Едно от главните предимства при пасищното отглеждане е, че животните сами намират и поемат необходимите им храни. От друга страна, ако стопаните има къде да ги оставят за нощуване, пребиваването на открито закалява организма им и го прави устойчив спрямо различни болести и неблагоприятни фактори на околната среда. Тази практика се прилага в много райони, където има подходящи обори и навеси, както и пастири.
Климатичните условия у нас позволяват
пасищният период да продължи
средно около 6 месеца
- от април до началото на ноември. А месодайните говеда могат да останат и през зимните месеци в полуоткрити навеси и заслони, като се изхранват добре главно с груби фуражи - сено, слама, царевичак, листников фураж и силаж и ограничени количества концентриран фураж.
За да се осигури добро телесно и здравословно състояние на всяка крава и получаване и отбиване от нея по един приплод годишно, е необходимо
през пасищния период да се осигурят
нужните тревни фуражи
Това зависи както от почвеното плодородие на отделните пасищни площи, така и от климатичните условия - честите засушавания и изгаряния на тревата. За такива периоди винаги трябва да има подготвено известно количество резервен фураж за подхранване.
Освен това потребностите от хранителни вещества се променят в зависимост от физиологичното състояние - сухостоен период, следродилен период, период за заплождане и период на бозаене на приплодите.
Концентрираният фураж (за през пасищния период) е предназначен за подхранване на приплодите, а на кравите се дава по време на отелването и подготовката за заплождане.
Тази практика се прилага и дори ако нямате възможност да приготвяте тревен силаж за зимния период (независимо къде ще зимува добитъкът), ще трябва да осигурите повече груби фуражи - сено, слама, листников фураж от дъб, габър, топола и др.
Грижите за храненето на овцете и козите едва ли биха създали проблеми, но
ако отглеждате животни
от по-едрите месодайни породи
или от комбинираните - количествата фуражи трябва да се завишат с 25% до 30%.
Например от посочените сезонни потребности за една крава с приплоди всеки стопанин може да определи в зависимост от броя на неговите животни каква трябва да бъде площта за паша и за осигуряване на другите фуражи. Естествено че трябва много внимателно да се прецени качеството на почвите и техните възможности за определени добиви. От първостепенно значение е работата за
подобряване на ливадите и пасищата,
която трябва да се изрази в следните дейности:
- повърхностно подобрение - почистване от камъни, храсти, бодили, вредна плевелна растителност и др. Изравняване на повърхността от ямки и поройни легла, коловози, къртичини и др.;
- торенето на естествените ливади и пасища - тези дейности увеличават не само добивите, но и подобряват качествения състав на тревите;
- разораване и засяване на подходящи тревни смески - това позволява добивът на тревни фуражи да се увеличи до 2,2 пъти.
Най-високи добиви се получават при тревни смески в състав:
- червена детелина - 25%;
- звездан - 25%;
- тимотейка - 50%,
при което добивът на сено може да достигне до 550 кг/дка.
Освен подобрителните дейности много важна е и
организацията на пасищното използване
За безпастирното отглеждане на животните е необходимо площите да се оградят, като се разделят с огради на 3-4 парцела. Всеки парцел трябва да има достъп до водоизточник - за поене на животните - река, ручей, язовир или други естествени или изкуствено създадени водоеми.
И още: във всеки парцел се изграждат
хранилки с концентриран фураж
достъпни само за подрастващите приплоди, а също подходящи места, в които постоянно трябва да има каменна сол за близане.
През пасищния период грижата на всеки стопанин е главно да приготвя, извозва и складира фуражи за зимния период. Естествено необходима е и ежедневна проверка на здравословното състояние на животните, както и отстраняване на възникналите трудности.

Коментари