Тодор Диклиев: Стремежът „по-зелени от Европа“ е на цената на затихващо животновъдство

Ако се намери формулата фермери да почистват хвойната, ще можем да запазим и биологичното разнообразие, и традиционния поминък на Калофер, казва Тодор Диклиев

Радина Иванова

Три поколения (и половина), толкова е времевото разстояние, откакто калоферци са бранили пасищата си в Централен Балкан от комунистическата власт да бъдат прехвърлени към Северна България. „Идва жандармерия, заграждат ги и им викат: Бай Петко, какво ще правим? Ще се бием или ще се предаваме? – А, как ще се предаваме, ще преговаряме“, разказва за дядо си Тодор Диклиев, стопанин със 60 крави Българско сиво говедо и 100 Калоферски дългокосмести кози. И днес не е по-различно. Не само защото новите поколения вече 30 години водят дела за стари, отпреди плановата икономика земи, собственост на своите деди. Но и защото има нова битка, определяща бъдещето на техния поминък.

Но преди да я разчоплим надълго и широко, ще направим уточнението, че фундаментът е един: въпреки историческото ни минало, обуславящо народопсихологията ни, все още някъде е запазена онази искра в занаятчийството и семейния бизнес, за която пък сме въодушевени от развита Европа.

Като балкански човек сравнението, което често присъстваше в разговора ни с Тодор Диклиев, бе Австрия. Разликата ни с тях е, че собствеността на земята и в природните паркове е 80-90% частна или кооперативна. „И когато говорих с началник на техен национален парк, с големина почти колкото нашата част – 68 хил. ха, той ми каза: без да съгласуваме с гороползвателите и земеползвателите не можем да мръднем на милиметър“.

У нас реалността е в другата крайност. Още с подготвянето на Закона за защитените територии, който разделя парковете на национални – Рила, Пирин и Централен Балкан, и природни, какъвто остава Витоша, не само, че МОСВ не сe допитва до местната общност, но и одържавяват частни имоти без обезщетение.

Тук имаме 2000 дка частни имоти, заградиха ги и ги взеха без процедура, казва фермерът и бивш директор на горско управление, за част от голямото землище на Калофер с общо 40 хил. дка високопланински пасища.

Същото положенвие е и при Дъбненското землище, което е едно от големите в Карловска община - 30 хил. дка. Взети са от собствениците им без обезщетение с обещанията, че всичко ще си остане по старому, даже нови мандри щели да се правят.

Със закона от 2000 г. обаче влезли в сила нови забрани, една от които е пашуване на кози, а резултатът: по-малък интерес за отглеждането на автохтонната българска порода Калоферска дългокосместа коза.

Въпреки, че законът на МОСВ е прототип на Закона за горите, където пише „забранена паша на кози с изключение на“: и са изредени няколко породи – тук тези изключения липсват.

Вече стигаме до следващия проблем за Диклиев: (не)възстановяването на местообитанията.

Цялата безлесна зона на Калоферското землище е на 3 части. Една трета е връх Ботев, от заслон Ботев до заслон Маринка, които ще бъде резерват в бъдещия план на управление на парка от 2025 г. Сега е зона с ограничено влияние на човека и е забранено пашуването на всички селскостопански животни.

Легално за пашуване, но и с ограничение на стопаните, които да правят това, остават 2/3 от землището. Тук обаче паша няма. Според първия и последен проект за възстановяване на местообитанията чрез почистване на хвойна от 2009 г., коята е трябвало да заема 30-40%, а останалата част - тревно местообитание (картъл). Но през 2022 г. почти цялата високопланинска територия е заета от хвойна в Централен Балкан.

По проекта почиствали механично растението, ивиците още си личат на места. Един такъв проект струва милиони левове. А поне тази дейност и самите местни стопани могат да извършват, ако управляващите намерят формулата. Да не говорим и че козите, които не могат да пашуват там от 22 години, могат да изпасват храсти.

Следващите екологични проекти продължават само с дейности в борба с ерозията, макар да са кръстени „възстановяване на местообитанията“.

За да ни покаже обземащата цялата местност хвойна, с Тодор Диклиев се качихме на близо 2000 м н. в. под връх Ботев. Тук той ни казва:

„Преди е било трева. И европейските цели и директиви гласят: местообитанията трябва да се запазват такива, каквито са били, когато държавите влизат в ЕС. Значи имаме картълово местообитание (картъл е основен тревен вид, плюс други тревни видове: власатка, житни треви и др.) номер 6230. И когато 2013 г. България прави първи доклад, за да се отчете какво е състоянието на местообитанията на защитените територии, се установява, че 6230 е намален с 50% като площ, а днес вече видимо е над 70%. За сметка на тревата, всичко става хвойна. Въпреки това еколозите взимат мерки дотолкова, че всичките им следващи проекти, по които усвояват евросредства, са озаглавени – „възстановяване на местообитания“, но вътре в проектите правят коренно различни неща. Оттогава не са чистили хвойната."

Защо е важен картълът?

Според директива на ЕС за местообитанията картълът е приоритетно за общността местообитание, тъй като изчезва. А това е масовата трева по нашите високопланински пасища в Стара планина. Той се поддържа чрез изпасване и Европа го знае. Западните страни също имат този проблем и причината е, че няма достатъчно животновъди, които искат да изкарват животни на паша в планината, допълва Тодор.

Само че у нас не се прави мониторинг за пасищата.

И още нещо напомня – според първия план за управление на парка от 2001 пасищата в Централен Балкан са над 24 хиляди, в следващия – 16 хиляди, без да е извървяна процедурата за смяна на НТП (начин на трайно ползване), каквото е изискването за изключване на пасище.

„Въпросът от екологична, хайде да не мислим от животновъдна гледна точка, е в тези пасища, които са извадени, биоразнообразието нарушено ли е, има ли трева, която е била преди 15 години или са вече други видове – храсти. Това обследване кой ще го направи и кой ще отговаря за него?“, задава риторични въпроси Диклиев. Не става въпрос за 100 дка, а за 80-100 хиляди дка. Отговорността е на ниво държава. Да не говорим за местния поминък, който наполовина е убит.

Тодор Диклиев бе един от родните фермери, които се срещнаха с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски в Брюксел. Неговият отговор на този казус бе: „При вас високопланинското пашуване е от 16 до 18 животински единици на определени ха, а имаме страни с 200 единици, но нямат тези проблеми като при вас. Те са ваши вътрешнополитически“.

Що се отнася до ерозията, заради която от МОСВ ограничават достъпа на пашуващи животни, Диклиев посочва, че в действителност я има на места в малки проценти, което го доказват редовно с мониторинг. Но и тя се получава от бездействието на парковата организация. Защото няма изнесени водопойни район извън деретата, кравите минават през определени места, за да слязат в тях и там, където е по-полегато, се изсипва земята.

Но, отново напомня Диклиев, никой не сравнява процентите – колко е ерозията за сметка на местообитанията и захраставените пасища. Занапред ще направим, обещавали му от предходния кабинет, само че дотогава животните ще ги изгонят заедно с местната общност, алармира той.

Проектна екология срещу научна

Темата за пашуването в Централен Балкан бе също поле за научни изследвания как то влияе на биологичното разнообразие. В отговор на отказа на МОСВ да предостави последния си доклад пред научната общност, проф. Живко Кръстанов от Тракийския университет в Ст. Загора прави свое собствено изследване, в което защитава тезата, че животните са част от екосистемата тук.

Диклиев ни цитира и немски изследвания, които разказват кои бръмбари започват да се въдят от изпражненията на животните, оттам коя птица започва да ги кълве, тя си запазва баланса и т.н. Спомена и Емилиян Стойнов, еколог от Фонд за дивата флора и фауна, за когото по-рано сме писали. Той гледа овце в Котленския Балкан, за да запази лалугера, а оттам и застрашени видове птици. Допълва, че заради хвойната в Централен Балкан лалугери рядко вече се забелязват.

„Животните хващат кръв в Балкана, казват старите говедари, долу има мухи, оводи, кърлежи, заради тях денем не могат да пасат и се крият в габърите. А това отслабва организма и имунитета им. Тук горе няма ни комари, ни кърлежи, ни оводи. Цял ден лежат и пасат по малко, и климатът предразполага както биологията им го изисква. Втората причина да се гледат в Балкана е безводието – долу няма къде да пият. Пасищата долу са толкова изсъхнали, ще изронят тревата, ще стане на писта, няма какво да пасат, трябва и лятото да ги храним с фуражи. А при тези скъпи бали, всичко от субсидиите отива за храните“, заключава Тодор Диклиев.

Калофер има най-много животни от района. Най-малко са от северната страна на Балкана, само в Рибарица има регистрирани 50 овце. Там животновъдството е приключило.

За да не ги последва същата участ, калоферци са предприели стъпки за референдум да излязат от границата на националния парк. „Нещата няма да ги оставим така. Ние сме решени да си стоим тук, не да отидем на гурбет в Испания“, категоричен е Тодор.

По думите му привидно красиви неща, привлекателни и екологосъобразни, но става обратното. Опитват се да разделят местната общност на нарушители и спазващи режимите на парка, въпреки че животните им пасат и пият вода на едни и същи места.

„Искаме това, което иска Европа – да се пазят местообитанията, каквото е било по-рано да се запази. Този Балкан има това биоразнообразие следствие на пашуването на домашни породи. Има място за всички“, смята той.

„Пасищата ми бяха към вр. Ботев, дадоха ми в другия край, а животните са свикнали лятно време да са на този връх, сега ми правят актове, че не са в района – целенасочено е, защото знаят, че няма да са там“, казва Диклиев.

Съвсем малки парчета от тревни местообитания са останали за паша на домашни и диви животни под връх Ботев. Причината е в бездействието на екоуправлението, смята фермерът.