Мерките, насочени към потребление, винаги са по-добрият вариант от тези към производството, но не и намаляването на ДДС, обяснява доц. д-р Божидар Иванов от ИАИ

 

Какво ще се случи със световната инфлация, кога ще бъде овладяна? Това просто една рецесия ли е и вследствие на бурята мерки от 2008 г. насам (има натрупани значителни парични ресурси от 2008 г., пренасочени след 2020 г. от фондовите към стоковите пазари)? Или произхожда от икономически проблеми, които са заложени много по-дълбоко и ще изискват не онези тривиални мерки, които досега са се прилагали. Това са все въпроси, с които икономисти на световно равнище се сблъскват днес. Защото виждат, че в момента глобалната икономика се изправя пред най-голямото си предизвикателство за последните 50 години.

Къде стои България и потреблението на храни на фона на европейското потребление и икономика, отговори даде доц. д-р Божидар Иванов, ръководител на Центъра за икономически изследвания – САРА, към Института по аграрна икономика, по време на годишния форум на Съюза на хранителната промишленост.

С индекс за конвергенция икономистите изчисляват сближаването на нашата с европейската икономика. Видно е, че в годините от 2007-ма насам в действителност изравняваме нашия Брутен вътрешен продукт с този на ЕС, като известно ускорение на конвертиране забелязваме след 2015 г. За съжаление, все още сме далеч от Франция и ЕС - под 25%, а най-близки сме до Полша, както показва таблицата. След 2020 г. конвертирането се забавя във всички страни.

Икономическо правило е, че домакинствата са в основата на това да има потребление и икономика и колкото повече доходи и възможности имат те, толкова по-добри ще бъдат резултатите по отношение на потреблението на храните от БВП. Оттук идва и разликата, че средно за ЕС делът на потреблението на храни в общото потребление на БВП е около 18%, като през 2020 г. има увеличение, докато у нас то е 26%. Или българските домакинства харчат повече от доходите си за храна и по-малко за други цели, отколкото на запад.
Разходите за храна ще се увеличат

По данни на НСИ потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство е показано в таблицата. Абсолютното потребление на тестени изделия намалява за сметка на месо и мляко. Това се дължи именно на спецификата на храните и преминаването на храни от по-ниска потребителска стойност. Т.е., както посочи доц. Иванов, тенденцията за конвергенция е налице след влизането ни в ЕС, въпреки, че не е тайна, че у нас средно домакинствата разполагат с нетен доход от 5 хил. лева, докато в ЕС е над 20 хил. евро.
Индекс на цените за храни към 2019 средно за ЕС и равнището на ДДС през 2021.

Индекс на цените за храни към 2019 средно за ЕС и равнището на ДДС през 2021.

Инфлацията на храни: Традиционно у нас тя е по-висока, отколкото при другите стоки. Според НСИ през януари 2008 г. е била 20%, толкова и е в момента - за април 2022 г. И ако през 2008 г. се дължеше на слабата реколта и производство в Европа, в момента факторите са други.

След 2005 г. световните цени на 5-те основни стоки вървят стремглаво нагоре (зърнени храни, растителни масла, захар, мляко и месо). По данни на ФАО само за периода 2002–2004 г. се отчита номинално ръст от 2,5 пъти, което е прецедент в историята на цените (60 г. статистика). За първите 3 месеца от 2022 г. цените са със 17% ръст, като през 2021 г. се е генерирало също сериозно увеличение, достигащо равнищата от пиковата ценова ситуация през 2011–2013 г. В момента не се наблюдават признаци тези процеси да обърнат посоката си, като цените на млякото и месото все още не са достигнали своите равновесни равнища, които да отразяват повишените разходи за производство.
Именно повишението на цените при хранителните продукти, наред със суровинни и енергийни източници, е характерният белег на сегашната инфлационна ситуация в световен мащаб, което подсказва, че тя не е конюнктурна, а има дълбоки корени и излизането от нея няма да стане толкова бързо и лесно.

- Къде е влиянието на ДДС?

Трябва да знаем, че ДДС винаги се плаща от потребителя. В същото време не се забелязва пряка връзка между размера на прилаганото ДДС облагане и нивото на цените. Например Дания и Унгария, където имат много високи ДДС, в същото време индексът на цените за храните са по-ниски. Или Малта, където има нулево ДДС, в същото време има много висок индекс на цените. Т.е. цените на храните се детерминират от много други фактори – доходи, потребителски нагласи и т.н.

- Как реагира икономиката и дали ще има промяна на цените при промяна на ДДС?

Според икономиста инфлацията създава риск при търсенето и тези, които спестяват, са винаги най-потърпевши. Но потреблението на храни е малко по-слабо чувствително по време на криза, особено когато доходите на хората започнат да падат, консумацията на храни много по-бавно ще пада. Това значи, че екзистенциално ще задържат потреблението си на храни.

В заключение, подкрепата към потреблението е много по-важна, отколкото към предлагането. Обръщането към потребителя и търсенето винаги създава по-добри възможности за икономиката, отколкото подкрепата за самото предлагане, вярват икономистите. Ето защо и производителите, които въпреки по-високото ДДС, се възпират да вдигат цените и се стремят да останат достъпни на пазара.