Софийско може да измести Добруджа, като житница на България до 2050 г.

24 ноември 2022, 08:30

Бг Фермер

8128

Отводняването и агроклиматичното райониране са важни фактори в справянето с климатичните промени, казва агрометеорологът проф. Валентин Казанджиев

Радина Иванова

За никого не е тайна, че живеем във времена на интензивни климатични промени с аномалии, а сред първите засегнати отрасли е селското стопанство. Затова все повече ще се засилва ролята на агрометеорологичните прогнози, които да доставят прецизна информация на фермерите, както и ролята на съвместните действия на метеоролози, селекционери и агрономи. По какъв начин промените в климата ще преобразят условията за земеделие в страната и в каква посока да правим селекция е тема на изследванията на учени от НИМХ-БАН и ССА, финансирани от МОН по Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Програмата ще завърши догодина, когато по-подробно ще се обобщят изводи и дадат съвети към публичния и частния сектор как да подсигурят продоволствената ни сигурност. Част от резултатите бяха представени на кръгла маса в София.

По думите на проф. д-р Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология, отклоненията на средната годишна температура от нормата през периода 1930 – 2021 г. доказват, че измененията на климата у нас са факт. След 2000 г. тези температури са положителни и достигат до 2 ºС, като най-силно изразено е отклонението в Централна България.

Годишният брой на дните с мраз (под 0ºС) пък намаляват. От 120 дни зима в Кнежа, тя ще стане по-малко от 80 дни, даде пример с града на рекордните студове.

Изменението на температурите в положителна посока ще продължава. Най-сериозно повишение ще се наблюдават в източните и централните райони на страната. До 2050 г. (със 95% вероятност) те ще достигнат до 2,3-2,4 градуса спрямо периода за сравнение 1961–1990 г. Това са дългосрочни прогнози посредством модела Aladin-Climate на европейски учени от групата „Метео транс“. Те дават „Early warning“ (ранно предупреждение) - термин в метеорологията, с помощта, на който се вземат своевременни решения да се смекчи предстоящия ефект.

При валежите също се забелязва значителна динамика в последните десетилетия. Нормата, или средно за страната е 622 милиметра. След 2000 г. има години, в които валежите са много по-малко като количество, но има такива, в които сумите са доста повече от нормата. Но тенденцията на изменението на валежите е изразена към слабо понижение, обобщи професорът. През периода 1986-2015 г. най-голямото отклонение на валежите е в Лудогорието - между 50 и 100 милиметра. В останалите райони на страната са между 10 и 25 милиметра.

Октомври-март е есенно-зимният период, известен още като период на влагонатрупване за земеделските култури. Но все по-малко земеделци разчитат на природата за това. И най-вече в Централна Северна България и крайните югоизточни райони, където сумата на валежите е с около 20-25% по-малко (1986–2015 г. спрямо данни за 1961–1990 г.)

За април-юни: периодът, през който се формира продуктивността при повечето от зимуващите зърнени култури, в цялата страна се наблюдава тенденция на намаление на валежите в различна степен. И през юли – август, през който се формират добивите от пролетните култури, данните са красноречиви. В централните южни и северни райони имаме значително намаление на сумата на валежите, които са се извалявали по традиция през лятото. В района на Добруджа също. В другите райони намалението на валежите е по-слабо. Единствено в района на Разград и Шабла има някакво минимално увеличение на валежите през най-топлите месеци.

Продължителните периоди без валежи създават условия за лошо влагозапасяване през студения период и много бързо изчерпване на почвената влага през топлите месеци от годината. В последните години засушаванията в България през юли и август имат продължителност от 30 до 60 дни, в отделни години достигат 80 и 90 дни, като преминава от лятна в есенна суша. Това сериозно затруднява обработките на почвата, сеитбите и нормалното провеждане на технологичния процес.

Липсата на валежи е сигурна тенденция

До 2050 година, с 95% вероятност според числения модел Aladin-Climate, най-сериозно засегнати от суша ще бъдат районите в централната част на Източна България, където намалението на валежите ще бъде с много повече от останалата част на страната - 15 до 20%. В останалите райони това намаление ще бъде в рамките между 5 и 10%.

Проф. Казанджиев прикова вниманието с прогнозата, че районите на Генерал Тошево и Шабла ще бъдат с най-ниска средна годишна сума на валежите за периода 2021–2050 г., около 300-450 мм. Валежите намаляват, започвайки от североизток и отивайки на югозапад.

Сравнително добри остават количествата дъжд, които ще падат през този период в северозападна и северна централна България. Средната многогодишна сума на валежите за периода юни-август ще бъде ниска, ще е в рамките на 150 и 250 милиметра и много отчетливо е разделена. Цяла източна и части от южна централна България са с ниски суми.

Отклонение от традиционните (1961–1990 г.) средни годишни суми в най-голяма степен са в районите, които сме свикнали да наричаме житницата на България. А също и по цялото Черноморие, Карнобат, до Ямбол.

Районите на отглеждане на някои зърнено-житни култури ще се изместят в Западна България. Условията ще стават все по-подходящи в Софийското поле. В този смисъл вече няма да се разчита изключително и само на „житницата“ Добруджа, както и на Златията, в която горещите периоди ще се затвърдят.

Най-горещите зони, според разпределението на температурите през най-топлия месец – юли, ще са в Дунавския район между Русе и Козлодуй, а в Южна България – в района на Кърджали, Хасково, Ямбол, Елхово, Крумовград. „Тропическите дни и нощи“ (с минимална температура над 20ºС) за земеделието имат отношение към изразходване на водните запаси и фертилността на полена на растенията, когато се касае за летния период на активна вегетация. В този ред на мисли в районите на Ямбол, Варна, Карнобат, Пловдив, Хасково

трябва да се вземат сериозни мерки

за създаване на поливни технологични решения, които да осигурят необходимите запаси на вода в почвата за нормалното развитите на културите. Това са районите, в които продължителността на вегетативния период ще бъде 300+ дни. В Петрич, където и сега са близо 300, ще надхвърлят 350 дни.

Нож с две остриета е повишеният вегетативен период, от една страна ще можем да отглеждаме нови култури и с по-дълъг период. Рисковете обаче са повече - един от тях е опасност от баластни температури. Температури над 28°C са баласт, който забавя растежа и унищожава растенията поради топлинното напрежение. Повишените температури предизвикват много бързо развитие, при което не могат да се постигнат определени биологични и физиологични качества на добива.

Много съществен въпрос е и повишаването на температурите през февруари и януари – предизвиква форсиране в развитието на ранноцъфтящите овощни култури, а след това късните пролетни мразове причиняват сериозни щети, особено на костилкови видове като кайсии, праскови, череши, бадеми и пр.

Преовлажняването, което напоследък е част от земеделското ежедневие, ще продължава да нанася щети. Преди години в МЗм беше разработена национална програма по поливно земеделие и отводняване, но там отводняването като че ли беше забравено, напомни проф. Казанджиев.

Експертът изтъкна важността на агроклиматичното райониране за смекчаване на последствията от измененията в климата, т.е. да се отглеждат определени сортове и култури в райони, в които са най-малко уязвими от агрометеорологичните условия. „Все още в нашата страна съществува хаос в районирането на земеделските култури. Това трябва да бъде час по-скоро преодоляно, защото не можем да отглеждаме навсякъде всички култури“, каза той. Или иначе все повече ще изисква провеждане на допълнителни мероприятия, отразяващи се на икономическата ефективност на стопаните. Ученият препоръча на управленците да обвържат производството според района с допълнително финансиране като ограничителна мярка, с която да се подпомогне районирането на земеделското производство в страната.

„Имаме диалог с МЗм за райониране, допълни го проф. Виолета Божанова от ССА. Но друго важно е да се направи мрежа от демонстрационни полета с най-новите сортове, вписвани в сортовата листа на страната. Такива съществуват във всички развити европейски страни. Част от тези мрежи се поддържат от асоциации, в друг случай от комбинация с министерства. Мрежата е важна, за да имаме реална информация в екстремни години кои сортове се държат най-добре и в кои региони кои са най-добре приспособените сортове“, каза тя. След което представи данните за добрите добиви при стресови условия на родната селекция спрямо чуждестранната. „В реалните условия никога не действа само един стресов фактор, а идва в комбинация с други. Ние не можем да правим селекция само за един фактор. Добрият сорт е израз на комбинация от възможно най-добри признаци“, акцентира Божанова. Това, че торят и пръскат много умерено, е причината за разликата в добивите между полетата на ССА и фермерските полета. Но от друга страна, може да бъде извод в контекста на новите цели за намаляване на пестицидите.

По думите ѝ бизнесът със семена е изключително иновативен, 56% от БВП на Нидерландия например е свързан с производството на семена и посадъчен материал. България има потенциал за този бизнес, който фермерите да почнат да разгръщат, ако бъдат стимулирани за това.