9° C, разкъсана облачност
Прави се през октомври, когато е прекратена яйценосната дейност на пчелните майки и предстои излюпването на последното пило
Преди зазимяването пчеларят трябва да направи пълен преглед на всяко семейство. Избира се топъл и слънчев ден, без вятър.
Първата задача на пчеларя е да определи
силата на семейството в междините с пчелите,
и в зависимост от нея – броя на питите, които ще останат за зимуване в кошера. Обикновено в гнездото се оставят толкова пити, колкото пълни с пчели междини има към момента. Любителите е добре да имат предвид, че не е нужно да се оставят голям брой пити, тъй като така се влошава топлинният режим на кошера и пчелите зимуват по-лошо.
Практиката показва, че в повечето случаи това се прави при много силни семейства, когато се оставят по 11-12 пити. Повечето семейства се зазимяват на 7-8 пити, а по-слабите – на 5-6 пити.
След като се уточни броят на питите, които ще останат да зимуват в гнездото, се пристъпва към самото подреждане.
Най-напред трябва да се определи мястото, където семейството ще остане да зимува. То може да бъде зазимено в средата на кошера, като от двете страни се ограничи с преградни дъски, а останалото зад тях празно пространство се запълва със затоплящи материали.
Гнездото може да бъде сформирано в едната страна на кошера –вляво или вдясно. За тази цел подреждането започва непосредствено от страничната стена на кошера. А от другата страна се ограничава с преградна дъска, като останалото зад нея пространство се запълва със затоплящи материали.
За предпочитане е гнездото да остане в южната страна на кошера, понеже там е най-топло. В северната кошерът не се огрява от слънцето, поради което там е най-студено и влажно.
При подреждането на питите да
се спазват известни правила
В естествени условия пчелите подреждат своите запаси по определен ред, който е препоръчително да се спазва. Ето някои от тях:
Пчелите предпочитат да зимуват на незаета от мед част на питите и по-близо до входа на кошера. Затова те сформират пчелното кълбо близо до входа на кошера и в долния край на питите, като най-много пчели има в междините, които са срещу входа.
През зимата пчелите, консумирайки меда, постепенно се вдигат нагоре и започват бавно да се местят назад към задната стена на кошера. Тази особеност трябва да се има предвид от любителите пчелари, когато подреждат гнездото.
Питите трябва така да се подредят, че в средата да останат тези, които са запълнени до половина с мед, а в двата края да се разместят по-пълните пити.
Пчелите зимуват по-добре на
по-стари пити с кафяв цвят,
отколкото на съвсем нови – т.нар. бели пити. Затова е добре да се избягват като избор за зимуване.
В средата на гнездото не бива да се оставят пити със съвсем малко мед, защото има опасност пчелното кълбо да се раздели на две, тъй като запасите са разделени на две. В този случай семейството зимува лошо, дава голям подмор и може да загине при лоша зима.
Питите в средата на гнездото трябва да са запълнени до половината със запечатан мед, като всяка съдържа 1,5-2 кг мед. А крайните пити – в двата края, трябва да са запълнени изцяло със запечатан мед, т.е. всяка от тях да съдържа по 3,5 кг мед.А на няколко участъка трябва да има и цветен прашец.
И още един начин за подреждане на гнездото – когато най-пълните пити се поставят към страничната стена на кошера и колкото се отива към преградната дъска, се поставят пити с по-малко мед. Входът на кошера се оставя срещу по-празни пити. Когато част от питите имат по-малко от 1,5 кг мед, гнездото се подрежда, като в средата се оставят най-пълните пити, а в двата края - по-празните. Входът се оставя срещу пълните пити.
Защо е важно затоплянето на кошера
защото в голяма степен осигурява доброто зимуване на пчелите.
Най-често прилаганата практика е да се използва покривното платно или покривните дъсчици, другият вариант е да се слагат горните възглавници или празни магазини, запълнени със затоплящ материал.
Но през зимата пчелите имат нужда и от чист въздух.
Затова трябва да се осигури и
вентилация през входа на кошера
Оттам излизат отделяните при дишането газове и кондензирана влага. Затова е добре на кошера да се даде слаб наклон по посока на входа. Той трябва да се намира винаги срещу средните пити на сформираното гнездо. Така ще може притокът на чист въздух да се насочва към средата на пчелното кълбо, където се намират най-много пчели. А дължината на входа е толкова сантиметра, колкото пити има в гнездото.
Важно! Ако още не сте поставили предпазители против мишки, трябва веднага да го направите!
Ако кошерът има горен вход, той може да се остави отворен, а долният се намалява на 1-2 см. Така се осигурява по-доброто му проветряване през зимата и се избягва образуването на влага по вътрешните стени и по крайните пити.
Как се зазимяват запасни майки
на по 3-4 пити, които имат поне 3 пълни междини пчели. За целта се поставят по няколко в кошер, изолирани плътно помежду им с преградни дъски и с отделни входове в различни посоки.
Изолацията между отделните семейства трябва да бъде добра, защото в противен случай те ще се обединят и пчелните майки ще се унищожат.
За зазимяване на нуклеуси със запасни майки
много подходящ е кошерът лежак, защото се разделя на 3-4 отделения с по 4 пити. Дадан-блатовият кошер може да се раздели по същия начин на 2-3 отделения. При многокорпусните кошери семействата на запасните майки могат да зимуват по 2 в корпус, плътно изолирани едно от друго. Те се поставят над корпуса на основното семейство. А между двата корпуса се слага разделителна табла, като ветилационните отвори леко се откриват, за да може топлият въздух да премине нагоре в нуклеусите.
Нуклеусно семейство може да се зазими и до гнездото на някое силно семейство, като в кошера предварително се образува странично отделение с вход. Така се зазимяват и майки помощнички. Важно условие е във всеки нуклеус със запасни или помощни майки да има достатъчно храна. А това се постига, ако във всяка оставена им пита има по 2 кг мед и поне 1 пита с пчелен прашец.
Коментари