Преди влизането в сила на проекта на регламента за новите геномни техники Европейската комисия разполага с достатъчно време за коригиращи действия, за да урегулира патентоването им.

Това стана ясно от думите на биотехнолога д-р Ивелин Ризов, който е и държавен експерт в МЗХ, след като приключи кръгла маса по темата в БТА, организирана от Сдружение „Агролинк". Ризов работи от 2008 г. в администрацията, като от 4 г. е в Европейската комисия като експерт по биотехнологии.

"В проекта на регламента за Нови геномни техники не се разглежда патентоването. То е обект на друг нормативен акт в ЕС, това е т. нар. биотехнологична директива, приета 1981 г. Но по време на дискусиите в рамките на работната група към Съвета на министрите редица държави членки изразиха притеснение, че с приемането на този проекторегламент ще се промени приложното поле на Биотехнологичната директива и заради това е необходимо да се направи оценка на въздействието на проекта на регламент за НГТ, като възможните затруднения и предизвикателства по отношение на защитата на авторски права трябва да бъдат изчистени преди влизане в сила на този регламент. Ето защо в проекта на регламента е предвидено, че той ще влезе в сила две години след приемането му ( гласуването му). Ако хипотетично приемем, че ще стане т. г., регламентът ще действа 2026 г. Като има специална разпоредба в този проект, че до края на 2025 г. Комисията трябва да направи проучване за въздействието на регламента и действащото патентно право. Ако се установи несъответствие и предизвикателства, ЕК е длъжна да предприеме действие по отстраняването им. Така че в предложеният проект за регламент е предвидено урегулирането на възможните патентни предизвикателства, които той може да създаде", поясни експертът.

Тази тема е била дискутирана обстойно, редица държави вкл. и България изказа своите съображения и това е отразено. Но трябва да се има предвид, че патентното право е обект на друг законодателен акт, информира Ризов.

Той обърна внимание, че една от целите на проекта на регламента е насърчаването на дейността на малките и средни селекционни фирми, поради възможностите, които предлагат НГТ, от една страна – изключително голяма ефективност, от друга – ниска себестойност, за разлика от трансгенното инженерство, което води до ГМО и което е по финансовите възможности на мултинационалните компании. Точно затова ЕК иска да осигури на малки и средни предприятия конкурентоспособност.

За да не стане обратният ефект, немалко държави са изразили обосновани съмнения - че действащата система за патентоване има потенциал да създава рискове. Поради тази причина в компромисния текст на испанското председателство се включи член за оценка на въздействието, за да не се допусне това.

Страхът произхожда
от начина на прилагане
на новите законодателства

По време на своето председателство Испания задейства темата за законодателните промени, с които ще се допусне НГТ в Европа. За мнозина обаче това бързане е необяснимо. Още повече, че се говори за регламент, а не директива. „Имаме отмяна на директиви и регламенти, това е една силна атака, която цели при този бърз темп на приемане да се постигне недемократично регулиране на НГТ. Според решение на Европейския съд те не могат да бъдат изключени от сегашната действаща директива. От нея може да се направи предпазна клауза, с която всяка държава може да регулира НГТ. Но с въвеждане на регламент се изключва всичко това и се налага абсолютно задължителен режим върху държавите", обясни юрист.

Веднъж изтървана, кутията на Пандора
не може да се затвори обратно,

алармира д-р инж. Светла Николова от сдружение „Агролинк". „Колкото пъти да преименуват нещо, не може да се заобикалят регулациите, които забраняват ГМО в Европа. Силноно лоби на агрохимията се опитва да наложи регламента, спасихме се от бързата писта да влезе незабавно, това не значи че ние не се борим на бавната", изтъкна тя и поясни, че ЕК иска възможно най-бързо, преди разпускането на този Парламент, да приеме регламента. Според нея изключването на „новите ГМО" от правилата, ограничаващи ГМО, ще наводни европейските полета с патентовани нови модифицирани семена и ще увеличи силата на монополите в земеделския сектор.

На 11 януари предстои разглеждане на темата в Брюксел, а позицията на България още не е ясна, каза Николова и призова да бъдем „против". 

Всъщност на 10 и 11 януари ще има заседание на техническа работна група към Съвета, обясни по-късно за агромедиите д-р Ризов, и в нея се търсят експертни компромиси. В зависимост от позицията на белгийското председателство ще се постави и дискусията.

Според Асоциацията на българските села ГМО-то не е желано от кметовете и от гражданите ни. Те обмислят да инициират „бял" и „черен" списък на стопаните, които са категорично против „ГМО", и онези, които го използват. След което собствениците на земи да имат знанието и информирано да преценят с кого да прекратят договорите си и с кого да сключат.

Липсата на организиран

широк дебат у нас

Това е големият проблем, който събужда страховете на значителна маса от нашето общество. Малцина знаят за работната група по темата в МЗХ, в която са взимали участие заинтересовани страни, но не и от сдружението. По думите им и земеделският ни сектор (зърнопроизводителите) мълчи по темата.

Заради липсата на голям обществен дебат неслучайно двата часа на проведената „кръгла маса" не бяха изобщо достатъчни. На срещата основно се подаваше топката на доводите, че чрез „новото ГМО" агрохимията иска да владее земеделието, включително и от политически лица от БСП и „Възраждане", но по-късно се съкращаваше времето, при което щеше да се чуе страната на научните експерти. (Представители на ССА и Агробиоинститут не отричаха върло позицията на организаторите, изказваха мнение, че е нужен дебат у нас и независимо каква ще е позицията ни в Брюксел, тя трябва да е обоснована, защитаваща родната селекция. Но щом понечваха да обяснят какво представляват НГТ, им се взимаше думата). 

Двата „лагера" чак сега имаха възможността да се срещнат, и дано се организира нова, задълбочена и спокойна среща за дебат. Иначе ефектът ще е: задълбочаване на страховете и трудно защитаване на единна българска позиция в Брюксел и в крайна сметка от това ще пострадат институтите на ССА и българската селекция. Сега така и не се стигна да се отговори на най-важния въпрос: а именно какъв е интересът на българската наука и как да го защитим, за да опазим българското семе и за бъдещите поколения.