Аналогични са проблемите на земеделските браншове, обобщиха от Българска аграрна камара днес на брифинг в БТА. Те са в готовност за протести, какви ще бъдат те, ще стане ясно днес по-късно след среща на управителния им съвет.

Земеделските асоциации настояват за изплащане на чакания втори транш по украинската помощ до 30 септември, в пълен размер от 213 млн. лева. Уж на 2 август щяха да бъдат по сметката на Държавен фонд „Земеделие“, уверявали ги от Министерски съвет.

С помощта „де минимис“ да бъдат компенсирани всички уязвими и пострадали сектори, включително тютюнопроизводство, картофопроизводители, лозари, чието подпомагане остава настрана.

Не на последно място – да се изплати помощта за пропадналите площи.

Става въпрос за оцеляване на всички земеделски производства. Освен, че са с по-високи производствени разходи, са изправени пред  неконтролиран за качество и произход внос, който ги убива.

„Секторът е в криза отдавна. Имаме ангажимент към членовете си да защитим производството. Не е до клатене на правителството. Политиката на МЗХ е такава, те сами се клатят“, допълни Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството в България.

Той напомня, че преди около 20 дни имаше поредица от консултативни съвети, в които е трябвало да назоват проблемите и да предложат решения. Ние посочихме няколко, към днес отговор нямаме, категоричен е Атанасов.

Ако законът за БДС стандарта бъде променен само с една дума, ще повлияе веднага на нерегламентирания внос, на сухите и суровите млека, даде само за пример. Там е записано от „сурово мляко“, изпусната е думата „произведено в България“. Контролът е толкова занижен, никой не проверява какво мляко е.

Министерството щеше да изготви анализ къде по веригата се губи добавената стойност на хранителните продукти, но и за това няма отговор.

Желаем сериозно да бъде разгледан въпросът за дерогация на изискванията по Обвързаната подкрепа за 2023 г., редица кризи - изкупуването на сурово мляко на ниски цени доведоха до това, че стопаните няма да изпълнят изискванията за предадена продукция. И тогава те ще останат без подпомагане.

От Българска аграрна камара били отправили писмо със молба за среща с министър – председателя акад. Николай Денков, финансовия министър Асен Василев и Кирил Вътев. „Единствено ни отговори Вътев. Настояваме формата да е с тримата, защото въпросите са комплексни. Размотават сектора между институциите, те не си говорят помежду си, затова не се отзовахме на вчерашната среща“, отговори Светлана Боянова, изпълнителен директор на БАК.

Другите четири държави, искащи продължение на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември, имат обща позиция и чакат България, за да я подпишат. Много е жалко, ако това се случи, без нас да входират решението, смята Илия Проданов от НАЗ. Няма чуждестранна медия, която да не се е свързала с нас, за да ни пита какво се случи и защо постъпвате така.

Той коментира режисираната ситуация у нас, относно позицията на България за вноса на украинско зърно - в понеделник вечерта входирано в Икономическа комисия, и гледано на следващия ден на извънредно заседание, без земеделска комисия, без Министерство на земеделието, без анализи. И днес се гледа в НС.