11° C, разкъсана облачност
Три белокрилки – оранжерийна, тютюнева и зелева
нападат редица култури в оранжериите и по полетата, като нанасят по-голяма вреда в оранжериите.
До края на месеца не прекъсват грижите за:
- праз, целина, зелен фасул, тиквички в парниците;
- домати, зелен фасул, дребноплодни краставици и други в полиетиленовите оранжерии;
- домати, краставици, пипер, фасул, карфиол, зеле, тиквички, моркови на полето.
Затова се налага и борба срещу тези опасни неприятели!
За ефективна защита, мерките за борба са комплексни - всички мероприятия (агротехнически, химични, биологични, физико-механични и други) трябва да са съчетани в единна система и съобразени с плътността на популацията и възрастовата структура на насекомите.
Оранжерийна белокрилка
Видът е разпространен в цялата страна. Храни се с културни и диви растения от над 200 ботанически рода. Напада зеленчукови, украсни, полски и технически култури. Основни гостоприемници са домати, краставици, салати, фасул, пипер, картофи, зеле, карфиол, тютюн, памук, мушкато, примула, пеларгониум, китайска роза и мнoго други, както и редица плевели - лобода, поветица и други.
Oранжерийната белокрилка пренася перзистентен щам от вируса на инфекциозната жълтеница (BPYV).
Видът развива 5-6 поколения годишно при полски условия и до 10-12 в оранжерии. През втората половина на вегетацията по листата могат да се намерят всички стадии на неприятеля. Оптимални условия за развитието на вида са температура 22-250С и относителна влажност на въздуха 60-70%.
Възрастните се заселват по долната страна на връхните листа. Хранят се като смучат сок, но повреда не се наблюдава. Летят главно вечер и през нощта, а през деня само, ако са обезпокоени.
Копулацията се извършва веднага след имагинирането, но има биологични раси, при които размножаването е без оплождане - партеногенетично. Женските индивиди живеят 3 до 6 седмици. Те снасят яйцата си по долната страна на листата, поединично или на групи по 10-15, като често ги подреждат във формата на дъга. Средната плодовитост е 130 яйца -от 60 до над 500, в зависимост от хранителния гостоприемник и условията на средата.
Ембрионалното развитие протича от 7 до 25 дни, в зависимост от температурата. При излюпването си ларвите пробиват яйцата в горната част и върху листата се виждат само сивкавите хориони.
Новоизлюпените ларви се разпълзяват и започват да се хранят, като смучат сок по долната страна на листата и по-рядко по листните дръжки и стъблата. В мястото на повредата листата просветляват, а при силно нападение пожълтяват и изсъхват. Ларвите отделят обилно медена роса, която замърсява листата и плодовете от по-долните етажи на растенията. Върху нея се развиват сапрофитни чернилни гъби, които ограничават фотосинтезата. При силно нападение се наблюдава неравномерно нарастване и зреене на плодовете.
След първото линеене краката на ларвите се редуцират и те остават прикрепени на едно място. Откриват се трудно с невъоръжено око, поради малките си размери. Храненето и нарастването им продължава до IV възраст, когато се превръщат в нимфи.
Нимфите продължават да се хранят още десетина дни, след което се превръщат в силно хитинизиран пупарий, който не се храни. В продължение на 2 до 5 дни в него протичат интензивни процеси на трансформация, при който се оформя възрастното насекомо. След този период телесната покривка се разпуква по гръбната страна и възрастните, без да имат какавиден стадий, излитат. Продължителността на нимфния стадий, включително времето за трансформация в пупария, е 10-15 дни.
Пълният цикъл на развитие, от яйце до възрастно, при оптимални условия, протича за 20-25 дни.
Възрастните живеят от 4 до 35 дни в зависимост от гостоприемника. Най-кратко живеят при пипера, най-дълго при патладжана, а при доматите и краставиците 14-19 дни.
При полски условия зимува в стадий пупарий, тъй като тази фаза на развитие на ларвата е най-устойчива на ниски температури.
Тютюнева белокрилка
Неприятелят е разпространен навсякъде. Изключително многояден неприятел- изхранва се върху повече от 600 културни и диви растения.
Представлява видов комплекс от 28 морфокриптични вида, 5 от които се срещат в повечето страни на ЕС. Отделните видове не могат да бъдат различени по външни морфологични белези и се представят като един вид с едно латинско наименование. Морфологично се различават от разпространената у нас оранжерийна белокрилка.
Видът е карантинен неприятел, когато идва от страни извън Европа, тъй като е изключително важен преносител на редица, някой карантинни, важни вирусни заболявания.
У нас в оранжерии са установени Средизимноморският вид (Med) и Близкоизточният-Малоазиатски вид (MEAM1).
Тютюневата белокрилка пренася по доматите и други растения от сем. Solanaceae перзистентен щам на вируса на жълтото листно завиване (TYLCV). Тя е преносител и на голям брой други вирусни болести.
Оптимални условия за развитието на вида са температура 25-30 0С и относителна влажност на въздуха 60-70%. Метеорологичните условия у нас, освен по - топлите месеци и по - топлите райони на страната, не са подходящи за развитието на този неприятел при полски условия и той се размножава масово само в оранжерии и на други закрити площи.
Биологичните и морфологичните особености на тютюневата белокрилка са сходни с тези на оранжерийната. Тютюневата зимува по растенията, отглеждани в оранжериите. Там неприятелят може да се развива целогодишно - тогава има от 8 до 12 поколения. Възрастните се заселват по долната страна на листата. Летят през нощта, а през деня са неподвижни и прелитат на къси разстояния само при обезпокояване.
Женските индивиди снасят яйцата си по долната страна на листата по единично или на групи, често във вид на дъга. Средната плодовитост е около 160 яйца, но зависи силно в зависимост от гостоприемника и температурно-влажностните условия. Ембрионалното развитие е от 7 до 10 дни.
Излюпените ларви се придвижват на къси разстояния и смучат сок по долната страна на листата и по-рядко по листните дръжки или стъблата.
Ларвите от втора и трета възраст се прикрепват неподвижно към листата и краката им се редуцират. В мястото на повредата се появяват светли петна, които по-късно се сливат, пожълтяват и листата окапват. Накрая растенията загиват. При смученето на сок ларвите отделят обилно медена роса.
Нимфите също са неподвижни и вредят като ларвите.
След няколко дни те спират да се хранят, телесната им покривка се удебелява и във вътрешността им започва оформянето на възрастното насекомо, което излита след още няколко дни, като разпуква гръбната страна на обвивката - превръщат се в пупарий. Целия цикъл на развитие през летните месеци продължава от 18 до 28 дни, а в неутопляеми оранжерии от 30 до 48 дни.
У нас се среща и зелевата белокрилка,
Борба с белокрилките
Задължително е да се унищожат всички растителни остатъци от предишното производство и плевелите - гостоприемници, около и в оранжерията - поветица, паламида, лобода, фасулче и други. Агротехническите мероприятия, които осигуряват здрави и силни растения, трябва да се прилагат качествено и в срок.
За привличането и улавянето на възрастните белокрилки, може да се използват жълти лепливи плоскости - цветоуловки. Те се поставят шахматно, малко над растенията, от 100-200 до 400 на декар, в зависимост от плътността на неприятеля, дали са в оранжерия или на полето, височината на растенията и други фактори. Най-добър резултат се получава при обща площ на лепливите плоскости от 25 м2. Цветоуловките могат да се използват и като средство за мониторинг - 8 бр./дка, за установяване появата на първите възрастни белокрилки.
Прагове на икономическа вредност (ПИВ) има при зеленчуците и тютюна. При зеленчуковите култури отглеждани в култивационни съоръжения ПИВ е 20 бр. възрастни/растение. При доматите е определен и ПИВ за ларви/нимфи – 5 бр. на 10 листа. При тютюна ПИВ е 10% нападнати растения.
Белокрилките бързо развиват устойчивост на използваните инсектициди. За да се избегне създаването на такива популации, трябва да се редуват различни химични препарати, както по активно вещество, така и по механизъм на действие.
Срещу яйцата и младите ларви се използват хормонални инсектициди с активна база пирипроксифен - Харпун (100 мл/дка), Браи (28-50 мл/дка), Мулиган (30-50 мл/дка), Проксимо (28-50 мл/дка) и други.
Срещу ларвите и нимфите най-добри резултати дават системните, проникващите и транс-ламинарните инсектициди - Клоузър 120 СК (20 мл/дка), Минекто Алфа (100-125 мл/дка), Мовенто 100 СК (15-75 мл/дка), Моспилан 20 СП (20 г/дка), Моспилан 20 СГ (35-40 г/дка), Сиванто Прайм (56 мл/дка).
За възрастните, заедно с препаратите срещу ларви и нимфи, могат да се използват и контактни средства. Регистрирани са - Дека ЕК (50 мл/дка), Метеор (0,08-0,09 %), Ламдекс екстра (28-60 г/дка).
Задължително условие за успешно провеждане на борбата при зелето и особено при карфиола е добавяне на прилепител или препарат като Веро към разтвора.
От биопрепаратите, за борба с ларви и нимфи, може да се използва Натуралис (75-100 мл/дка при зеленчукови, ягода и украсни, 100-150 мл/дка при бобови и 100-120 мл/дка при зелеви), Ойкос (100-150 мл/дка) и други препарати на база азадирахтин, инсектициди на база пиретрини - Абанто/Крисант ЕК/Натюр Брейкър/Пирегард (75 мл/дка), Флипер (1-2 л/дка), Прев-Голд (160-600 мл/дка), Реквием Прайм (500-1000 мл/дка).
След третирането с Натуралис влажността трябва да се поддържа над 60-70% в продължение на 10-12 часа.
Инсектицидите на база пиретрини засягат и възрастните насекоми.
От биоагентите се използват ларвните паразити Encarsia formosa - за орaнжерийна и Eretmocerus eremicus - за тютюнева белокрилка. Празитите се прилагат в оранжериите, при плътност 2 белокрилки на растение и съотношение хищник-жертва от 1:1 до 1:2. Резултатите са още по-добри, ако действието им се подсили с колонизиране на хищната дървеница Macrolophus caliginosus.
Коментари