилага стандарт EN 17033:2018, респ. БДС EN 17033:2018, който на база на методи за изпитване определя биоразграждането, екотоксичността, свойствата на филма и съставките на биоразградимия мулч филм. Отговорният Европейски комитет CEN/TC 249/WG 7 включва съществуващото и утвърдено сертифициране „ОК биоразградима почва“ като основа за новия стандарт, който изисква преобразуване на 90% CO2 в рамките на 24 месеца при тест за биоразграждане на почвата. Стандартът включва нова, по-всеобхватна схема за изпитване и оценка на екотоксичността; важни екологични процеси, които са от решаващо значение поради тяхната роля в поддържането на функциите на почвата чрез разграждане на органичната материя и формулиране на структурата на почвата, и екологично рециклиране на материали.

Ефективното внедряване на биоразградимия и компостируем мулч може да се постигне чрез широко практическо приложение по линия на националните политики за стратегическо развитие на земеделието и чрез мерките, и инструментариума предвиден за подпомагане на доходите на земеделците в процеса на въвеждане на устойчиво и интегрирано земеделие.

Така, в Стратегическия план за развитие на земеделието на България 2023-2027 и съпътстващите Наредба № 10 от 2023 и Наредба № 3 от 2023 на МЗХ, дават решение за подпомагане на доходите на земеделците, поели многогодишен ангажимент за прилагане на интервенции в областта на околната среда и климата.

С възможност за подпомагане са дейсностите свързани с „минималните агротехнически мероприятия“ и „поддръжане на обработваемата земя“, където е залегнало „полагане на фолио“, „борба с плевели“, „мулчиране с остатъци от предходна култура“, които напълно се покриват и то по-устойчив начин чрез прилагането на биоразградимо, и наторяващо мулчиращо фолио.

Раздел IV Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия към Глава V Условия за изпълнение и за подпомагане на интервенциите в Наредба № 10 - чл. 49, ал. (1), т. 2, предвижда в а) агроекологични мероприятия и в б) технология за обработка на почвата. Изпълнението и по двете условия е постижимо чрез биоразградим мулч и води до увеличаване на добива по екологично целесъобразен начин. В допълнение в същия Раздел IV, чл. 51, ал. (1), т.2, фермерите поемат ангажимент да не използват минерални торове и продукти за растителна защита. Прилагайки биоразградим и наторяващ мулч, отпада необходимостта от използване на коформуланти. Контролирането на плевелите, листните въшки и други вредители се осъществява по естествен път чрез полагането на биоразградимо мулч фолио. Аналогични са изискванията и допустимостта в Раздел V Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (чл. 53, ал. (1) т. 4 б).

Значителна част от културите, които се допускат в Раздел IV и Раздел V са подходящи за третиране с биоразградим мулч, в т.ч. ягоди, домати, пипер, краставици, пъпеш, зеле главесто бяло, лавандула.

Интервенциите за обвързано производство дават право на земеделците да получат подпомагане на доходите по отглеждане на културите, посочени в Раздел IV и Раздел V, като конкретните размери на директно плащане и условията за реда на прилагане, са изчрепателно описани в Наредба № 3 от 2023 г.

Автор, Ирина Петрова