9° C, ясно небе
Къса верига, качествен продукт с оригинално представяне, агротуризъм, производство на зърно и фуражи, помагат на Назми Маджар да поддържа една от големите ферми с овце у нас
Радина ИВАНОВА
С управление на риска и инвестиране в различни пера от бизнеса животновъдството може да преодолее трудните времена, каквито със сигурност са днешните. Този извод правим след срещата ни с Назми Маджар, производител на млечни продукти от овче мляко от породата Аваси във варненското село Белоградец.
Маджар е в бизнеса от близо 7 години, с помощта на инвестиционните мерки на ПРСР е създал голяма овцеферма, на мястото на бивша стара кравеферма.
Мандрите ни извиваха ръцете, изкупната цена не ни задоволява, бяхме на нула, разказва за началото. И добавя: Вадим им на тях базовия продукт, ние се мъчим, те печелят. Няколко години продавахме и след като изпълнихме проекта, направихме мандра с наши средства и кредити. Не излезе много – 100 000 лв., постижимо е. За година – две сме ги избили. Крайният продукт вече носи съвсем друга печалба.
Сега по Наредба 26 Назми Маджар произвежда фермерски продукти от най-елитната порода овце – Аваси, и малко Асаф. А пазарът за такива продукти е необятен, категоричен е фермерът, има глад за истински продукти. Той работи с някои от големите вериги във Варна и всяка сряда е на фермерски пазар в морската столица. Можем да го намерим и на фестивали и празници. Опашка от 50-тина души се извива всеки път пред камиончето му на фермерския пазар. За да чакат, има за какво. Не само защото киселото мляко е в менчета и гювечета. Ако не беше така, на втория и третия път опашка няма да има, сигурен е той.
Четвърта година Маджар е с подвижен щанд, с който скъсява пътя до клиента. Всеки един магазин и борса е посредник и цената скача, допълва той. Аз ще му нося стоката, той ще си сложи 15-20% и до крайния клиент – 50%. Ето това гледаме да го стопим. Цената, на която произвеждаме, плюс нашата печалба, да формира цената на продукта за клиента. Това е истинската му цена.
В хранителните вериги фирма ЕТ-Аваси влязла с програмите, които предходното правителство инициира. „Продължаваме, ние сме доволни и те“, разказва той. Варненският пазар е предостатъчен, но не един са факторите, поради които не могат да излязат в търговските обекти на национално ниво.
Първият и основен –
работната ръка
Осем души работят във фермата (без семейството), четирима се грижат за животните, двама - в мандрата, един пазач и един счетоводство. Със съпругата действат по продажбите. Синът снабдява земеделската част. Успяваме, но е много трудно. Но сами няма как, нямаме толкова деца, както едно време – 5-6, да им кажа, ти ще караш трактора, вие двамата ще доите овцете, третият ще прави сиренето и аз ще продавам, представя си фермерът.
Назми Маджар не вижда как в днешно време професията би могла да стане привлекателна. Пък и да си овчар, казвали старите, е проста работа, но не за прости хора. Изисква се много хитрост, не е само да вземеш сопата и бягаш след тях. Не е за всеки овчарлъкът.
А как се учи занаята, питаме ние. С времето, отговаря ни, и с желание. Когато желанието липсва, дали работят двама или четирима, е без значение. Ако стопанинът не им каже какво трябва да вършат, сами не се сещат. А работата е все същата. Всеизвестен проблем, за който мнозина фермери у нас все търсят решение.
Назми продължава: Всичко е механизирано в нашата ферма, всичко е направено тип-топ и пак няма желаещи. Да сложим по един компютър да дои и те да стоят на лаптопи и да контролират. Не знам какво да направя, за да бъде привлекателен. Изгубва се занаятът. Много от туристите, които идват тук, не са виждали животни. Не знаят кое животно е за мляко. Пък всички обичат да ядат хубав продукт, но не знаят колко трудно се прави.
За ученически лагери и стажове и дума не може да става. Кой ще си даде детето да учи за овчар? Но въпреки че са рядкост, се срещат и такива. Тук има едно младо момче, усещам, че в кръвта му го има, разсъждава Назми.
Но да се върнем към следващия фактор за невъзможност да покорява нови пазари –
производствените разходи
Дори и сам да си произвеждаш част от фуража, както правят семейство Маджар, които са и зърнопроизводители, е трудно в днешно време. Обработват 1100 дка, от които 250 дка люцерна, с която изхранват животните си, а другата част е за зърно. Без тази част животновъдството е даже невъзможно. „Не знам как колегите ще изкарат зимата, ако не се случи нещо в изкупуването на млякото и ако крайният продукт не върви равномерно с цените на фуражите“, безпокои се той. А да изхранват животните си с отсевки, това не е храна, съветва колегите си. Като не храниш с пълноценна храна, няма как да изкараш продукция и да си конкурентен на пазара и да може да постигнеш нещо. Винаги ще бъдеш под чертата, смята Назми.
И той е решил да свие малко от животните си, за да премине през ситуацията. В момента има около 1000 овце от двете породи Аваси и Асаф, 600 от които майки. Но с колко ще ги намали, дали със 100 бройки или повече от половината, времето ще покаже.
Покупателната способност на населението не може да покрие разходите на фермера. Дори и да е преработвател на собственото си мляко, той трябва да подхожда фино с увеличението на крайната цена. Купуваме на европейски цени, продаваме на български – затова изнемогват хората в отрасъла, е заключението му. Има сгрешени неща по цялата верига.
Стопанинът споменава, че е добра мярката за вкарване на родните производители в търговските вериги. Но има ли и други пазарни или законови мерки, с които държавата да ви подпомогне адекватно, започваме нова тема с Назми. Според него това е субсидиите да са на произведена продукция, а не на калпак. Колко години вече, откакто сме в ЕС, влязохме в тези релси и само в тях. Виждат, че грешат, но продължават, защото така им е лесно, смята той за управленците. И точно тази политика на ЕС стимулира и виртуалните животни, и сивата икономика. Ако поискат на фермера да покаже колко продукция е продал, колко фактури има, колко данък е платил, колко е похарчил, колко е печалбата, допълнителни проверки няма да са нужни.
Всяка година от нашия гръб, на данъкоплатеца, разпределят пари в сектора. В същото време
тази политика кара сивия сектор
да бъде по-добре
от нас, и обяснява защо. Дали една по-малка ферма ще предаде млякото на мандра без документ или ще си направи сирене, и сама ще го продаде без данък на пазара, е конкурент.
На 17 лева кг сирене, върнете 20% ДДС, това са 3-4 лева назад. А другите разходи около данъка? Излиза на шосето със сирене за 12 лева без етикет, а моят е 17 лв., но всичко е както трябва. Субсидията като вземе, той е по-добре от мен, няма счетоводство, няма главоболия, няма ХЕИ да го проверява. При нас постоянно – кръстосани и какви ли не проверки. Писането ни е повече от работата.
Дори и по-дребните фермери да бъдат подпомагани, то поне субсидията да е прогресивна, предлага Назми. Например да има минимална на глава животно. Оттам нататък, който е в легалния бизнес – надгражда, има продажби, внесъл е в държавата данък – да му се плати повече. Бай Иван нищо не е внесъл, остава с 20 лева, ако иска да работи.
Може и аз да искам да съм в сивия сектор. Но нали искаме да правим нещо, да ставаме Европа. И не само в България да изкараме продукта, и в Германия. А за там трябва хубава стока. За да влезеш на пазара там, битката е за качество, заключава Назми.
Въпреки трудностите, Маджар намира нови начини за адаптация (повече за адаптивността и ефикасността на фермите в България, очаквайте в следващ брой на в. Български фермер). Така например е с перото „агротуризъм“. Създал е Музей на земеделието, хляба и виното и ще продължи да доразвива. Надява се пандемията да отшуми по-скоро, за да има много посетители.
Освен богатата гама от над 7000 сувенири за овце, посетителите ще могат да видят живи, непознати за страната ни породи овце (като швартблес, Бордър, черноноси, мини породи и др.) и лами.
И тъй като сиренето върви с вино, и виното – със сирене, изба в музея съхранява местно вино от с. Белоградец, готово за отваряне при дегустации.
Моделът местните фермери да си помагат и да предлагат продукта на своите колеги съседи, не е нещо ново за Европа, но тепърва има потенциал да се развива у нас, вярва Назми.
Защо Аваси?
Защото е най-добрата порода. Асафът е като бройлерът, трябва да го гледаш затворен. Докато Авасито е пустинна овца, тя е основа. Не е хибрид като Асаф и Лакон. И е устойчива на болести, студ, на топло. Млякото и месото са уникални, постига висок млеконадой. Затова е най-скъпата овца, 330 евро струва, кочът – 1500 евро.
Дава пример с арабските страни, ако в магазинчето пише Аваси, трупчето струва 850 дирхама докато друго агне е 350 дирхама. Два пъти и половина е по-скъпо. Авасито в опашката събира мазнината от цялото тяло. Понеже е пустинна овца, ако тази мазнина е по тялото, няма да може да диша. И защото мазнината е в опашката, самото месо е чисто, крехко, леко и много хубаво. Мазнината в тези държави я ползват за готвене, например в Турция кюфтетата ги пекат в нея
Назми Маджар е затворил цикъла – през цялата година има млечни животни и агнета, с изключение на летните месеци, защото е рисков период. Първите агнета сега ще се родят октомври.
Запложда периодично с елитни кочове, на групи от по 80-100 животни. Ако има неоплодени, ги прехвърлят в следващата група. По този начин не остава празна година. Ако ги агниш веднъж в годината и има неоплодено, цяла година ще гледаш животното напразно. А така или иначе във всяко стадо няма 100% заплодяемост. На 100 животни, 10-15 могат да останат неоплодени. Това е загуба. При 500 животни между 50 и 80 животни могат да останат празни.
Това лято български фермери са щели да продадат агнета за Молдова, но партньорите се отказали, защото в последствие се оказали в невъзможност да купуват, заради войната. По-предни години сме продавали в Египет, но и този износ замря, защото те искат хиляди бройки. И от цяла България да събереш, няма да стигнат. В стария режим, когато е имало 11 милиона овце, сме търгували с арабите, сега и един милион няма, дава за пример Назми. И още ще намалее, много хора ще си продадат животните, фермите ще станат зоопаркове, ще идват да ги гледат като на туризъм.
Коментари