Фермерите се чувстват абсолютно неподготвени за новия програмен период на ОСП

 

Контролът на качеството на млечните продукти, както и на вноса на суровината за тези продукти – в момента това са основните проблеми, които водят към фалит родните млекопроизводители. За тях стопаните алармират отдавна, но ситуацията, по техните думи, вече е нетърпима и загубите през последните години са довели редица малки и средни фермери до ръба на банкрута.

За да изразят своята нетърпимост към проблемите, които ги притискат, животновъди от Южна България се събраха на мирен протест в село Долна Махала. Стопаните раздадоха безплатно около 6 тона мляко на нуждаещи се хора. При себестойност на млякото 90 стотинки, то се изкупува за 50 стотинки, посочи Петър Карадамянов, член на сдружението „Ривър Милк“, което до скоро е осигурявало суровината за мандрите в област Пловдив. Изведнъж и без предупреждение обаче прекупвачите и преработвателите отказали да изкупуват суровината дори при тези ниски цени, тъй като складовете им били пълни.

Изкупната цена на млякото се срина

по необясними причини

„Имаше период от 2-3 месеца, в които изкупната цена на млякото достигна нормална стойност около 1,25 лв./л, но изведнъж се срина по необясними причини. Търсили сме отговор за това, какво се случва, от някой компетентен служител, но не получаваме никакво обяснение от нито една институция – нито министерство, нито областен управител или дирекция по земеделие. Принудени сме да подаряваме част от млякото“, обясни пред „Български фермер“ Петър Карадамянов. По неговите думи, голяма мандра прекратила „от днес за утре“ без предупреждение изкупуването на мляко. Направила го чрез устно съобщение от свой шофьор на камион, без да се позове на никакви документи.

„Това е много нагло и показва отношението на мандрите към фермерите. Работим по всички изисквания и правила за млечните ферми, но няма резултати. С този протест искаме да покажем, че ножът подмина кокала. Търпеливи сме като гилдия и не искаме крайности, но скоро ще предприемем мерки, защото се чувстваме в безтегловност. С адвокат задействахме процедура така, че мандрата, която прекрати едностранно договора без предупреждение, да плати неустойка в размер на 30% по договор, ако не, ще влезем в съда. В това отношение нещата са ясни, но постъпката е грозна и знакова. Отчаяни сме, но не сме се предали“, категоричен е фермерът.

В магазините цената на млечните

продукти не пада

Стопаните посочват, че няма никаква логика за цената от 3 лв. за литър мляко в магазина при изкупна цена на фермерското мляко от 50 стотинки. „Цената на млечните продукти в магазина не пада. От мандрите чуваме само оправдания. Казват, че са препълнени с мляко, но ние не разбираме от къде идва то. Не обвинявам никого- конкуренцията е жестока, но за мен най-големият проблем е неконтролируемият внос на млека. Нашето усещане е, че няма никакъв контрол върху вноса на тези млека, които дори са по-скъпи от нашето фермерски мляко. Това не е нормално. Имаме чувството, че сме изоставени от всички държавни институции“, отчаян е Петър Карадамянов. Според него качествената българска продукция се изнася за чужбина, докато на вътрешния пазар се предлагат некачествени стоки на по-високи цени, отколкото в чужбина.

„Има хора, които искат, но не могат да си позволят прясно мляко на справедлива за фермера цена. Това не се забелязва от българските управници, но ние виждаме неудобството на хората и как със сълзи в очите ни питат за безплатно мляко“, посочва фермерът и допълва: „Не упреквам никого, но някъде има проблем. Нашето опасение е в това, че много мандри скоро няма да съществуват. Колкото и да сме стискали зъби, не виждаме светлина в тунела.“

Според Петър Карадамянов е необходимо да се регламентират минимални изкупни цени на млякото: „Нека държавата покаже, че има механизми, с които да контролира вноса и износа, да направи ефективен контрола на качеството. Всеки средностатистически потребител на млечни продукти знае, че купува скъпо храни с онова качество, което би трябвало да бъде. Ние имаме толкова български стандарти за качество и закони, но не се спазват, нито се контролира за тяхното спазване. Народът, колкото и да е неплатежоспособен, все още има шанс да се обърне към малките и средните регистрирани производители, да потърси истински продукти при тях, вместо да влизаме в големите търговски вериги и да се чудим на високите цени.“

„Призовавам всички да консумират български продукти - все още има такива. Бъдете по-внимателни към това, какво ядете! Никой не е виновен за нереално високите цени на млечните продукти- нито ние, нито мандрите, нито търговските вериги. Потребителите не спират да купуват на високи цени и щом продължава да се купува, защо търговецът да сваля цената?! А реално има алтернативи - има малки ферми с малки магазини, но народът не спира да купува“, обяснява своята гледна точка опитният стопанин. За себе си той разказва: „От 20 години съм активен фермер и съм се борил да увелича броя на стадото си от млечни крави, които днес са около 90 на брой с 10 юници порода Българско черношарено говедо. Работим основно с изкуствено осеменяване и постоянно се стараем да подобряваме генетиката“.

Неясни условия към животновъдите

Стопаните изпитват голяма несигурност и заради пропуските при списването на наредбите за директните плащания. „Имам претенцията, че успях да науча доста неща във връзка с изпълнението на условията за кандидатстване за директни плащания“, казва Петър Карадамянов и допълва: „Миналата седмица отидох да си пусна заявлението за подпомагане и осъзнах, че нещата изобщо не са ми ясни. Сблъсках се с нови термини, правила и изисквания, които вече обмисляме със страх. Системата за електронни услуги на Държавен фонд "Земеделие" ту работи, ту не работи и не можем да приключим заявленията си за подпомагане.“

„Колегите животновъди отиват и заявяват на доверие нещо, което им е напълно неясно. В момента има проблеми с плановете за паша- такова чудо няма в никоя друга държава-членка на ЕС. Тези планове за паша по правило са обвързани с пътен лист, който не е ясно за какъв период ще се издава - ежедневно ли ще става… Отделно се бавят процедурите по Държавната програма за ваксинации. В момента няма как фермите да дават животни за кланица. Като цяло всички сме в неведение, какво ще се случва занапред.“

Отговорността на държавните служители

Общо 8 малки и средни млекопроизводители са обединени в „Ривър Милк“ с около 2000 крави, 400 овце и 300 кози. Сдружението съществува от 5 години и предлага само сурово мляко. Фермерите не само в тази организация, а и в цялата страна се чувстват абсолютно неподготвени за новия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС, въпреки старанието да отделят време, за да присъстват на срещите с експерти на Министерство на земеделието. „В момента никой не иска да поеме отговорност за случващото се в сектора - нито министър, нито президент или друг висш държавен служител. Затова молим всички държавни служители да се трогнат от положението на животновъдите и да свършат работата на своите началници. Убеден съм, че има служби с достатъчно опит, където се знае, какво трябва да се направи“, отбелязва стопанинът.

Друга болка на фермерите е свързана с правилата за обявяване на несъстоятелност. „В момента ни третират като юридически лица, а ние отговаряме с главите си и с децата си. Необходими са изменения така, че при фалит на земеделския производител дълговете да не се пренасят върху новите поколения. Чакат ни много проблеми в бъдеще. В селата все още има някакъв живот благодарение на животновъдите, които не са желани в по-големите населени места“, казва Петър Карадамянов.