Сборна дружина деца от 8 до 17-годишна възраст инициират възстановяването на параклиса над смолянското село Дунево. Преди 3 години, повикан от тях в края на лятото, Кирил Сариков се качва на мястото. „На върха на планината, без ток и вода, и едни надъхани деца, които ме помолиха да направим параклиса. С такива очи ме гледаха, че нямаше как да откажа“, споделя той. Сключили уговорка, че ще му помагат от началото докрай, за да го завършат навреме, станал им доброволец и ръководител на бригадата.

Първият параклис е бил разрушен преди 500 г. от османците. Веднъж го възстановяват и комунистите го разрушават втори път. Сега го възстановят за трети път. Стойо Караколев е организаторът, тогава е бил на 17 години.

В началото децата сами качвали бетон на гръб, километър и половина само нагоре по черен път.
Собственикът на мястото - Димитър Бадев подарил мястото и дървата. Събирани са и дарения от местни фирми. По-късно и ловджии са качвали материалите с джипове, като са видели чудесната инициатива. И конска сила ползвали. Но и детската е силна, като се включат повечко.

„Когато едно дете е мотивирано, обръща му се внимание в дейността, интересно му е, влага цялата си енергия и любов в работата“, отговаря Кирил на въпроса ни как се стимулират младите да вършат добри дела.

Ремонтът е артистичен, до голяма степен направен от дървения материал на място - 40 кубика паднали дървета. Те се ползвали за подпорна стена (кривина от първите опити Кирил поправил с подпорна стена от дървета и камък), скеле, за маси, трупчета за столове. Всичко е предимно с естествени материали.

Децата пък обикаляли из района, за да събират горски мъх и декорират наоколо. Работили от тъмно до тъмно, за да го завършват през септември, преди да тръгнат на училище. Беше екстремно, но забавно, описва Сариков.

Вратата на параклиса джип не можеше да се качи с джип, защото беше кално. Аз, Стойо и още две здрави момчета качихме 200 кг метална врата, 1,5 км на гръб, за да се зазими мястото, дава още за пример.

Много съм възхитен, това те мотивира, тези деца връщат вярата в доброто и бъдещето, заключава той. Сега всяка година се събират на 6 май, а параклисът е на св. Георги Победоносец. Оброчището ще продължават да го облагородяват, а пък и то вече отвръща на почитта на децата. Имало стара, суха череша пред параклиса, която изрязали, но оставили един чатал, за да може Кирил да направи скулптура на следващата година. Да, обаче тръгнали листа. Вярват, че е от позитивната сила на делото. На третата година клоните вече са големи, това е добър знак.