Атидже Алиева-Вели, „Обнови Европа“: Еврокомисията преоценява зелените си изисквания към земеделците

Данък „емисии“ ще въведе пакетът „Подготвени за цел 55“. Торовете ще бъдат облагани, не и храните, и агросуровините по предложение на евродепутати

Преди месец Европейският парламент прие една част от законодателните предложения на Европейската комисия, свързани с пакета „Подготвени за цел 55“. Това е планът, по който ЕС се стреми да намали с 50% парниковите газове до 2030 г. от нивата през 90-та година на миналия век и е един от най-мащабните проекти на Комисията по отношение на законодателството на Зеления пакт. Общо 14 директиви и регламенти включва пакетът, 6 от които са изцяло нови, а останалите изменят вече съществуващи. Те засягат всеки един сектор от икономиката - от земеделието, през строителството, енергетика, енергийна ефективност, търговия с въглеродни емисии, корабоплаването и въздухоплаването.

Нас обаче ни интересува земеделието, а отговорите за това, къде е включено то в гласуваните предложения, дава Атидже Алиева-Вели, член на Комисията по земеделие в ЕП, като представител на европейската партия „Обнови Европа“.

В най-голяма степен секторът е засегнат от Регламента за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от използването на земята, промените в земеползването и горското стопанство. Като основните му мерки и амбиции са намаляване на емисиите от въглероден диоксид, увеличаване на поглъщането на въглерод от почвата, възстановяване на зони, които поглъщат въглерод, както и развитие на така нареченото въглеродно земеделие. А за него ЕК определя, че има потенциала да бъде новият бизнес модел за допълнителни доходи за земеделците. По-подробно регламентът може да бъде разгледан на страницата на ЕК https://commission.europa.eu/document/2eba53bd-bce1-4d3b-be42-3a9c333f7969_bg

В останалата част от предложенията земеделието е засегнато частично. Като например предложението за директива на ЕС за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. С нея се предлага намалението на акциза, от който се възползваха земеделските стопани, да бъде премахнато през 2025 г.

Европейският парламент прие правила и по Механизма на ЕС за корекции на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) - ново законодателно предложение на Еврокомисията, като част от търговията с въглеродни емисии, като част от превенцията на преместване на замърсяващи производства извън ЕС и последващо внасяне на продукти.

„Според него продукти, при чието производство се отделят големи количества емисии, ще бъдат облагани при внасянето им в ЕС. Тук освен продуктите на химическата промишленост попадат и торовете“, обясни Вели. По думите ѝ при дискусиите по този регламент имало първоначални предложения земеделските продукти и земеделието като цяло да бъдат обхванати от този механизъм на облагане. „Но аз се радвам, че и с мое предложение, и по предложение на колеги, това не се прие. И на този етап остават само торовете, които ще се облагат“, допълни тя.

Други два документа, които засягат земеделието, са:

• Схеми за търговия с емисии (СТЕ), където сектор земеделие може да се включи към този пазар и земеделците да търгуват с въглеродните емисии на пазара.
• Директивата за енергийното данъчно облагане, която представлява обвързващо годишно намаляване на парникови газове от държавите членки.

Важно за всички регламенти, уточни Вели, е, че голяма част от тях влизат от 2025 г., а следствие на постигнатото споразумение, 2028 г. ще бъде година на междинна оценка, за да се види дали тези мерки работят и имат нужда от подобрение, или не са работещи и не трябва да действат.

Освен това целите ще бъдат годишни на ниво държава членка. „И тук бързам да подчертая, че по повечето от съществуващите регламенти, които се изменят, за България остават същите като годишна цел, т.е. няма да има завишени изисквания по отношение на страната ни“, уточни Алиева-Вели. И припомни, че първоначално, когато се прие Зеленият пакт и стратегиите му от „Фермата до трапезата“ и тази за биоразнообразието, целите бяха заложени на ниво ЕС. В последствие предложенията започнаха да се приемат на ниво държави членки.

Евродепутатите не разполагат с детайли относно методиката за изчисление на ЕК за въглеродния отпечатък на страните членки, но освен нивото, от което тръгва всяка една от тях, трябва да се има предвид и поносимостта на бизнеса, на готовността му да изпълнява всички тези изисквания, напомня Вели. „Защото за да се случи този преход с цялата тази промяна, първо ще влязат в сила нови изисквания. Но за да са успешни, имаме нужда от нови технологични решения, технологично-неутрални решения, в голямата си част иновации. Този процес у нас за съжаление е по-слаб“, посочи тя.

На въпроса ни, дали има въведени единни правила за търговците на емисии, Вели отговори, че все още не са разписани детайлни. По-скоро се гласува отговорността на Евросъюза и по какъв начин държавите членки ще трябва да отчитат пред ЕК поглъщането на СО2 и търгуването на емисии.

Предстои също така да се приемат делегирани актове от страна на ЕК, които ще доизяснят правилата по отношение на търговията с емисии. Защото на този етап в отделни държави като Франция и Германия има установени пазари, но те са национални и доброволни. Те работят успешно, така че тези национални системи би трябвало да станат част от общоевропейската с единни правила, смята Вели.

Любопитно наблюдение е, че следствие на приемане на подобни законодателни инициативи виждаме покачване на цената на квотите на емисии на пазара и на сертификатите.

По-умерени зелени политики за земеделие

На 10 май в пленарна зала на ЕП се състоя важен дебат по отношение на ролята за земеделските стопани в зеления преход. На него ЕК сама оцени част от предложенията си като „имащи нужда от преоценка“, разказа нашият представител в Брюксел. Комисарят по финансовите услуги Марейд Макгинес присъстваше на дебата и пое ангажимент, че предложенията, които засягат и тревожат земеделците, ще бъдат преразгледани от страна на ЕК. „Тук визирам всички големи предложения, като намаляване на пестицидите, директивата за индустриалните емисии, регламента за опазване на природата, които изключително много притесняват сектора и не само“, допълни Вели.

Още актуални агротеми от Брюксел

Предстои интензивна работа и от страна на ЕК, ЕП и Съвета на министрите по редица законодателни досиета от Зеления пакт, допълва евродепутатът от „Обнови Европа“. Комисията има амбицията да предложи голяма част от регламентите и директивите.

През септември се очаква сериозен пакет, засягащ животновъдите – по хуманно отношение към животните във всичките му аспекти: начин на отглеждане, край на клетъчно отглеждане при птиците, условията за транспортиране на животни и изисквания за кланиците. Ще бъде отново сериозно предизвикателно законодателно предложение, но кога ще влезе в сила, е рано да се каже.

Друго актуално предложение, което би могло да раздели българското общество и най-вече и потребителите, е във връзка с новите геномни техники. Те са различни от генетично модифицираните организми, но все още има неяснота по темата сред обществеността. До края на годината се очаква изцяло ново предложение на ЕК за новите геномни техники; предложението за ГМО така или иначе буксува и не се прие, допълва Атидже Алиева - Вели. С нея сме единодушни, че медиите могат да са в помощ на това, като обясняват разликите и дават по-подробна и достоверна информация. С тази кауза се ангажираме и ние от „Български фермер“.

В Брюксел се работи по редица други директиви, свързани със земеделие и храни. Като например тази за опаковките. Преди месец ЕК публикува съобщение за изменение на директивата, която засяга етикетирането на меда, конфитюрите, соковете, преработените плодове и зеленчуци, напомни Вели. До края на май ще тече обществено обсъждане, след което директивата ще бъде внесена за одобрение от Европейския парламент и от Съвета на ЕС.

ОСП заради Украйна – без плащания на площ?

Още една година на безмитен внос на храни от Украйна гласува Европейският парламент. Има ли нещо по-различно в дерогацията като условия или друго, за което да информираме земеделските производители у нас, попитахме Атидже Алиева-Вели. Условията са същите, отговари тя. Оттук нататък обаче заради сътресенията на пазара, не само със зърното, а и с мляко, месо, мед, плодове и зеленчуци, орехи и други, Комисията трябва да предприеме мерки в случаите, които има нарушения.

„Аз като член на Комисията по земеделие в ЕП настоявам за европейско решение, за европейски мерки. Защото проблемът в случая може да е регионален и за държави от Източна Европа. Но в никакъв случай нито една държава не може да се справи сама. Затова и допълнителните мерки би трябвало да са с общоевропейски характер. И със засилване на контрола на транзита на продукти, и с гарантиране на качеството на внасяните. Не на последно място - подкрепа на засегнатите сектори“, казва евродепутатът.

По думите ѝ, след краткосрочните мерки е нужно да продължим темата на дългосрочен дебат. „Защото виждаме нарушенията, които създадоха украинските селскостопански стоки на европейския пазар, но Украйна е със статут кандидат-член на Европейския съюз. И оттук нататък големят въпрос е какво правим с европейската Обща селскостопанска политика, ако един ден Украйна се присъедини? Ще запазим ли настоящата структура и начин на работа на ОСП с плащанията на площ? По какъв начин присъединяването на Украйна ще наруши или подобри тази схема и как ще се отрази на конкуренцията на нашите земеделци? В част от страните членки този дебат вече се води много сериозно. Защото ако Украйна се присъедини към ЕС, ще получи значителна част от плащанията на площ по линия на ОСП“, допълва Вели.

Евродепутатът апелира дългосрочният дебат да започне и на национално ниво, защото едва приета, новата реформирана ОСП ще се прилага до 2027 г. Но разговорите за бъдещата ще започнат съвсем скоро. Ние трябва да сме наясно какъв модел, каква реформа на ОСП ще е най-добра за родното ни земеделие.

В заключение помолихме представителя ни в ЕП да сподели мнението си какво би било влиянието на Шенген и еврозоната в земеделието, ако влезем в тях.

„Надявам се да бъде положително, включително заради това, че сме вън от Шенген кара българите да се чувстват различна категория хора от всички европейци. Несправедливо е, обидно е“, смята тя.

Към еврозоната Вели също гледа с надежда, за по-отворени пазари. Но за да ни се разширят пазарите, трябва да предлагаме и количества. В голяма част причината за трудната достъпност на пазари е, че имаме малки производители, които не са обединени и работят сами за себе си. Те не могат да бъдат конкурентоспособни заради това, че не могат да задоволят външни пазари с количества, включително и вътрешнообщностния на ЕС. Организирането на производителите и въобще стабилизирането на сектора са нужни, за да сме конкурентоспособни, напомня тя.

Розовото масло обедини родните депутати

„Доволна съм, че всички български евродепутати, независимо от политическите партии, обединихме усилия да защитим розовото масло като емблема на България“, каза евродепутатът Атидже Алиева – Вели по повод внесени предложения за изменения на Регламента за класификация, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), по който ще текат преговори тази година.

Предложенията - да бъдат изтрити всички текстове, които разглеждат етеричните масла като химична смес, са в полза на българските производители на етерични масла.

За първи път от началото на членството ни в ЕС българските евродепутати се консолидират в защита на общонационална позиция на толкова ранен етап от законодателния процес. Измененията в регламента, инициирани от Еврокомисията през 2022 г., предвиждат етеричните масла да бъдат класифицирани като потенциално опасни въз основа на съдържащи се в тях елементи, които в определени условия могат да са неблагоприятни за здравето; както и заради опасението, че попаднали в почвата (след употреба на козметични продукти например), те предизвикват и замърсяване на околната среда.

Наред с краткосрочните спешни мерки и решения, трябва да отворим дебата в дългосрочен план. Трябва да мислим в посока, че Украйна един ден ще бъде част от ЕС и всички тези продукти ще влизат на общия ни пазар. Да обсъдим по какъв начин да се запази общоевропейското земеделие, да не е за сметка на едни или други сектори или на земеделието на определени държави.