Щетите са заради вятъра, водата и изсечените полезащитни пояси

Почвата е природен ресурс, който бързо се поддава на деградация, но се възстановява изключително бавно. Процесите на почвообразуване протичат в течение на продължителен период от време - средно 1-2 см почвен слой за 100 години. За да се запази плодородната земя, например на Добруджа, от суховеите, е важно да се поддържат полезащитните горски пояси. Лош пример в това отношение е Северна Добруджа (Румъния). Липсата на полезащитни пояси там, доведе до рязко влошаване на качеството на почвата през последните години, като ерозията постепенно превръща плодородния чернозем в пясък. 

В резултат на несъобразена с обстановката в региона дейност освен замърсяване, утъпкване се наблюдава и почвена ерозия, един от най-важните деградационни процеси, който основно засяга производствения потенциал на обработваемата земя. Тя е в процес на механично разрушаване и отнасяне на почвения слой под влияние на вода или вятър.

В България се разглеждат два вида ерозия: водна и ветрова. Водната се проявява най-вече при обработваемите земеделски земи с наклон на терена. При нея се наблюдава процес на отделяне и пренасяне на почвените частици под влияние на повърхностно течащите води. Ежегодните загуби на хумус от водната ерозия дори при склонове с неголям наклон (2-30 градуса) може да достигнат 100 кг и повече от декар. За възникването и наличието на ерозионните процеси освен наклона голяма роля играят и валежите.

Ветровата ерозия е широко разпространена у нас. Тя се наблюдава главно в обезлесени и равнинни райони, както и на места със засушливи територии. В такива региони има предпоставки за развиване и поддържане на високи скорости на ветровете, което води до отнасяне на повърхностния почвен слой. У нас най-голяма опасност от ветрова ерозия има през пролетта, причина за което са силните ветрове и все още непокритите с растителност терени. Ежегодно от ерозия в страната се губят средно над 30 000 000 т плодородна почва.

Черноземите, разпространени в Северна България и по-конкретно карбонатните черноземи и сивите горски почви са най-податливи на ветровата ерозия.

Още за ерозията четете в новия брой на в. "Български фермер" от 23 до 29 май