Без агрокамара обаче и комасация, и напояване, и ред други решения ще останат утопия, категоричен е Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи

Радина ИВАНОВА

В България има землища, които могат да бъдат комасирани над 80%, въпреки доброволния принцип, въпреки липсата на сделки за покупко-продажба на земя и въпреки че земята е все по-скъпа. Стига фермерите да са узрели и разумът да надделее, най-бърз и най-евтин начин за уедряване днес е замяната на земя. По този начин могат да се направят парцели от 500-1000 декара с поливно земеделие.

Но проблемите у нас, свързани със земеползването, имат дълбоки корени и рефлектират върху цялостното развитие на отрасъла. Разпокъсаността на земята пречи на развитието на интензивно земеделие, за грижата и устойчивото използване на земята и внедряването на съвременни форми на земеделие. Недостатъчна е и защитата на неприкосновеността на частната собственост.

Нужно е изготвянето на изцяло ново законодателство в партньорство между законодателната и изпълнителната власт, неправителствения сектор и научни среди. Тази и още свързани задачи и цели набелязаха представители на държавната администрация, бизнеса и науката, участвали на кръгла маса, организирана от Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) по повод 15-годишнината от основаването ѝ.

След като свърши, последва брифинг пред медии на тема "Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения". Мястото не е случайно – Българска стопанска камара.

Именно от единна камара се

нуждае българското земеделие

„Ако не се обединим, няма значение колко са парчетата земя. Когато всички седнем на масата, ще излезем с едно становище пред министерството. И няма да се връща този закон и да се коментира в кулоарите на парламента, че „те земеделците не могат да се разберат, искат от нас да им направим закон““, образно посочи председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков.

По думите му, когато се обеднят в камара, асоциации без представителство няма да имат силата да спират добри законови инициативи и да действат на парче. Както е било с белите петна, даде за пример той, които нарече "воденичен камък на врата" на собствениците на земеделски земи. Той уточни, че ако преди време годишно се е обработвала на основание комасация по ползване или "белите петна", около 2 млн. декара земя, то към днешна дата реалистични са не повече от 1,2 млн. декара. Белите петна намаляват, но фалшивите договори на коляно се увеличават. Но дали ще го кажем бяло петно, фалшив договор или договор на коляно, всичко това пречи на младите хора, да се върнат у нас, заради липса на сигурно законодателство, смята Стайков.

БАСЗЗ е първото сдружение у нас, инициирало първите 6 комасационни проекта от новото време. Резултатът - около пет пъти увеличение в средния размер във всяко землище. „Но без желанието на другите асоциации, ние няма как да решаваме тези въпроси. А няма организация или фермер, който да няма земя. Смятам, че сме подали ръка на всички, търсим вариант да продължим в голям формат“, каза председателят на БАСЗЗ.

И зам.-министър Стефан Бурджев потвърди необходимостта от обединение. Небалансирано, браншовото представителство не е полезно за хората, които представлява, въпреки че има и много добре организирани и единни асоциации, забелязва Бурджев. Разбира се, не забрави да спомене техния ангажимент за подобряване и осъвременяване на Закона за браншовите организации.

Не по-различно бе твърдението на бившия земеделски министър проф. Димитър Греков от Аграрния университет – Пловдив. Решават се малки проблеми на малки общности, и министрите се затрудняват с кого да контактуват. Важно е да има обединение между браншовите организации, за да имат управляващите достъп до представителни организации, съветва проф. Греков.

Като учен изтъкна и парадоксът между възможностите на науката ни и реалното партньорство на фермерите с чужди компании. „Българските учени работят за чуждестранни фирми, опитът и генетичният материал отиват в чужди ръце. Важно е да поставим акцент не върху фундаменталните изследвания, а върху въпроси като сортове и изчезващи видове почви и растения“, допълни проф. Греков.

На брифинга взеха участие още Тиери дьо Лескай – генерален секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), Добри Митрев – председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), проф. Мартин Банов – председател на Селскостопанска академия, доц. Румяна Василевска-Иванова – Институт по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките и Галина Пейчева-Митева – член на БАСЗЗ и на Борда на директорите на ELO.

Чуждестранният представител ни посъветва като държава да работим върху 3 основни неща: първото е свързано с комасирането. Размерът на парцелите трябва да е такъв, че да е икономическо оправдано да се развива бизнес. Вторият съвет е свързан с грижата за почвата, добавянето на стойност и включването на учените в тези процеси. И третото, което го има и в Испания и Португалия и се справят по-добре, е напояването. „Трябва да пазите водата и разумно и правилно да инвестирате в инфраструктура, за всичко се нуждаете от наука, тя е пътят да се достигне до решение“, посъветва Лескай.

Той покани българските фермери да бъдат приобщени към европейската инициатива „АгриЛайф“. „Идеята на тази инициатива, финансирана от Европейската комисия, е неправителственият сектор, науката и бизнесът да създадат наръчник за обективна оценка на биоразнообразието и биоземеделието, за да могат фермерите да покрият новите изисквания на Общата селскостопанска политика“, обясни Лескай.

Председателят на БСК Добри Митрев посочи, че състоянието на българското земеделие е далеч от потенциала и постиженията ни в миналото. „От държава, която изхранваше цяла Европа, България се превърна в нетен вносител на храни. Над 70% от селскостопанските продукти на българския пазар са от внос“, каза Митрев. Днешната дискусия показа общата посока и цел - просперираща българска икономика и съвременно селско стопанство. „В лицето на БСК винаги ще имате надежден партньор, защото сме партньор за дълъг път. Има проблеми в земеделието, но те не са нерешими. Когото има диалог ще ни доведат до правилните решения“, убеден е Митрев.

В. „Български фермер“ поздравява Българската асоциация на собствениците на земеделски земи за рождения ден. Честити 15 години!

СТАТИСТИКА

* От 55 милиона декара общ поземлен фонд в България обработваме 36-38 милиона декара.

* Само 3% от обработваемата земя ползва обществени напоителни системи. В идеалния случай, защото услугата не е евтина. Повече се ползва от собствени водоизточници.

* Годишно губим 5-10 процента от продукцията заради природни бедствия.

* Над 900 000 са парчетата земя у нас. Тази разпокъсана собственост на наследниците все повече затруднява земеделските производители да ги ползват.