Световните агрохранителни системи, включително преработката и доставката на селскостопански продукти през 2019 г., са ангажирали около 1,23 млрд души и почти половината от населението на света живее в домакинства, свързани с агрохранителни системи.

Тези цифри са публикувани в ново проучване на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Агрохранителните системи обхващат първичното земеделско производство на хранителни и нехранителни продукти, преработката и веригата на доставки от производителя до крайния потребител на храна. В световен мащаб тези системи произвеждат около 11 млрд тона храна всяка година и формират гръбнака на много икономики.

От тези 1,23 милиарда души, 857 милиона са работили в първичното селскостопанско производство, а 375 милиона са работили в спомагателни сегменти на хранително-вкусовата система, според ново проучване на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO).

Новите цифри, първата систематична и документирана глобална оценка от този вид, идват от редица източници и включват широкото използване на непълно работно време или сезонна заетост в агробизнеса.

Цифрите се отнасят също така за агро-хранителни системи, а не за селскостопански сектори, отразявайки нарастващата роля на спомагателните дейности за изхранването на световното население, което в момента възлиза на 8 милиарда и продължава да расте.

„Политиките и практиките на национално и глобално ниво трябва и се справят с предизвикателствата, пред които са изправени хранително-вкусовите системи по интегриран начин. За да бъдат в крак, данните трябва също така да надхвърлят разнородните концепции като заетостта във фермите и да включват целия процес от производството на храна преработката и транспортирането до потребителя и всичко, от което зависи храната ни на масата“, казва Бен Дейвис, директор на отдела за приобщаване на селските райони и равенство между половете на ФАО и водещ автор на доклада.

Проучването Estimating Global and Country Employment in Agriculture and Food Systems беше публикувано от Статистическия отдел на ФАО като работен документ. В допълнение към екипа на ФАО, други сътрудници включват Кийт Шнайдер от Н. Пр. Пол Х. Нитце от университета Джон Хопкинс, Рамиа Амбикапати от катедрата по глобално развитие на университета Корнел и Пол Уинтърс от Училището по международни отношения в университета Нотр Дам.

Проучването използва последователен подход, използващ иконометрично моделиране, базирано на данни от Международната организация на труда и потвърдени от проучвания на домакинствата от базата данни на FAO за селските източници на живот (RuLIS), както е обяснено в работния документ.

Най-голям брой хора, заети в хранително-вкусовата промишленост, се намират в Азия и Африка. По-голямата част от икономически активното население в страните с ниски доходи, особено в Африка, е имало поне една работа или дейност, свързана с агробизнеса.

Включвайки свързаните с тях търговски и транспортни дейности, 62 процента от работниците в Африка са свързани със системи за селскостопански храни, в сравнение с 40 процента в Азия и 23 процента в Америка и 8 процента в Европа.

В повечето страни, за които са налични данни на RuLIS, младежите, дефинирани като хора на възраст между 15 и 35 години, съставляват около половината от всички работници в хранително-вкусовата система и техният дял като цяло е по-висок в хранително-вкусовата промишленост и услугите.

Колкото по-просперираща е икономиката на страната, толкова по-малък е делът на хората, заети в хранително-вкусовата промишленост, заключават авторите на доклада. Тъй като държавите преминават от по-ниски към по-високи доходи, делът на работната сила в хранително-вкусовата система, която е пряко заета в селското стопанство, има тенденция да намалява, докато делът на заетостта извън земеделските стопанства в преработката на храни, услугите, търговията и транспорта се увеличава.

Анализаторите на ФАО отбелязват също, че при преброяването на хората, занимаващи се с домашно градинарство, има изненадващо голям брой официално заети учители, добавяйки средно около 24 процента към броя на онези, чийто поминък е силно зависим от агрохранителни дейности.

„Надеждни данни от този вид са от съществено значение, за да се гарантира, че трансформацията на хранително-вкусовата система създава нови работни места, особено в страни с ниски доходи и голямо младо население, и то по справедлив начин“, заключават авторите на изследването.