11° C, облачно
Имаме потенциал, интерес от стопани и чудесни, пригодени за условията ни сортове, но само субсидия не може да възстанови едно производство, доведено до нулата, коментират учени от Института по полски култури – Чирпан
Само в четири страни в ЕС се произвежда памук на около 320 000 хектара. Гърция е основният производител и затова с присъединяването си в Евросъюза въвеждат и специална субсидия за културата. Днес в южната ни съседка свързаната помощ за памук за сезон 2022/23 г. възлиза на 733,98 евро/ха за 2 500 000 декара в страната, според информация от техни агросайтове.
Следва Испания (основно региона на Андалусия) с дял от 20% (или 48 хил. ха), България и Португалия - с минимални количества. Според регламент от 2009 г. Европа ни субсидира до базовата площ от 33 420 декара и в зависимост от интереса на стопаните субсидията варира всяка година, като наближава, но не достига гръцката ставка. Веднъж се разпределя между 112 стопани (Кампания 2020), друг път между 77 (Кампания 2021). Понякога декларираните площи надхвърлят 5100 ха (2016 г.), но пък миналата година са засети почти двойно по-малко: 2821 ха, според данните на земеделското министерство.
Тези колебания ни говорят едно: че макар евросубсидиите да вдигнаха малко на крака това производство у нас (само около 8 хил. дка са се гледали през 2010 г. - най-ниската година досега), не са разковничето да затвърдим позициите си в тази добре позната в аграрната ни история ниша.
Преди прехода само Институтът по полски култури в Чирпан, както днес се нарича, е имал 3-5 хил. декара памук, дават пример за сравнение учени оттам (сега са около 200 дка). През периода 1981-1989 г. памукът у нас заема средно 128 хил. декара, със среден добив 123 кг и общо производство 15,8 хил. тона неомаганен памук. В Южна България има възможност да се засеят 300 хил. дка, е вторият им аргумент. От разговора ни с тях обобщаваме следните фактори, които ограничават развитието на памукопроизводството.
Фактор 1: Изкупна цена
Тя е много ниска у нас – варира около 1 лев на килограм. Обикновено изкупната цена доближава цената на себестойността, компенсацията за това е субсидията, която обаче не е точна сума, за да може да се планира. В контекста пък на завишените разходи тази година, ако тази изкупна цена се запази, много от стопаните ще са на загуба.
„Стана така, че няма достатъчно производство на памук, затова няма и достатъчно изкупуване, а от друга страна площите са малко, защото няма изкупуване. Докато не се постигне равновесие между изкупуване и производство, едва ли ще има някакво движение“, цитираме гл. ас. Стоян Георгиев.
Само едно е мястото у нас, където се случва изкупуването на суровия памук – в завода за първична преработка в Хасково. И тук стигаме до следващата точка, тъй като: „изкупуваното днес е слабо, цената – ниска, отглеждането – трудно, всичко това доведе до един срив в памукопроизводството във времената на прехода и вече е много трудно възстановяването. А когато една култура се затрие, много трудно се възстановява“.
Фактор 2: Заводи за преработка
Преди да бъдат приватизирани те са били пет в страната, сега работещо е само в Хасково, където могат да направят първична преработка на суров памук: да отделят влакното от семето. Казано на професионален език: суровият памук да се омагани на специални машини - магани; след което да делинтират семето (да се премахне линта – белезникавия мъх от семето за сеитба), за да е възможно засяването на памука със сеялка. В последствие чистото влакно може да се използва в текстилната индустрия, а ако не е за сеитба, семето може да намери разнообразни приложения – като олио за домакински нужди, технически масла, козметика, фуражни смески за селскостопански животни. А от стъблата вече правят и плоскости за строителството, разбира се, това е възможно при наличие на големи количества суровина.
Освен че от растението може да се използва всичко, много производители искат да сеят памук, защото е култура, която много добре се включва в сеитбооборота, но няма кой да заготви семена.
Фактор 3: Липса на семепроизводство
При тази култура то не е толкова лесно, изисква специфична и скъпа техника. Специфични комбайни, след това са влакноотделящите машини (магани), след като бъдат отделени от влакното, семената трябва да бъдат делинтентирани с делинтираща инсталация, която работи със сярна киселина, а тя изисква специален подход за изхвърляне.
По-старите учени разказват за работата на чирпанския завод за обработка на семена, напълно автоматизирано, но след приватизацията с болка си спомнят за купчините от железа за претопяване. Явно и в Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и Негован ги е сполетяла същата участ. Трябваше не всичко да се предлага за приватизация, някои възлови предприятия трябваше да се запазят, смятат те.
Защото днес производителите се опитват да отглеждат гръцки и турски сортове, но не всяка година се реализират или са с добри добиви. Заради невъзможността да натрупат температурна сума у нас гръцките памуци не могат да разпукат. Макар институтът да предлага над 30 родни сорта, създадени за нашите климатични условия, няма възможност да предложи големи количества семена за пазара. При заготвянето на семена в завода в Хасково са нужни доста големи количества от един и същи сорт, за да няма големи загуби по системата.
„Не можем да покрием всички желаещи, идват производители от Царево, Ямболско, Малко Търново, Пловдивско и други. Търсят семена, но ние не сме в състояние да им предложим“.
Вместо инсталация за делинтиране има и по-малки машини за механично делинтиране на семена, произвеждали са ги навремето в Узбекистан. Доста отдавна е имало такива оферти, продадоха машини за около 20 хил. лева, но за капак точно тогава институтът е бил в тежко финансово състояние, половин година без заплати, камо ли с инвестиционни възможности. Сега, когато могат, няма откъде да ги закупят.
Ако днес отнякъде се намери такава машина, институтът в Чирпан би могъл да заготвя семена за посев и постепенно да се увеличават площите в страната. А като се произведе памук, ще се намери и пазар, пояснява гл. ас. Минка Колева в отговор на потенциала на памукопроизводството у нас.
Семената дори са по-скъпата суровина от самото влакно, около 3 евро на кг е международната им цена, родните семена се продават по 5 лв., гръцките са около 7,50 лева. Затова за страната е добре да се прави семепроизводство. И Испания, и Гърция са много по-напред от нас и с много добри съвременни заводи за първична преработка на суровия памук и заготовка на семената за посев.
Семето е най-важният елемент за добри добиви, то трябва да е добре третирано и подготвено. И тук може да добавим още едно сравнение с останалите страни в ЕС. Ако за България референтните добиви на база, на които се изчислява субсидията са 1,2 тон/ха, то в Гърция са 3,2 т/ха, Испания - 3,5 т/ха, и Португалия - 2,2 т/ха.
Фактор 4: Нужда да се впишат хербициди
След семената, за да получим добри добиви, а оттам ниска себестойност и добра печалба, това е добрата растителнозащитна практика. Нещо, което отново ни отличава от другите, малко на брой конкуренти в Европа, е това, че за културата памук нямаме регистрирани в страната хербициди за борба с плевелите през вегетацията, а съществуват такива с добър ефект. Засега за употреба при памука са разрешени основно почвени хербициди, прилагани след сеитба преди поникване. Причината за това са по-незначителните количества, търговските фирми нямат интерес да ги изпитват и предлагат за вписване в Списъка с разрешените за употреба препарати. През вегетацията борбата със заплевеляването на памука се извежда с машинно и ръчно окопаване, което също е проблем в отглеждането на памука у нас.
„Имаме сравнително екологично чист памук, у нас той не се нуждае от много химическа обработка, тъй като у нас има малко болести и неприятели и те не всяка година се проявяват“, уточнява за полетата на института гл. ас. Георгиев. Докато в други страни като Гърция и Испания пръскат най-малко по 5-6 пъти в борбата срещу памукова нощенка, тя съсипва цели посеви.
Фактор 5: Напояване
Добивът би могъл да скочи двойно, ако се направи една поливка в цъфтежа с 60 куб. м вода, или пък две поливки – в цъфтеж и бутонизация с по 40 куб. м вода, сочат изчисленията на учените.
При неполивни условия можем да получим до 150-180 кг/дка, а при поливни сме получавали 250-350 кг/дка, разказват те за времената, когато е имало поливане на всичките им площи. След 90-те години на ХХ век остават без такива.
И сега тепърва наново започват да говорят за създаване на поливни системи, а сме ги имали и е било ефективно, на много добро ниво, допълва гл. ас. Георгиев.
В заключение на темата за потенциала и спънките на България в памукопроизводството екипът на ИПК – Чирпан добавя и още нещо: Ако се развие производството, някои производители, закупили втора ръка комбайни, могат да вършат услуги на колеги, които нямат такива.
На нашата територия памукът разпуква в средата на септември до средата на октомври. Въпреки липсата на валежи през юли и август и по-късните такива, които удължиха вегетационния период, учените очакват едни много добри добиви от около 120-150 кг/дка.
За идната кампания с техни колеги, служители на ДФЗ – РА и ИАСАС в момента правят проверки в страната, за да констатират какво е състоянието на посевите и дали всеки стопанин е изряден, за да получи субсидия.
Естествено оцветен и биологичен
От 6500-те дка площи в ИПК-Чирпан 16 дка са сертифицирани за биологично производство, на които редуват памук с пшеница, слънчоглед, грах и ръж. Биопроизводството е поверено на младия учен гл. ас. Стоян Георгиев. „Чирпан 539“ е сортът, който тук се сее от 2012 г. Разликата с конвенционално гледания е в малко по-ниските добиви, самите растения остават по-ниски и залагат по-малък брой кутийки.
По думите му ръжта помага много в борба с плевелите, тъй като прави гъст посев и това задушава плевелите, от друга страна ръжта отделя в почвата химични вещества, които допълнително потискат развитието на плевелите.
Заслуга пък за трите естествено оцветени сорта с кафяво влакно - Изабелл, Нике и Егея има проф. д.н. Ана Салджиева. Те по нищо не отстъпват на чуждестранните сортове с цветно влакно и на българските сортове с бяло влакно.
В чужбина цветните памуци имат търсене, с по-висока цена са, но може би ще навлязат по-сериозно в производството, когато се създаде и по-голяма гама от цветове. В природата има най-различни памуци – черен, розов, червен и т.н. За да бъдат сортове за производство са необходими години селекционна дейност, надеждите са в генното инженерство, което да го ускори.
Полша е една от страните, които са навлезли сериозно в производството на продукти от цветен памук. Поляците са доказали, че с времето не само, че не пада цветът, а дори става още по-наситен и свеж като се пере.
В диво състояние памукът е дървовидно и храстовидно многогодишно растение. У нас дивите видове памук, отглеждани в оранжерия, са многогодишни. В резултат на селекционната работа, памукът днес основно се отглежда като едногодишна култура.
Научни решения
България може да се похвали с над 30 родни сорта, създадени след 2001 г., подходящи за нашите почвено-климатични условия. Селекцията е започнала още от първите години на 20-и век, най-напред в Садово, Павликени и Пловдив, но днес се води само в института в Чирпан.
Най-голяма роля в производството от по-старите сортове са имали: Чирпан-433, Бели извор, Гарант, Чирпан-539. По-новите са около 24, но в семепроизводство са само 3, вече стана ясно защо.
Памукът вирее най-вече в равнинната част на Южна България. Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол, Бургас, Пловдив и Благоевград са областите с опит в отглеждането. Но и в Северна България, в някои райони в Плевенска, Великотърновска, Русенска и Силистренска област се е гледал памук. Всъщност може да се отглежда в много други райони, нуждае се от юлски валежи, които да подпомогнат растежа и развитието на растенията.
Напредъкът в селекцията на памука дължим в голяма степен на проф. д.н. Ана Салджиева, която работи в направление за подобряване качеството на памуковото влакно, и проф. д-р Нели Вълкова – директор на института, която работи за подобряване на ранозрелостта и продуктивността на памука.
Проф. д. н. Ана Салджиева, автор на 12 сорта бял памук, е направила почти непостижимото и сред колегите ѝ по света. А именно да намери стабилни форми от кръстосването на български сортове с узбекски тънковлакнести сортове от типа на египетските, които да съчетават раннозрелостта и продуктивността на българските с качество на узбекските - с цел да удължи влакното, оттам да отговори на нуждите на преработвателната промишленост.
Някои автори казват, че дори и от 13-то поколение не могат да съчетаят двете качества на видовете, но ние успяваме. Този първи сорт в света е Авангард-264, с 3 мм по-дълго влакно, на базата на който са създадени редица други сортове - Перла 267 с много хубаво копринено влакно, Колорит и Вега с високо залагане на първа плодна клонка, което реши друг проблем – трудното прибиране с комбайн.
В резултат на селекционно-подобрителна работа били създадени и други сортове, от които харесвани и препоръчвани са Наталия и Дарми, защото имат едри кутийки и са продуктивни.
Проф. д-р Нели Вълкова е също автор на 14 сорта памук с голяма ранозрялост, много висока продуктивност и добри технологични качества на влакното, по-голямата част от тях създадени чрез експериментален мутагенезис. На два от тях – Хелиус и Филипополис се прави семепроизводство.
Коментари