Пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само в отделни дни с по-високи температури, подмамени от слънчевите лъчи по обяд, пчели се подават на входа. Но усетили студения силен вятър, бързо се прибират.

Начинаещите пчелари любители отглеждат 2 до 3 кошера и трябва да знаят, че

в средата на зимното кълбо има

един ограничен по площ топлинен център
с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С. А в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С. Това се случва, защото терморегулацията се „управлява" от промените на околната температура. А топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява.

Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора", която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото.

В много студено време част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите за по-голямо уплътняване (според прогнозите такъв студ предстои и през февруари).

Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени,

започват да произвеждат топлина чрез трептения
на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.
Но мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите.

С изразходването на меда

в обсега на пчелното кълбо
то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване,

пчелите не успяват да се

придвижат и загиват от глад,
напъхани в празните килийки при наличност на мед в съседните пити.

Важно: Всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед.

Така се гарантира презимуване на пчелите, намиращи се на нея. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, защото са изложени на най-голям студ.

В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през зимата, докато още няма пило, е от 0,8 до 1 килограм мед на месец. През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т.нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата

пчелното млечице участва в храната на майката

С използването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис. А в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход. Или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стени на кошера, както и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват.

Внимание! При голяма въздушна влажност семействата може да загинат!

Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват. Пчелното гнездо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка. Така

в кълбото съдържанието на кислород спада,
а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко. И в резултат на това се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Но те имат нужда и от кислород, който се доставя от навлизащия чист въздух през стеснения долен вход.

За нормалното презимуване пчелите

се нуждаят от определено количество храна

Количеството зависи от това каква ще бъде зимата - мека и кратка или продължителна и мразовита.

Опитни пчелари съветват за зимуване да се оставят минимум по 2 кг мед на междурамие, плътно заето с пчели, независимо от това каква ще бъде зимата.
Защото колкото по-слаби са пчелните семействата, толкова повече храна консумират (виж таблицата).

Затоплящите материали все още са необходими

Те имат за цел от една страна да предотвратят излизането на топлината, а от друга страна да не позволяват проникване на студен въздух отвън.

Препоръчват се затоплящи материали от

  • талаш;
  • стърготини;
  • слама;
  • стиропор и др.

Някои пчелари ги поставят от едната страна, а други ги поставят от двете страни и семейството е в средата на кошера.

Пчелите топлят само пчелното кълбо,
а не цялото пространство, което означава, че изолационните материали встрани от кълбото не оправдават надеждите на пчеларя. Някои пчелари предпочитат да слагат изолационни материали, които да поемат влагата. Това обаче може да донесе повече вреда отколкото полза. Защото поетата влага остава в кошера и при промяна на температурата могат да се получат водни капки. Най-добре е да не се поставят затоплящи материали, а да се направи добра вентилация. И така да се улесни излизането на излишните пари и въглероден двуокис. Добре е да се слагат изолационни материали само над покривната табла, където произведената от пчелите топлина би могла да се губи. Ако тя не е изолирана добре, част от топлината излита навън и пчелите трябва да произвеждат нова.

Кога се измества пчелното кълбо

Пчелното кълбо има уникалната способност за терморегулация, позволяваща и в най-студените периоди да поддържа висока температура, което им гарантира възможността да се движат и да оцеляват.

Когато се образува първоначално, кълбото обикновено се разполага в долната част на кошера, често близо до предната стена на кошера. Горната част на кълбото е в контакт със запасите от мед. В процес на изразходване на меда през зимата кълбото постепенно се придвижва нагоре и назад.

При обмяната на веществата вътре в кълбото медът се превръща в топлина и тази топлина се запазва чрез изолационните свойства на кълбото и питата.

Известно е, че през зимата едни семейства се преместват вляво или вдясно от първоначалното си положение, а други напред или назад. Такова преместване не е желателно, защото то крие опасност от изконсумиране на хранителните запаси в едната страна и семействата могат да загинат от глад, въпреки че в другата все още има мед.

Колко мед е необходим на пчелното семейство

От пролетта до основния медосбор на пчелното семейство са необходими:

  • 6-8 кг мед и 2-2,5 кг цветен прашец;
  • по време на нарастване на пчелите през зимата, съответно 15-18 кг и 2,5-3 кг;
  • за есенен-зимен и пролетен период – 16-25 кг и 1,5 кг.

Затова е необходимо пчеларят да прави оценка и на качеството на храната:

  • кристализацията и вкисването (ферментацията) на меда;
  • плесенясването на цветния прашец.

При интензивна кристализация на меда трябва да се отдели запечатката и периодично да се напръсква обилно с топла вода от пулверизатор, да се използва течно подхранване.

За какво още трябва да се следи:

  • в пчелина трябва да има поилка за пчелите;
  • кристализиралият (миналогодишен) мед е напълно непригоден за зимуване и трябва да се отдели;
  • ферментиралият мед се открива по характерния кисел мирис и отделянето на мехурчета газ - той често протича от килийките;
  • питите с такъв мед се отстраняват от гнездото;
  • интензивно плесенясалият цветен прашец се отделя и запасите се попълват до необходимата норма.

При преглед на питата може да се получи и
информация за майката:

  • наличие или отсъствие;
  • физиологично състояние (заплодена или не);
  • качество.

За работата на оплодена, качествена майка в семейството се съди по количеството пило на различна възраст. Качествената майка снася по едно яйце във всяка килийка, в централната част на питата. Ако майката е болна или стара, снесените яйца са разхвърляни по питата, с много пропуснати празни килийки, а в някои от тях може да има по две или повече яйца. Такава майка непременно трябва да се замени с млада.