Европейската комисия ще представи специално законодателство по темата през 2023 г.

Деградацията на почвите в ЕС е проблем, който се изостря все повече и заплашва благосъстоянието, икономиката и просперитета на европейците. Учени от Съвместния изследователски център на ЕС (JRC) са изчислили, че 13% от почвите в ЕС страдат от висока степен на ерозия, което причинява годишни загуби от 1,25 милиарда евро поради намалена селскостопанска производителност.

Всяка година обработваемите земи губят 7,4 милиона тона въглерод поради неустойчиво управление. А според доклад на Европейската сметна палата 25% от земята в Южна и Източна Европа е изложена на висок риск от опустиняване, като България е сред страните, изложени на най-висок риск в ЕС. Същевременно всяка година в ЕС се губят средно по 440 кв. км почвени ресурси поради „запечатване на почвата“ със строителство на жилища, пътища или промишленост.

Опазването на почвата е важна цел в различни политики на ЕС. В Стратегията на ЕС за почвите до 2030 г. е предвидено създаването на Закон за почвите. Очаква се през 2023 г. Европейската комисия да направи съответното законодателно предложение, с което ще бъдат определени правила за устойчиво използване и възстановяване на почвите.

Всеки земеделски стопанин осъзнава значението на почвите за финансовото състояние на своето стопанство, но на родна почва и в Европейския съюз, както и на много места по света все още доминира стремежът към високи добиви за сметка на околната среда и стойността на храната за човешкото здраве. За да се промени това, група доброволци в България работят заедно със съмишленици в различни държави и организират редица кампании за популяризиране на безоранната технология. Александър Китов е един от най-ярките привърженици на тази технология в България. Той е зърнопроизводител от 2006 г. и обработва около 10 000 дка царевица, пшеница, слънчоглед, сорго, ечемик в землищата на София и Ихтиман. От 2013 г. прилага безоранната технология, председател е и на Асоциацията на българските но-тилъри (АБНТ).

Още за регенеративното земеделие четете в новия брой на в. "Български фермер" от 6-12 февруари