12° C, ясно небе
Благодарение на тях се увеличава съдържанието на жива органика, разяснява Евелина Маринова от „Лидер Консултинг“, която от години популяризира включването им в добрите практики. Изисквания на зелената политика ще подпомогнат регенерацията на земите и намаляване на въглеродните емисии
В новите зелени политики, част от които европейските фермери вече трябва да изпълняват, междинните/покривни култури се превръщат в задължителна част от добрите практики при отглеждането на растенията. Много са предимствата, които междинните или покривните култури, както също се наричат, притежават. Първото е, че те подобряват качествата на почвата, а това включва много елементи като изграждане на хумус, по-добра структура, мобилизиране на хранителни вещества, намаляват ерозията на почвата, увеличават биоразнообразието и много други.
Междинните/покривните култури не са непознати на българските производители. Още през 2015 година „Лидер Консултинг“ заговори за значението им в земеделското производство. Специалистите от фирмата буквално проведоха просветителска дейност, за да покажат предимствата им и защо е препоръчително земеделците да ги прилагат в стопанствата си. Тази обучителна дейност продължава и сега, когато вече междинните/покривни култури ще са не просто пожелание, а изискване към стопаните.
С поредица от срещи в различни райони на страната и тази година „Лидер Консултинг“ представи добри практики при използване на междинни култури в отделни стопанства.
За годините, през които отглеждаме покривни култури в България, натрупахме доста опит, каза Евелина Маринова на среща с фермери от района на София. Затова може да дадем добри препоръки –
кои растения са подходящи да се засяват
между отделните култури, за кой период
кои от тях са най-добри,
както и в зависимост от особеностите на почвите, тъй като винаги има и специфики.
Този сезон специалистите от „Лидер Консултинг“ провеждат демоопит в полетата на фирмата „Агротератерм“, в землището на Равно поле, където са засети парцели с всички основни значими видове покривни култури – синап, фуражна ряпа, мелиоративна ряпа, нематодорезистентни сортове, елда, фацелия, листен грах, ръж, смески. А всички земеделци, които се интересуват, могат да го намерят като онлайн представяне в ютуб канала и сайта на фирмата, както и други полезни видеа.
В този район има сериозен проблем от години с вирусни заболявания, които се предават от нематоди, а също и места с безструктурна почва, където се задържа влага, казва Евелина Маринова. Меките зими също създават проблеми, както и лошите сеитбообращения, които са характерни почти за цялата страна. Нематодата става все по-проблемна за много райони на страната. Например наскоро наблюдавахме в Монтанско. На поле с 2 хил. дка пшеница, която беше братила и тръгнала да вретени, изведнъж започва на места да съхне и направо да изчезва. Пробите показаха наличие на нематода. Когато вредителят се появи в оранжерия, колкото и проблемно да е, все пак може да се реагира като се обработи с нематоцид. На полето третирането не върши работа, тъй като е скъпо и недостатъчно ефективно. Практиката в Европа, особено там, където се гледат картофи и цвекло, е
да се използва нематодорезистентен синап или
нематодорезистентна ряпа, като междинни
култури при проблем с нематода
Резистентните видове са малко по-скъпи, но решават проблема, така че си заслужават.
Фацелията, която не присъства в българския списък на междинни култури, е включена в много от смеските, които „Лидер Консултинг“ предлага. Тя е предпочитана в Европа, защото е от т. нар. неутрални растения - не се напада от болести и неприятели, същото предимство има и елдата. Според специалистите фацелията потиска и много добре плевелите и е препоръчително да се добави към останалите междинки.
Елдата, която е топлолюбиво растение, се използва за лятна междинна култура, тъй като измръзва дори при температури до под +5 градуса, затова не трябва да се сее преди средата на май, е препоръката. И елда, и фацелия са медоносни растения.
От азотфиксиращите растения много подходящ за покривна култура е пролетният листен грах, тъй като расте много добре. Виждали сме посев, който дори през декември цъфти. Растението е образувало голяма коренова маса, 50-60 см стъбло, успява да направи грудки от азотфиксиращи бактерии, което е и нашата цел. Докато зимният грах ще направи само розетка през есента, може и да не стигне до грудки и ще започне да расте напролет, когато ние искаме вече да сеем основната си култура след покривната. Други бобови като лупина, фий, леща, бакла, съшо са възможни за зелена покривка.
Според Евелина Маринова
българският списък с междинни култури
не включва всички подходящи растения
От екипа й неколкократно са правили опит това да се промени, но безуспешно.
Друг проблем, разискван от специалистите, е задължителният житен компонент в българския списък. Проблем са самосевките от пшеница или т. нар. сеитба от купа. Тогава има поява на болести, които се пренасят по оставените самосевки. А целта е междинната култура да прекъсне сеитбооборота, включително и заразите, които трябва да се спрат, а не да ги „развъжда“.
Топлите зими, които имаме напоследък, налагат някои допълните грижи за посевите. Например тази беше такава и дори в началото на годината растенията продължаваха да си вегетират. Затова е важно да се следи прогнозата и при достатъчен замръз да се мине с валяк, за да се улесни угниването на културите. От следващата година, според изискванията, до 15 февруари на полетата трябва да има покритие. Възможен е и друг сценарий, а именно трудно поникване през есента, тъй като тогава много често влагата в почвата е ограничена.
Наблюдавахме случаи, при които до края на октомври на полета нямаше никакво поникнало растение, споделя Евелина Маринова. Просто липсваше влага, съответно и посев. Затова понякога земеделците трябва да имат търпение, докато се появи макар и незначителна влага, която да провокира поникването. След това развитието на междинните култури тръгва много бързо. Разбира се, има разлика при различните видове,
затова за междинни се подбират растения,
които са с бърз растеж, гъвкави и невзискателни,
с активен пробивен корен и лесно
разградима листна маса
Важно е също да използваме сертифицирани семена – Лидер Консултинг представлява австрийската марка ЗААТБАУ ЛИНЦ и предлага семена от покривни култури с доказан произход.
И един фактор, на който специалистът обърна внимание, е състоянието на почвата. Изключително важно е всеки фермер да познава почвата на отделните си полета. Да знае колко е рН, какво е наличието на органика, запасеността с макро- и микроелементи. Необходимо е да се правят редовни почвени анализи, които да установяват състоянието на почвата. Разбира се, добре е полетата да се картират, ако даденият земеделец има средства за това.
Много важно като цяло е да се грижим за органиката в почвата, подчертава Евелина Маринова. А какви култури отглеждаме в България? Сеем основно пшеница, царевица, слънчоглед. Стъблата от пролетниците се „търкалят“ с години по полетата, не може да очаквате от тях да мобилизират хранителни вещества. Стърнищата, като се разградят, т.е. сламата е храна, тя остава в почвата и е източник на органика. Оттам нататък обаче няма почти нищо хранително.
Важно е да има живи корени,
за да се поддържа почвата жива
Съветваме всички производители, които имат животинска ферма да торят с оборски тор. Виждаме, че отскоро органичният тор се ползва отново, което е много добре.
Неправилният сеитбооборот е характерен за повечето стопанства в България. Разбира се, има изключения, земеделци, които отглеждат повече култури и успяват да направят добра ротация.
Смятам, че положението в България е много тревожно, тъй като има производители, които редуват основно пшеница и слънчоглед, коментира Евелина Маринова. Да, имат приходи, но в дългосрочен план, липсата на правилна ротация не се отразява добре на почвата. Със сигурност ще се стигне до намаляване на добивите, съответно и приходите. И причините не са само в сушата, както битува и такова твърдение, но основната е в лошия сеитбооборот. Натрупват се високи концентрации на едни и същи активни вещества хербициди и други препарати и това рано или късно се отразява на бъдещи реколти. Когато избираме културите, това, естествено, е защото за тях има пазар. Но тук идва ролята на междинните култури, именно да разнообразят сеитбооборота и прочистят почвата. Затова когато на пазарно ниво няма с какво, то те са решението.
Съдържанието на органика в почвата е
сред целите на зелената политика
Хумусът в много от обработваемите почви у нас е едва 1-3%, на места, където са въведени щадящи практики и 4-5%. Например за сравнение в ливади, където почвата „работи“ и не се използва, всичко органично остава в нея – там има до 20% хумус.
Максимално наситена с растителност почва, за да има активна почвена регенерация – това е заложено в новите изисквания, разяснява Евелина Маринова. Всички знаят, че културите се нуждаят от храната и водата, но понякога забравят за въздуха. Корените, които са в почвата от междинните култури, остават едни пори, по които се движат необходимите им храна, вода и въздух. Безспорно след междинни култури почвата е по-влажна, има по-добро биологично разнообразие, структурност, хумус, както и разграждане на химическите агенти. Междинните култури могат да бъдат индикатор, например ряпата и синапът силно реагират на остатъчни количества на пестициди. Не е маловажно и това, че ако имаме повече зелена покривка през по-голяма част от годината, ще има и повече кислород благодарение на фотосинтезата.
Междинните култури също трябва да се преценяват и да се разнообразяват, съветват специалистите. Например не трябва да се прекалява с бобови, които сами по себе си са префектни. Те обаче не е препоръчително да се отглеждат през година на едно и също поле. Бобовите видове уморяват почвата и затова при тях ротацията е по-голяма, отколкото при слънчогледа, където тя е на всеки 4 години. Т.е. при граха да е на всеки 5 г. Важно е земеделските производители да си правят сеитбен план, а също и такъв за торене и растителна защита. Тези практики не бива да са стихийни, а планирани. Междинните култури също трябва да се плануват в рамките на 4-5 годишен сеитбооборот на всяко поле.
СТЕФАНИЯ ШАРКОВА:
Работим с колегите от „Лидер Консултинг“ от няколко години, коментира Стефания Шаркова, управител на фирма „Агрорич“, специализирана в търговията с препарати за растителна защита, семена, торове, както и изкупуване на готовата продукция. Ние сме основният им дистрибутор за района на София. Предлагаме на земеделските производители от региона всички иновативните продукти, които навлизат в практиката. Наши клиенти отглеждат много от царевичните хибриди, които „Лидер Консултинг“ предлага, а също и люцерна Ла Рока.
Междинните култури все още са почти непознати за земеделците от района. Вече обаче се наблюдава по-голям интерес към тях, имаме и запитвания. Очакванията ми са, че те ще започнат да се отглеждат занапред от една страна заради субсидията, а от друга, защото ще са част от добрите практики за правилен сеитбооборот, както и за опазване на почвата.
Коментари