За всеки вид си има специфични изисквания, с които е добре да се съобразите

Домати

Доматите са зеленчукова култура, която може да се прибира в различна степен на зрелост.

Ориентировъчно се различават четири степени:

  • Зелените домати, за разлика от много други култури, дори да се откъснат, а после да се оставят в сухо помещение, след известно време те ще дозреят. Разбира се, през лятото не се берат зелени плодове. Зелени домати се използват за приготвяне на туршии, а тези от последните беритби и за дозряване вкъщи.
  • Зазряващите домати са с блед цвят на кората, а вътрешността им вече е започнала да розовее. Такива плодове узряват за 2 до 3 седмици.
  • В напреднала степен на зрелост доматите се берат, когато ще се превозват на по-дълго разстояние, тъй като са по-твърди. Плодовете им са започнали да придобиват характерната за вида окраска, но все още не са подходящи за консумация. Ще са напълно готови за няколко дни до около седмица.
  • Доматите в пълна зрелост напълно отговарят на характеристиките на сорта. Те са червени, розови, жълти, оранжерии, виолетови. Плодовете трябва да се консумират веднага или да се консервират. Не могат да съхраняват продължително време, тъй като започват да омекват.

Цветът на доматите обаче не бива да ви заблуждава. Ако ги изчакате да достигнат характерния за сорта, може да се окажат, че вече са доста зрели. А зрели, както и отиващи към презряване домати са вкусни основно за приготвяне на готвени ястия или за консервиране, тъй като са по-меки, по-водните и много по-сладки.

За консумация в свежо състояние – салати, ордьоври и други, е препоръчително да берете доматите преди да са напълно узрели. Тези плодове са сочни, твърди и не пускат много вода.

Когато ви трябва по-голямо количество домати за консервиране, може няколко дни преди това да оберете доматите, които са започнали да зреят и да ги поставите в хладно и проветриво помещение, където ще дозряват по-бавно. През това време, т.е. докато постоят десетина дни, други плодове ще узреят на растенията. Така ще имате много по-големи количества за зимнината.

Имайте предвид, че сортове, които образуват по-големи плодове, тип градински домати, задължително се берат преди достигане на пълна зрелост. Докато консервните, както и доматите на китки, позволяват да се берат и почти узрели, тъй като по-принцип са с по-твърдо плодово месо.
Знаете ли, че зелените домати, които вече сте откъснали и поставили за съхранение, ще узреят по-бързо, ако между тях поставите няколко червени. Това се дължи на етилена, който се отделя от червените плодове. Той провокира развитието на клетките, които продължават развитието си, а резултатът е, че от зелени доматите стават червени.
Брането на доматите трябва да се извършва внимателно, за да не се наранят цветовете, които са над плодовете. За целта доматът се хваща добре, след това се издърпва от растението, като се държи стъблото с едната ръка, а плода с другата. След това се чупи дръжката точно над чашката, която се е образувала, за да се защитят новите пъпки.

Краставици

След като започнат да цъфтят, краставиците много бързо започват да нарастват. Плодовете са готови за бране около две седмици след това. Формата, цветът, както и големината на краставиците зависят от сортовете. Някои са с по-светла окраска, други са с по-тъмна, едни са оребрени и с брадавички, други гладки, има къси, средноплодни, дълги, разбира се, и корнишони. Така че признаците на външния вид са много различни.

Когато отглеждате даден сорт за първи път, запазете си опаковката на семената, за да видите дали ще получите точно такива краставици като на снимката.

Правило при краставиците е да не изчаквате те да станат максимално големи. Знаете, че най-вкусни са по-малките плодове, които са свежи, сочни и хрупкави. Естествено, част от реколта е добре да си дозрее, за да приберете повече плодове. Не бива обаче да допускате краставиците да започнат да жълтеят, тъй като това означава, че са презрели – стават безвкусни, с едри семена, може и да изкуфеят. Както казахме, плодовете нарастват много бързо, ето защо трябва да се берат почти ежедневно, най-много през 2-3 дни.

За бране на краставиците е препоръчително да използвате остър нож или ножица, за да ги отделите по-лесно от стъблото.

Краставицата е изключително вкусен зеленчук, който е желателно да консумирате през цялото лято. Отглеждайте растенията по правилата, за да може да консумирате и кората на краставиците, която е много полезна. Плодовете се консумират свежи – за приготвяне на салати, тънки резени за загребване на разядки, в смутита, таратор, разбира се, и за консервиране на кисели краставички – класика за трапезата през студените месеци. А дамите може да си приготвят разнообразни маски от тях.

Пипер

Културата има доста по-дълга вегетация от повечето зеленчукови видове. Класическите червени капии, които се използват за консервиране, се берат чак в началото на есента. Разбира се, салатните сортове, тип Сиврия и други, които са по-крехки и с нежна кожица, стават много по-рано. Те се берат докато са млади и свежи и се използват за директна консумация.
И пиперът като доматите може да дозрее, но не е препоръчително да се къса много рано, тъй като зелените чушките макар че стават червени, може да започнат да се спаружват и да загубят свежия си вид и хрупкавост.

Затова според предназначението берете чушките в зрелостта, която ви е нужна – зелени или червени.

За сушене на червени чушки се избират месести и добре узрели плодове, които се нанизват на върви и се поставят да съхнат на проветриво и сенчесто място, най-добре под навес.

Препоръката е когато пиперът ще се използва за приготвяне на туршии, да се бере в техническа зрелост, а този за мариноване и сушене – в ботаническа.

  • В техническа зрелост пиперът е зелен, но с добре изразени вкусови качества, с типична за сорта големина, форма и гланц.
  • В ботаническа зрелост пиперът е с характерното за сорта оцветяване, като и големина, форма и гланц.

В много ястия, както и за затваряне на буркани с печени чушки, обаче се използват и зелени, и червени плодове, тъй като комбинацията от тях е много по-вкусна.

Тиквички

Както и краставиците, тиквичките нарастват изключително бързо. Щом започнат да цъфтят, съвсем скоро се образуват и първите плодове. И при тях беритбите са ако не всеки ден, то през ден. Когато някоя тиквичка остане скрита под някой лист, само за няколко дни тя ще добие гигантски размери, но ще загуби вкусовите си качества. Затова берете плодовете редовно, като достигнат характерните за вида им размери. Препоръчително е да използвате нож, с който да отрязвате плодовете с малка част от стъблото. Те не трябва да се повдигат, тъй като могат да се разкъсат допълнителните корени, които се образуват.

Част от цветовете също може да използвате за храна, например панирани са много вкусни.

И една препоръка, за да се образуват повече плодове. За да нарастват по-бързо тиквичките, които се формират по централното стъбло, всички разклонения по него се отстраняват. Освен това от време на време се откъсват по 1-2 листа в основата на стъблото, които и съвсем закономерно започват да жълтеят.

Патладжани

Първите патладжани узряват около месец след цъфтежа им. Обикновено плодовете се прибират в техническа зрелост, която отговаря на характеристиките на отделения сорт. А те са:

  • достигане на точната големина;
  • плътно месо, без горчивина;
  • лъскава повърхност.

Повечето класически сортовете патладжани се характеризират с гладка и бляскава хора, с много малки изключения.

Не винаги цветът е показател за зрелост. Патладжаните могат да са с различни цветове – лилав, люляк, черно-син, виолетов на по-светли и тъмни райета, бял. Лесно обаче се определят презрелите патладжани, които са достигнали биологическа зрелост, тъй като са станали с кафеникав цвят.

Според специалистите най-точният признак за зрелост е достигана на плодовете до оптимален размер. И тук при всеки сорт той е различен. Има и по-дребноплодни сортове, които достигат големина до 10 см, и по-едри – 25-30 см.

Затова пазете си опаковката на семената, където може да са описани характеристиките на сорта. И друго – ако забележите, че плодовете са спрели да нарастват, време е да ги откъснете. Използвайте остър нож, като ги отрежете с част от дръжката.

Практиката да се берат по-млади патладжани, тъй като не горчат, не е правилна. Препоръчителна е да оставите плодовете да узреят добре. Имайте предвид, че по-зелените не са толкова ароматни и вкусни.

И една хитрост от опитните градинари е да направите проверка на плътността на плода. За целта натиснете леко патладжана и проследете какво се случва. Ако кората се набръчка, но след това бързо се опъне, плодът е зрял. Ако по плода не се образува вдлъбнатина при натиск, това означава, че той все още не е достигнал техническа зрелост.


Зелен фасул

Обикновено зеленият фасул започва да се бере около 2 седмици след цъфтежа. Трябва да се обира редовно, през 4-5 дни, тъй като чушките лесно презряват, а при някои от сортовете се появяват т. нар. конци.

Готовият зелен фасул е с добре оформени чушки, които са достигнали оптимална големина, форма и характерен за сорта цвят – зелен или жълт. Беритбата от различните производства – началото на лятото или през есента продължава около месец, а при късното – може и повече, чак до започване на сланите.

Дини

Дините са типична лятна култура, тъй като се прибират през най-топлите месеци. Плодовете трябва да се берат, когато са напълно узрели, т.е. в пълна ботаническа зрелост. Не си правете експерименти, ако откъснете зелена диня, тя ще си остане такава колкото и време да я държите. Нито ще стане по-червена, нито по-сладка, плодовото месо ще е блудкаво и безвкусно.

Най-често стопаните се ориентират по някои външни признаци:

  • Кората на плодовете се покрива с лек восъчен налеп (не е характерен обаче за всички сортове).
  • Дините стават по-лъскави.
  • Наблюдава се леко хлътване на мястото на дръжката, която и леко започва да засъхва.
  • При почукване се чува тъп звук.

Дините може да се съхраняват доста продължително време в тъмно, сухо и проветриво помещение.

Пъпеши

И тук ситуацията е като при дините. Пъпешите трябва да се берат зрели, тъй като тогава са най-вкусни – с изключителна сладост.

Първият признак за зрелост е т. нар. избистряне на кората, при което тя придобива окраска, характерна за дадения сорт. Сигурен признак за зрелост е, че при пипане на плодната дръжка тя се отделя от плода.

Сортовете пъпеши, които имат по-дебела кора и по-плътно плодово месо, не показват такива признаци. Те се разпознават по омекването на челото около дръжката, по напукването на дъното, както и по аромата, който се усеща около тях.

Като цяло пъпешите са нежни, лесно се нараняват, затова е препоръчително да се берат внимателно. Добре е да се отрязват с нож, като не се повдигат стъблата около тях. Пренасят се също внимателно.

Пъпешите се запазват до няколко седмици, ако се съхраняват по подходящ начин.

ОСНОВНО ПРАВИЛО

Правилото, което важи за всички зеленчуци, е да се берат сутрин рано. Разбира се, времето трябва да е сухо, т.е. да няма роса или друга влага по тях.

Сутрин зеленчуците са с най-добър тургур, т.е. много добре овлажнени. Това ги прави в оптимално състояние за директна консумация или поставяне за съхранение.

През топлите часове на деня част от влагата в плодовете се изпарява, не завяхват само листата, това става и с плодовете, но не при всички видове това е видимо.

Ако е наложително, може да се бере и привечер, но след като паднат температурите.