Ако днес пробват – следващия път се връщат за голямо парче, разказва за преките си продажби майсторката Юлия Стоянова

 

Гинци е красиво планинското село, на главния път за Петроханския проход. Погледът ни се спира пред много от къщите, заради табелите „овче мляко“. Една от тях е на Юлия Стоянова, но е по-различна. Не сме сигурни за другите дребни стопани, но за нея знаем, че е регистриран земеделски производител и преработвател на собственото си мляко според правилата на Наредба 26 за храните.

Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ са тези, на които благодари за помощта и сътрудничеството. Те я намират, за да я включат в Българо-швейцарската програма, насочена към опазване на поминъка в територии с висока природна стойност и улесняване на достъпа на потребителите до традиционни храни. От програмата се отпуснали средства за оборудване - пастьоризатор, охладителна вана, сиренарска вана, и така тя успява да затвори кръга. През 2016 г. се гордее вече със собствена мандра, година след това излиза и на фермерския пазар пред Министерството на земеделието, което я прави един от първите участници.

Но преди това разбира се е преминала курс за производство на млечни продукти – кашкавал, кисело мляко и сирене. Стопанката си

позволява и малко експерименти,

с които привлича клиенти

– слага отгледана в Балкана чубрица, както и едросмлян лют пипер на овчия кашкавал. Ако днес само се спират, оглеждат щанда и опитват, то след седмица се връщат за по-голямо парче, дава за пример тя. Директно от питата им го реже.

Пазарът в сряда Юлия оценява като много добър. Той се разработи много добре. „В петък също се организира такъв, но не успявам всеки път да отида, защото работя сама“, допълва тя. Продукцията си пласира единствено там, пред министерството, и тук, пред дома ѝ – най-късата верига на доставки. Казва, че ѝ е съвсем достатъчно, тъй като не произвежда големи количества.

Това е единственият бизнес на семейството, до голяма степен мъжка работа за една жена. С него Юлия изхранва дъщеря студентка и син ученик. Помагат ѝ, когато могат. Много от задачите са поверени и на съпруга ѝ Стефан. Той например е отговорен за зимното изхранване на животните и косенето.

А то се случва чак след 15 юли, за да опазят застрашени птици, които гнездят, тъй като попадат в по-голяма си част в зоните на Натура 2000.

Овцете сега не са на паша. Ще излезнат чак в началото на юни, когато тревата тръгне по-обилно.

Фермата ѝ се намира на 1100 метра н. в., близо е до къщата и мандрата. В стопанството ѝ има 180 овце-майки, смесени породи, но се е насочила към Реплянска овца. „Те са много добри като животни и са подходящи при нас в Балкана“, смята тя. Въпреки че са в списъка на автохтонните породи, фермерката не иска да прави селекция.

Във фермата има и десетина кози, от които също преработва малки количества.

Юлия Стоянова отглежда овце от 11 години, тъй като това е поминъкът, който регионът позволява да развива. Пасища има, тук няма и борба за тях, както е в много други краища на страната. Почти всяка година получава едни и същи от община Годеч, всички нейни земи – пасища и ливади са наети. Падат ѝ се около 400 декара, според броя на животните.

Колкото и да ги има, сеното и тревата обаче не могат да заместят нуждата от царевица, жито, овес и слънчоглед, което купуват на двойни цени спрямо миналата година. Трудно ѝ е на Юлия, но не мисли да намали бройката животни, със сигурност обаче няма да ги увеличи.

Наскоро животновъдите кандидатстваха за помощ de minimis, която е насочена за изхранване на животните. Който е пазил миналогодишни фактури от октомври – добре, който не..., остави недовършен отговор Юлия. Защото тя пази само някои.

По думите ѝ държавата не се грижи достатъчно за българските животновъди. А помощта може да става под различни форми, не само финансова. Огромна спънка за нея са всички бюрокрации – тях ли трябва да следи, да подава документи по служби, или да гледа животните и преработва млякото си, задава риторично въпрос, както много свои колеги. И мечтае всичко да бъде по-опростено, без излишни изисквания.

В пограничния район, в който се намира стопанката, най-логично е сравнението с колегите им от Сърбия. Но не можем да се сравним с тях. Всяка друга държава освен нашата подпомага развитието на сектора, казва Юлия. А в България с всяка изминала година ставката на глава животно пада, а животните не са повече на брой. Повече може да са виртуалните, коментира тя. И дава пример, че тази година при нея са дошли на проверка и са установили, че животните ги има, но така било само в нейната община. Аз съм съгласна, имам животните, но е добре навсякъде да е такава практиката, посочи Юлия. Въпреки че община Годеч е една от примерните, не навсякъде е така, счита тя.

Още по-скептична е, след като е кандидатствала преди 3 години за доилна зала през мерките на Местните инициативни групи. „Три години се боря и нищо не се случи. Все някакви допълнителни документи се искаха, все нещо не беше както трябва.

Не виждам как държавата ни улеснява

или как се развива животновъдството

като цяло“, категорична е Юлия.

Доенето за жалост все още става на ръка, но се е отказала за следващ прием. А с лични средства е невъзможно. Още повече сега, когато всичко върви нагоре. Ако преди 3-4 години е можела да си позволи, макар и трудно, да извади 50-60 хиляди лева, от които тогава фонд „Земеделие“ покрива 60% от разхода - сега е невъзможно.

Покрай Великденските празници голямо е било търсенето на агнешко директно от фермата. Юлия обаче не може да оцени как е повлиял апелът „купувайте от фермери“, което звучеше през медиите. На практика търсенето е същото както минали години. При нея основно са все дългогодишни клиенти, които предпочитат месо с доказан произход и от чист район. Съвсем малко са случайните и непознати клиенти. Въпреки покачената цена – от 9 на 10 лева на килограм спрямо миналата година – това не отказва хората от празничното ястие.

Възможен ли е етикет „Натура 2000“?

Неотдавна на среща за развитието на фермерските пазари в София се заговори за направата на етикет „Натура 2000“, който да се брандира на храните, произвеждани в тези зони.

Това за Юлия е една чудесна идея, от която би се възползвала, защото трябва да се знае. Не можем да сравним равнината с планината, посочва тя. При нас много по-късно избива тревата, късно започваме да косим. Производители, които не са под „Натура“ нямат изисквания да опазват защитени видове.

Тя напомня за идеята за етикет „планински продукт“, но досега така и не е осъществена. Въпреки че ако влезе в сила, аз бих го въвела, сигурна е тя.