Дали сме подготвили лозите да зимуват здрави и спокойни? Те самите могат да ни дадат отговор.

Цветът им сега преди зимата трябва да бъде сламено жълт и да няма следи от болести по летораслите. Ако е имало оидиум, тогава може да се намират тъмни петна по тях.

Предзимно трябва да се премахнат болните леторасли, които така или иначе трудно ще презимуват, и да се оставят за плододаване догодина по възможност само здравите и зрелите части.

Узрялата лоза радва окото, тя е със сламено жълт цвят, без следи от оидиум и гниене. Такава трябва да я оставим зимата, за да даде плод догодина.

Хоби лозарите трябва да знаят, че не само овошките имат нужда от остъргване на старата кора. Това трябва да се направи и при лозите, защото там са способни да се укриват и да зимуват акари, молци, щитовки.

Старата кора при лозите лесно се премахва, защото е суха и се цепи на ивици, а после е много подходяща за горене.

Почистват се и подпорните дървени колове на лозата и асмата – остъргват се до здраво и чисто, за да не дават приют на зимните форми на неприятелите.

Нови лози в старо лозе - може, ама е малко късно

Обикновено в късна есен, до средата на ноември, могат да се създават нови лози в едно старо лозе. Това може да стане много успешно чрез метода на размножаване на лозата чрез отводи.

Той именно се използва главно за попълване на празните места, които са се образували в лозовите насаждения, след като някои растения са пропаднали, както се казва по агрономски.

Какво е необходимо да се направи?

В близост до получилото се празно място първо трябва да се избере лоза с добре узряла дълга пръчка.

След това по посока на празното място се изкопава ямка, чийто размери са около 50х50х50 сантиметра.

На дъното на тази дупка е добре да се разхвърли добре угнил оборски тор – количеството е около една кофа.

При липса на оборски тор е подходящо да се направи компост, който да е размесен и с минерални торове.

След това идва ред да подготвим избраната пръчка. Тя трябва да се огъне много внимателно и да се положи до средата на ямката. Слага се на дълбочина около 30 сантиметра.

Въпросната пръчка след това се извива нагоре, така че нейният връх да остане над повърхността на почвата. В това положение пръчката трябва да се прикрепи към колче, за да остане стабилна в това положение. Ако е избрана по-дълга пръчка, тогава тя трябва да се отреже, което се прави на чеп с 2 очи.

Остава финалът на операцията. Ямката се запълва с почвата, която е извадена преди това. Последната важна операция е поливането.

Върхът на пръчката е редно да се покрие с рохка почва – необходимо е да има около 15 см пласт над горната пъпка.

Тъй като предстои зима, е необходимо да се следи върхът на новата лозичка, за да не се разкрие от ветровете, дъждовете или ледена кора. При спазване на изискванията, напролет новата лозичка трябва да се пробуди жизнена и вече да е пуснала и свои коренчета.

На мястото на стари лозя за изкореняване

– нека почвата да си почине

Обикновено на мястото на стари лозя, които са предназначени за изкореняване стопаните желаят да направят нови.

Добре е да не бързат много и да оставят почвата да си почине година-две. Но, ако много искат да се заемат веднага със засаждането, то поне трябва да направят най-правилната подготовка.

Тя се състои в много хубаво почистване на мястото и наторяване. Торенето може да стане и като торовете се разхвърлят във всяка дупка, предназначена за нова лозичка.

Засаждането на лозичките за малко насаждение е най-добре да се направи в редове.

Ако обаче мястото е под известен наклон, тогава е най-добре да се избере шахматната схема на засаждане.

Редовете трябва да се ориентират в посоката север-юг, за да се огряват добре растенията от слънцето.

Предварителната подготовка на лозичките е важна. Преди засаждането трябва да се съкратят стъпалните им корени - до около 8-10 см. Останалите корени се премахват. Оставят се един-два най-силни леторасъла, които трябва да се отрежат на чеп с 2 очи.

В подготвените дупките се слагат торовете и растенията се засаждат. Хубаво се притъпква и се полива.

При нашите климатични условия засаждането на лози може да се извърши както през есента, така и през пролетта. Но сега е вече късно, така че най-добре е да се остави създаването за ранната пролет, макар че опитите и практиката са показали, че лозите, засадени през есенно-зимния период по-добре се прихващат и развитието им започва по-рано през пролетта. По този начин встъпват по-рано и в първо плододаване.

Не е труден методът за размножаване на лозата чрез отводи, понякога за по-сигурно се прави и двоен отвод
Не е труден методът за размножаване на лозата чрез отводи, понякога за по-сигурно се прави и двоен отвод