15° C, предимно ясно
Въпреки трудностите Юлия Петкова се радва да работи на полето, защото знае с какви усилия постига резултатите
Иван Иванов от разградското село Осенец е бил прогресивно мислещ човек. В зората на демокрацията започва да наема земи от землището на селото, закупува техника и обособява стопанство. Така с малко и от нулата Иванов оформя семеен бизнес, чийто наследник днес е дъщеря му Юлия Петкова. Въпреки трудностите и някоя друга нулева година стопанството на Иванов винаги е излизало от кризите. Днес този урок взема и Юлия.
„До 2000 г. се занимавах с дейности, различни от земеделието. Завършила съм предучилищна педагогика. Но не ми е в това силата. Постепенно разбрах, че не ми носи удовлетворение. Влизайки в семейния бизнес в земеделието заедно с баща ми, открих своето поприще. Така двамата започнахме да се борим с живота и земята, и с всички други проблеми", разказва тя.
Нейният учител е практиката, но за да навлезе повече в сектора, се наложило по-късно да завърши и „Аграрна икономика". За професионалните дейности се съветва с агрономи.
Днес баща ѝ не е сред живите. Наследявайки този бизнес, тя наследява и трудностите. Те се оказват малко по-големи предвид обстоятелството, че жена влиза в този бизнес, който за съжаление, все още се възприема като мъжки. От една страна е добре, че стопанството е малко - обработва 1700 дка към момента, което ѝ позволява сравнително по-лесно да разрешава възникващите проблеми. Но липсата на работна ръка е проблем, от който и тя не може да избяга. За механизираните дейности по полето Юлия Петкова разчита на услуги с нейната техника и горива. „От земеделската гимназия в града излизат момчета с документи за правоспособност, но като че ли нямат желание да работят в този сектор", смята тя.
За земеделците механизаторът
е много важна част
от развитието на техния бизнес, за да получат съответните резултати. Дори и собственикът да направи всичко възможно - да закупи необходимите торове, препарати и добър подбор на семена, да спази сроковете за обработки, засяване, подхранване, за добър резултат са необходими опитни механизатори.
Въпреки че в земеделието се внедрява все по-нова и високопроизводителна техника, за малките производители като Юлия е непосилно да ги закупят и внедрят в своите стопанства. Преди време е кандидатствала по проект от ПРСР за закупуване на техника, но поради изчерпване на лимита по съответната програма бизнес предложението на стопанството не е разгледано. Единствената помощ от държавата, която получава, са директните плащания на хектар обработваема площ, които са еднакви за всички.
„От изминалата и тази година по интервенциите за директни плащания е още по-сложно. Защото има нови условия и изисквания за подпомагане, на които ние, дребните земеделциq трудно можем да отговорим. По тези причини това ни намалява субсидията", разкрива тя. Така съвсем естествено ще се получи голяма разлика между резултатите на едрите и дребните земеделци. Щом се заговори за зърнопроизводство у нас, и малки, и големи влизат под общ знаменател. Но според Петкова това не е правилно. Едрите ползват повече блага от европейската помощ, базови и допълнителни, от които малките не могат да се възползват.
Успоредно с това, за да устоят на своите конкуренти, всички трябва да поддържат еднакви ренти в даден район. Никак не е лесно, при положение, че дори и в едно и също землище на работа добивите на фермерите са различни. Тези, които боравят с по-мощна и прецизна техника, са с няколко крачки пред другите.
„Друг проблем е, че ние, дребните производители, нямаме складови бази, където да съхраняваме продукцията. Тези, които ги имат, си взимат решение кога точно да реализират продукцията. Могат да изберат точния момент с по-високите цени. Ние складираме в техни бази и имаме допълнителен разход. След това идва моментът да изплащаме ренти според договорни отношения и не можем да си позволим да чакаме по-висока цена, и продаваме на момента", допълва тя.
Земеделието като цяло е чувствителен сектор. Мащабът на чувствителността става по-голям заради неравнопоставеност между големи и дребни производители, разходите за производство са в някои случаи по-високи при по-дребните производители, а субсидирането на единица площ остава на еднаква база. Неучастието в програми и допълнителни схеми за субсидиране повишава разликите. Ако се върви все в тази посока, по мнение на Петкова, ще дойде момент, в който дребният производител, неиздържайки на конкуренцията, ще бъде принуден да закрие бизнеса си (има вече примери), а това поставя под заплаха и средното земеделие. За съжаление наблюдаваме окрупняване на земеделието и крачката към възникване на монопол е много малка.
Още в началото на работата ѝ като земеделец тя е увеличавала площите, но от три години леко ги намалява. По желание на собствениците тя работи с едногодишни наемни договори. Въпреки че няма движение, ако някой реши да си продава земята, тя не може да я купи и така нивата отива при друг.
„От много години, още с присъединяването ни към ЕС се говори, че Съюзът ще подпомага малките производители, дребния и средния бизнес, как ще са с превес при субсидирането. Не се случи, не мисля, че и занапред ще се случи. При нас би могло евентуално да се създадат кооперативи от дребни земеделци в едно землище, да се подкрепяме, да си помагаме с техника, професионални съвети за едно по-добро земеделие, за по-добри резултати, за по-добра реализация на продукцията ни, какъвто е примерът от западноевропейските страни. Българинът все още не е узрял за тази простичка истина. Индивидуализмът все още надделява и проличава от всякъде. Иначе, много по-различно ще бъде, но няма почва да се случат нещата", разсъждава стопанката.
Новият конкурент
От 2022 г. се задълбочиха проблемите с цените и реализацията на родната ни продукция вследствие вноса от Украйна. Въпреки решението на Министерски съвет за забрана на внос до 30 ноември, всъщност украинската продукция продължи да влиза на нашия пазар. Явно държавата не може да наложи никакъв контрол. Ние не можем да произведем продукция на такава себестойност, защото Украйна не е в Европейски съюз и не е необходимо да отговаря на всичките му изисквания: за добри земеделски практики, новите изисквания за подобряване на почвените слоеве, за почвения потенциал, имаме забрана на ред пестициди. Говори се за намаляване на рентите, но това не е решение, смята тя. Може да се намали, но с малко, защото цената на земята расте.
Тази година Юлия продава под себестойност продукция, не само слънчоглед, а и пшеница, ечемик, царевица, увери тя. Петкова обработва земи в землище с една от най-лошите категории обработваема земя в района, най-добрата ѝ площ е трета категория. „Въпреки всичко се стремим да устояваме на резултатите от добрите категории, което е още едно предизвикателство. Нямаме биопроизводство, драстично намаля животновъдството, от което да се използват биологичните торове за подобряване почвения потенциал", изрежда тя.
От новите екосхеми тази година стопанката е избрала да кандидатства по няколко, една от които е Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал (насърчаване на зелено торене и органично наторяване). От първа година на прилагане на органични торове при пролетниците, особено при недобрата откъм климатично отношение година, вижда добрия им ефект. Спорно е обаче дали ще има средства да закупи продуктите за следващата агрогодина.
„Доволен човек съм и на малкото се радвам, защото знам с какви усилия постигам резултатите. Това е работата, която с удоволствие работя, обичам да наблюдавам как покълва растението, развитието му във всички фази – това ми носи голяма радост", уверява в заключение стопанката от Осенец.
В селото тя е от основните дарители на читалището, основното училище, кметството и православния храм. Самата тя е в Църковното настоятелство. Подпомага със средства организирането на празници в селото, дейността на самодейния фолклорен състав, както и на училищния отбор по тенис, дарява според възможностите си за лечение на нуждаещи се.
Тънка е границата на полезността
на екологичните правила на ЕС
От много години земеделците нямат право да палят стърнища по екологични причини. Според Юлия Петкова обаче тази забрана доведе до нуждата от влагането на повече препарати за растителна защита. Ползите от тази забрана са по-малко от вредите.
„В първите години, когато влязох в земеделието, нямаше такова третиране, както сега. Пролетните култури се третираха с хербициди един път, с инсектициди - ако се наложи, веднъж третиране на семената при посев и при заболявания – третиране с фунгициди, но не всяка година. Отглеждаха се български сортове, които са по-устойчиви на зарази. И това беше. А сега отглеждаме по-високодобивни сортове и хибриди, които са по-чувствителни към зарази и вредители. От там произхожда и необходимостта от ползване на повече препарати за растителна защита. Това, според мен, се отразява на продуктивността на почвата и качествата на произведената продукция по негативен начин", посочва тя.
По думите ѝ климатичните промени в Североизточна България са много осезаеми. Те обуславят промяна на културите, на които трябва да залагаме. Освен отглеждане на традиционните култури в зърнопроизводството - пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица, в последните години стопани от района залагат и на нови култури, като грах, соя, нахут и др., изпробват ги на малки площи. Това се налага и заради ротационния принцип в земеделските практики за повишаване продуктивността на почвите и увеличаване на добивите.
„В детските ми години в края на ноември имаше по метър сняг, спомня си Юлия Петкова. В последните зимни сезони няма достатъчно влагозапасяване на почвите, което е минус и за есенници, и за пролетници. През март – април е време, когато трябва да засяваме пролетните култури и протичат мероприятията по подхранване за есенниците. В последните 2-3 години обаче се достигат минусови температури, които се отразяват значително на развитието на засетите култури. Ако заради технологично необходимата температура на почвата засеем по-късно пролетниците, растенията не се развиват правилно. Веднага след ниските априлски температури месеците май и юни идват с високите температурни разлики, най-често и засушаване. Вследствие на това намаляват добивите от реколтата, за която ние сме вложили средствата. Оттам идват и по-високите себестойности. И когато и цената на продукцията е ниска, земеделските стопанства работят на загуба", казва Юлия Петкова.
Коментари