Геномните технологии ли са решението? Мненията са крайни

Очакваме глобално нарастване на населението с 60% до 2050 г., което означава намаляване на площта за изхранване на един човек.

Всяка година в световен мащаб 50% от заложените добиви се редуцират в резултат на насекоми, на плевели, и болести, а също и при съхранението на продуктите. Очертава се в бъдеще да има все по-малко налични ресурси, с които трябва да се изхранва населението.

И ако през 1950 г. един хектар е изхранвал двама човека, то през 2050 г. същата тази площ ще трябва да стигне за седем, дава пример проф. Милена Узунова, водещ учен в областта на растителната геномика. Може ли да си представим как би се случило това? Разбира се, с повишаване на добивите на културните растения.

Данни сега показват, че причините за намаление на продукцията са: около 15% от нападение от насекоми, 13% от плевели, 12% от болести и още 10% от други вредители. Именно растителната селекция в комбинация с други възможности на растителната защита са средствата, с които може да се противодейства на тази ситуация.

Аз от 30 г. се занимавам с растителна селекция, горда съм с успехите на българските учени, казва проф. Узунова. Вижда се, че колегите работят. С какво обаче е допринесла селекцията в европейски мащаб?

"Ще представя някои цифри. Без генетичен прогрес в селекцията в Европа щяха да се произвеждат 20% по-малко храни и фуражи", казва професорката. По този начин фактически са спестени 20,5 млн. хектара, за да се произведе същото количество биомаса. Осигурена е храна за още 114 млн. население на ЕС, което е еквивалентно на около 168 млн. глобално, и то само чрез напредък през последните 20 г. По този начин в икономически аспект растителната селекция е допринесла с повече от 14 млн. евро и по отношение на емисиите от въглероден диоксид – 4 млн. тона са били ограничени.

За да се постигнат целите, растителната селекция трябва да стане по-бърза и по-ефективна, коментира проф. Узунова. С това тя прави прехода към геномните техники, защото те действително отварят възможността да посрещнем точно тези предизвикателства.

Новите геномни техники всъщност не са нещо ново. Практически първите фундаментални изследвания в това направление са направени още през 80-те години. През 2005 г. е регистрирано първо геномно редактиране на растежа. Всички по-нататъшни разработки целят да имат много по-прецизно и ефикасно геномно развитие. Например при селекцията на захарно цвекло с устойчивост към нематоди – при класическата селекция биха били необходими 20 г., за да се създаде такъв сорт. А с помощта на геномното редактиране този период може да се съкрати до 4 години.

Не всички мнения обаче са в подкрепа на геномните техники. От коалиция "За да остане природа в България" се обявиха категорично против въвеждането им у нас и предупредиха, че те могат да унищожат земеделието ни.

Още за геномните техники четете в новия брой на в. "Български фермер" от 11-17 декември