Офиката става за похапване, не е само за украса на градината

Скоруша

Макар че е диворастящо растение, плодовете на растението не само стават за ядене, но и са много полезни. У нас скорушата се среща предимно като единични дървета в горските райони на Стара планина, Средна гора, Осоговската планина и др. Много по-рядко се срещат дървета от скорушата в полските райони и по поречията на реките.

В плодовете на скорушата има много ценни вещества, което определя и високата им хранителна и биологична стойност. В угнилите плодове се съдържа 13-18% захар, което превъзхожда всички крушови и повечето ябълкови сортове. От тях преобладава фруктозата, която е полезна и може да се приема и от диетично болни. Освен това съдържа органични киселини, пектин, целулоза, дъбилни вещества и т.н.

Плодовете на скорушата се консумират в прясно състояние, след като угният. Могат също така да се преработват при домашни условия в нектар, компот, мус, конфитюр, сушени плодове и др.

Дървото на скурушата може да достигне много големи размери, то е дългогодишно. Като цяло обаче дървото расте бавно, встъпват в плододаване чак към 6-8-ата година след засаждането.

Размножаването на скорушата се извършва основно чрез семена. Може да стане и чрез присаждане върху семенни подложки от скорушата. Присадените дървета встъпват по-рано в плододаване, но не са толкова дълголетни.

От едно добре развито дърво могат да се получат 100-150 кг плодове. Те са събрани в кичури и зреенето не настъпва едновременно. Понякога то може да продължи 2-2,5 месеца, като най-рано започва зреенето на плодовете във връхната част на кичура. Началото на зреенето при някои дървета започва в началото на септември, а при други – чак към началото на октомври.

Кои са основните изисквания на вида:

  • Скорушата не е претенциозна към почвените и климатичните условия.
  • Цъфти към края на април до към средата на май, така че рядко е застрашена от късни пролетни измръзвания.
  • По-сериозно изискване на растението е да се засажда на място, което не се засенчва.
  • Тъй като образува огромна корона, трябва да се съобрази като цяло с мястото в градината.

В зависимост от температурата на въздуха угниването на плодовете продължава от 2-3 до 7-8 дни. След това те се консумират и преработват.

Хинап

Растението се среща в природата от централен Китай до Кавказ. Може обаче да се отглежда почти навсякъде у нас.

Хинапът е дърво, което достига до 4-5 м височина.

За да узреят плодовете му, необходимо е дълго и топло лято. По форма те приличат на фурми, а в зависимост от сорта са с различна дължина. Като узреят стават кафяви и са много сладки. Плодовете имат лечебни свойства. Те понижават кръвното налягане, укрепват сърдечния мускул и са много полезни за пациенти с хипертония.

У нас дръвчета с хинап се срещат в любителските градини основно в южните райони на страната, както и по Черноморието. Разбира се, любителите от другите райони също може да опитат.

Хинапът се размножава чрез семена и чрез присаждане. Ако се прави от семената, трябва да се премине през стратификацията им.

Най-лесно е да си купите фиданка от разсадник, за предпочитане от някой, който се намира по-близо до вас. Препоръчително е да поискате повече информация от продавач-консултантите за отглеждането на дръвчето.

Като топлолюбива култура обаче е препоръчително да засадите фиданката на слънчево място, за да се огрява по-добре. Грижите за вида са както за останалите овощни дървета – поливане, подхранване. Няма данни хинапът да се напада от вредители, затова не се налага да се пръска.

Офика

Това изключително красиво дърво или храст сме свикнали да виждаме предимно в декоративното градинарство. Използва се заради прекрасните си плодове, които в края на лятото се обагрят в оранжеви или червени краски. Малко хора знаят, но същите тези плодове стават и за храна. Използват се и в народната медицини, а също листата и кората на растението.

Офиката, в зависимост от предпочитанията на градинаря, може да се формира като дърво или храст, много красиви са повече растения засадени едно до друго в редица, за да образуват жив плет.

Видът е изключително непретенциозен – може да се отглежда навсякъде у нас, вирее на различни почвени типове. Като важен акцент при отглеждането се препоръчва растението да се полива.

Затова ако още нямате офика в градината, веднага поправете този пропуск. Лесно ще намерите фиданки, предлагат се във всички разсадници за декоративни видове.

Засаждането може да се направи както и при останалите овощни видове – есен и пролет. Ако фиданките са малки и се предлагат в саморазграждащи се разсадни саксиики, могат да се засаждат и през лятото. За предпочитане е обаче да става през по-хладните сезони, тъй като младите растения се прихващат по-добре.

Офиката цъфти през май, като образува дребни, бели, събрани в съцветия цветове. Плодовете започват да зреят през август и септември.

Офиката привлича птиците отдалеч с ярките си плодове, които са и полезна храна за тях, а също и много насекоми. Ако не се бере, се запазва дълго време на дървото, дори през зимата.

Плодовете съдържат сорбит, витамин Р, парасорбинова киселина, до 2% пектинови вещества, каротиноиди, до 1% антоцианови вещества, дъбилни вещества, плодови киселини (ябълчна, лимонена, винена, сорбинова).

С консумацията на плодове от офика не трябва да се прекалява. Препоръката е да се похапват най-много до 10-ина на ден.