Две в едно: Безплатни уроци от най-добрия майстор Павел Кунчев и доброволческа дейност по възстановяване на храм „Св. Йоан Рилски“ в село Угорелец

В един по-различен и странен свят има едно място с традиции и отговорности, които се запазват и до днес. Намира се в Габровския Балкан, а жителите наброяват само 8 човека в с. Горен Угорелец, а в Долен – около 30.

Те са обединили сили да върнат живота на своя храм „Св. Йоан Рилски“, който скоро ще чества 100 години, но близо 20 г. е бил в окаяно състояние.

„Да остане място като институция, която както едно време е обединявала млади и стари, духовно място и място за учебна дейност. Едно време в двора на църквата е било училището“, разказва за в. „Хоби фермер“ Пламен Данков.

Самата църква е на много красиво място, била е като обединител на всички малки села и махали в района. Още преди църквата е имало по-старо здание, от което се е известявало за проблеми и събития в района.

Освен местни в доброволческата инициатива са въвлечени и хора от близките градове Габрово и Севлиево, та чак и от Варна. Самата църква е била с каменни плочи и желанието на местните било да запазят автентичността ѝ.

За целта се нуждаели от Павел Кунчев, който е майсторът на Етъра и дори има родствена връзка от техния край.

„Проблемът е, че той е единствен в района, който можеше да го направи. Много хора се опитват да редят, но не е качествено. Правят го за фасада и да има визия, но за да изпълнява ролята на покрив – да спира водата, се изискват знание и умение. Чакахме го дълго време да дойде, но се включи всеотдайно в инициативата“ допълва Пламен.

Специфичното е, че майсторът промени конструкцията на църквата. От 120 кв. метра, покривът стана близо 160 кв. м. При изграждането му от Павел Кунчев има застъпване на тиклите около 30%. С други думи, ако покривът е бил 120 квадрата, сега отива на 200 квадрата и са им трябвали още около 150–160 кв. м нови плочи. От тях има много дарени, също дадени от стари сгради, плевни и т.н. Тежестта на тиклите се равнява на около 35–40 тона върху покрива.

Почти на 70% е покрит покривът от доброволци. За още два уикенда – 4 дни, в зависимост от времето, ще го довършат, след което продължават с други конструктивни дейности.

По-добре с дълги панталони да се работи, защото като се носят тиклите може човек да се нарани, съветва Пламен.

По думите му всички събития се получават в определен момент, когато Йоан Рилски прецени, положителни неща се случват точно на църковни празници. Както и това интервю взехме на 15 август, на Голяма Богородица. Хора, помагащи на църквата, също вече са получили изцеления и помощи.

Занаят се краде

В района живее един холандец от 3 г., неговата къща наполовина е с каменни плочи и е станал калфа на майстора, като целта му е да се научи и сам да си донареди покрива с плочи, разказа Пламен.

„И аз като човек, който постоянно съм с Павел, откраднах от него. Започнах да усещам как се редят. Но ще се научим след десетия нареден покрив“, бъзикат се помежду си.

Павел Кунчев е единственият майстор със свидетелско право за редене на тикли у нас. Нареждат се по точно определена форма, която придобива шарка като люспите на шаран.

Габровският район не е богат на най-добрите камъни, но майсторът направил възможно най-доброто.

За покрив камъкът не трябва да е песъчлив, какъвто основно се намира тук. Песъчливият камък пропуска вода, зимно време замръзва, разширява се и се пука. Трябва да е здрав, чист и гладък за реденето на плочи. Да е с форма около 50–60 см, разположението да е правилно. От 250 кв. м има около 60-70 брак, има счупване на камъка.

Майсторът използва чукче, полека, по стар стил, не използва машини на ток - така оформя всички плочи.

Самото изкачване и вдигане също става по специфичен начин, с телферче, а големите плочи - с въжета.

Не могат да използват специализирана техника за пренос, защото теренът не позволява.

Ако някой иска да се научи, хем и да помогне е добре дошъл. Телефон за връзка: 0889756699 – Пламен Данков.