Коне от най-старата порода в света отглежда ферма у нас

ДНК тестове на кости в тракийски гробници доказват 100% съвпадение със съвременните Ахал-Теке

Радина Иванова
Ако видите някъде кон със сини очи, грациозна извита шия и дълги стройни крака, то той несъмнено носи в себе си част от гените на най-древната жива порода коне
на планетата – Ахал-Теке. По света има са регистрирани малко над 3500 екземпляра от тази древна и необикновено красива порода коне, което ги прави „бутикови“ и много скъпи. Това са конете на шейхове, монарси, президенти,
владетели и военачалници.

До преди няколко години в България е имало само един жребец от тази порода, но само за 3 години броят на ахалтекинците в страната ни наброява вече 22, като два
от тях – жребецът Перелик (2020) и кобилата Солария (2022) са родени през този период. Oстаналите екземпляри са внесени от Русия, Естония и Чехия. Този успех за българското коневъдство се дължи на огромните усилия на един скромен български патриот – Георги Стефанов. По негова инициатива, през 2019 г. се учредява Българска Асоциация „Ахал-Теке“ и основава Първа българска ферма за Ахал-Теке „Дагор“.

Днес много държави претендират за славата да са родината на Ахал-Теке. Коневъди от Естония например твърдят, че щом на глава от населението се падат
най-много ахалтекинци, то те са родината на породата, но всеизвестна е истината, че тези коне са се озовали там от Русия.

Основни претенции за родина на тези прекрасни коне е Туркменистан, където и до днес се пазят вековни традиции в отглеждането на породата. Всъщност, имено там, тези коне получават името си. Руският генерал Алексей Куропаткин, който е началник на щаба на отряда на генерал-майор Михаил Скобелев, за проявения от
него военен талант, храброст и бойни качества в Руско-Турската война (1877 – 1878), след края на войната, е назначен за Началник на Туркестанския отряд (1879
– 1881) в Ахал-текинската експедиция. За първи път той среща необичайната порода в едноименна местност на юг от Арало-Каспийските низини, където „ахал“ в превод от туркменски език означава "оазис", а "теке" е названието на древното местно племе.

Като изявен кавалерист, ген. Куропаткин оценява високо
характеристики та тази непозната за него порода и назовава конете Ахал-Теке или ахалтекинци.

Вместо популярното име Ахал-Теке, Георги Стефанов по-често използва определението „тракийци“ или

„тракийски коне“

Убеждението му, че ахалтекинците всъщност са древните тракийски коне, се основава на категорични
научни факти, включващи резултати от високо технологични научни генетични изследвания на проф. Рюичи Масуда, ръководител на Геномния изследователски център към Университета Хокайдо в Япония; ДНК анализите на учениет от лабораторията в Оксфорд, както и резултатите на изследванията на редица български учени (като Гюлнас Джебир, Искра Янкова, Даниела Сиракова, Мария Петрова, Петър Христов, Георги Радославов, Латинка Христова, Николай Спасов), автори на „Сравнителен генетичен анализ на съвременни и на диви коне от епохата на неолита и ранната бронзова епоха в българските земи“.

Всички тези обективни научни резултати доказват по категоричен начин, че ДНК на древните тракийски коне, погребани в тракийските гробници преди 6000-4000 години, включително и погребаните в „Злата могила“ до Нова Загора, съвпада на 100% с ДНК на съвременните ахалтекинци.

Както в Казанлък, така и в куполната гробница в Александрово са добре запазени стенописите на изрисувани изящни високи бойни коне със специфичната тилна извивка, със стройни крака, могъща задница, яки вратове, не толкова дълбок гръден кош, ниска брадичка, остри черти, прави носове, щръкнали леко издължени уши, дълги и извити гърбове. Всъщност това е описанието на
типичните Ахал-Теке.

Георги Стефанов споделя също, че при разкопки в Рило-Родопския планински масив са намерени кости на коне, датиращи от преди 10 хиляди години, когато конят все още не е бил опитомен от човека. ДНК анализите на тези кости от древността доказват отново по категоричен начин, че там са погребани прадеди на днешните ахалтекинци.

„Трябва да се гордеем, че най-красивият, най универсалният и най-интелигентният кон в света е тракийският. Фреските по стените на тракийската гробница в Казанлък могат да се приемат като най-стария документ, доказващ, че на територията на днешна България са живеели тези коне!“, казва още той.

Какво значение са имали древните коне за траките говори факта, че само в техните гробници, до главите на погребаните коне са открити кожени махове с с овъглени от времето хранителни добавки и билки, които е трябвало да дават сили и издръжливост на коня, за да служи на своя господар дори и в отвъдното.

Българските учени в продължение на много години работят за установяването на състава и рецептурите за приготвяне на тези хранителни добавки.

По думите на Стефанов, в страната ни официално са признати чисто български породи коне: Дунавска, Плевенска, Каракачанска и Източнобългарска, даже тази
измислена порода – Български спортен кон, която е комбинация от няколко породи. За съжаление, нито историци, нито учени генетици, нито държавната ни
администрация, в лицето на Министерството на земеделието, не правят усилия тази уникална древна порода, позната в наши дни под името Ахал-Таке, да бъде
обявена за наша, за българска.

Според Стефанов, в историята ни има незапълнени „бели петна“. Той споделя: „Като военен експерт, не мога да пропусна факта, че толкова войнствен и властен
народ, каквито са били прабългарите, с непобедима конница, носеща характеристиката и бойните възможности на древните тракийски коне, ще дойдат в тракийските земи на Балканите и няма да водят битки с местното войнствено
население - траките. Няма никакъв исторически факт за военен конфликт между прабългари и траки. Това е поразително и не знам защо историците го пренебрегват този факт!“, посочва Георги Стефанов. Според него, това се дължи на кръвна връзка между българи и траки, както е явна и кръвната връзка между „българските“ и „тракийските“ коне.

Всеизвестни са фактите, че Великата китайска стена е построена за да се възпре настъплението на непобедимата българска конница, успехът на Александър
Велики се дължи на неговата непобедима тракийска конница, на която също никой не е успял да се противопостави. Историческите данни говорят, че походът на Александър Велики преминава точно през Туркменистан. Не случайно най-голямата западна област в Туркменистан се нарича Балкан (или Балкани), а столицата ѝ – Балканабат. Конницата на Александър е дошла от Балканите и точно там в Ахал-Теке се е запазила и до наши дни древната тракийска порода коне.

Но все пак защо отделяме такова специално внимание на тези коне? За Георги Стефанов ахалтекинецът е божественото създание, наричано още „Златния кон“, „Аристократът на пустинята“ или „Светло същество“, дар от Бог на човека за негов спътник и помощник в мир и война.

Ахалтекинците са от малкото животни, които могат да функционират адекватно при температури от минус 30 до плюс 60 градуса и да се придвижват през всякакви тежки терени. Те са изключително адаптивни, интелигентни, силни, гъвкави, пъргави и с невероятни умения за координация. Податливи към общуване и дресура, те са универсални бойни и спортни коне. Освен за война, могат да се използват за обездка, конкур (прескачане на препятствия), бегови дисциплини, индюрънс (издръжливост). Джигитите и циркови артисти демонстрират върху тях невероятна акробатика (джигитовка).

В моята ферма има две пра-правнучки на
Абсент, олимпийски шампион от 1960 г. по обездка, разкри Георги Стефанов. Ферма „Дагор“ се гордее и с още уникални екземпляри, като дъщерята и внучката
на емблемата на Ахал-Теке - Гараюсуп, наричан „Черният лебед“, както и с единствения наследник на кръвната линия на абсолютните световни шампиони – Орлан (дядо) и Язaйдым (баща) и други.

Златните коне

В далечни времена, теглото на тези коне се е търгувал в злато. Днес, с породата Ахал-теке, не е по-различно – цената на кон може да достигне до 3 млн. долара.
Те са едни от най-престижните и скъпи подаръци, и много държавни глави се гордеят с тях. Например покойната английска кралица има такъв подарък от Путин.
Може да сте попадали на известни кадри с приказно златен кон. Това е Ахал-Теке, обявяван в международни класации за най-красивия кон. Козината на ахалтекинците е много фина и дава усещане, че докосваме коприна.

Нощем, при пълнолуние, козината на конете с цвят кремело и/или перлино флуоресцира като в приказките. Тази порода има най-голямо разнообразие на цветове на козината. Някои екземпляри имат окраска дори на леопард.

Движенията им са грациозни, силни и несравними с движенията на нито една друга порода, сякаш плават в пространството.

Ахал-Теке са силни, неспокойни, много чувствителни и свръхинтелигентни. Те „сканират“ енергията на човека, неговия тембър, начина му докосване и решават дали да го допуснат до себе си. Имат светкавични реакции, което ги прави идеални за участие в боеве и в кризисни ситуации.

Те са коне за един господар и е трудно да бъдат яздени от непознати. С тях не може да се постигне подчинение с викове и наказания. Усещат чувствата и емоциите на хората, и само един поглед, малък жест или спокойна дума са достатъчни за да те приемат. Наказанията могат да ги унищожат.

Дейността на Българска асоциация „Ахал-Теке“

• Създаване и поддържане на Национална племенна книга на конете от породата Ахал-Теке (Akhal-Teke) в България.
• Издаване на всички документи, удостоверяващи произхода, идентификацията, развъдния процес, чистотата на породата.
• Подпомагане развъждането, вноса и износа на разплодни племенни животни, сперма, ембриони.
• Разработване и прилагане на селекционни програми с цел повишаване генетичния потенциал на породата.
• Изготвяне нормативната база за водене на цялостен селекционен процес и организиране лицензирането на жребците-производители за разплод.
• Създаване и поддържане на национален регистър на замразена сперма на жребци и на замразени ембриони на кобили от породата в България.
• Разработване на национални, регионални и индивидуални инвестиционни програми.
• Оказване на информационна, методическа, консултантска, одиторска и юридическа помощ и осигуряване на съответствие с изискванията на международната нормативна база и приложимите стандарти, както и други специфични услуги.

Стенописите в гробницата в Казанлък пазят изображенията на древния вид