Най-силен натиск от инфлацията ще усети преработвателният сектор, по-малко фермерите. За да оцелеят ще трябва да разчитат на ефективност и субсидии, е мнението на доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика

2022 се очертава като трудна година за земеделците и производителите на храни. Към някои ще бъде по-благосклонна, към други по-тежка, но със сигурност в следващите 12 месеца всички ще усетят натиска на инфлацията. От една страна ще има съпротива на веригите и потребителите за по-ниски цени, а от друга – всички ще бъдат притиснати от покачващите се разходи. Специално за в. „Български фермер” своята годишна прогноза представя доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика.

Икономиката през 2022 година

Вече все повече се говори и се определят последните две години като „странни” и „интересни”. Това, което се влага в този смисъл, са безпрецедентните събития и цялата обстановка, свързана както с пандемията от COVID-19, от обществените мерки и ваксинацията - определена като „дума на годината”, така и заради положението на световната икономика. Още от самото начало на избухване на пандемията мнозина специалисти и световни лидери заявяваха, че светът вече няма да е същият, като сякаш поява на две епохи - времето преди и времето след COVID-19. Това продължава да звучи малко абстрактно и да не е изпълнено с конкретно съдържание, но определено се вижда, че само за две години, животът на съвременното общество се измени коренно.

Не само, че се отрази психологически върху хората, но в икономически аспект разкри рисковете от дълбоката глобализация, разделението на труда и специализацията. Най-либералните икономически теории, които до COVID-кризата много често звучаха актуално и релевантно, които отстояваха твърдението, че икономиката и обществената организация могат да съществуват без държава, се оказаха опровергани. Неокласическата икономика, която основава всичко на пазара и на силите на търсене и предлагане, също в момента не може да намери всички отговори на икономическите явления и процеси и се нуждае от обновяване и изследователско развитие.

COVID-19 отключи процеси и промени, които не могат да се обяснят с принципите, концепциите и постановките, които съвременното общество познава и на които гради своя живот. Това объркване и нелогичност е в основата да се говори за странни и интересни времена, като метафора на променящия се съвременен светоглед.

Световната икономика и земеделие: Цените на животинската продукция оставаха непроменени, но не и през 2022 г.

Докато през 2020 г., COVID-19-кризата нанесе удар върху потреблението (не толкова заради намалените доходи, но в по-голяма степен заради намалената икономическа и потребителска активност в условията на опасност от зараза); през 2021 година световната икономика се възстанови. Но това е съпътствано от почти повсеместна инфлация. По данни на Международния валутен фонд инфлацията на потребителските стоки за 2021 г. ще е около 5,8%.

Това в никакъв случай не е толкова високо, защото в последните 30 години е имало дори и много по-високи нива на покачване на потребителските цени, като до 2005 г. годишният ръст в световен мащаб е бил 9-10%.

Необичайното е, че през 2021 г. се отчете рекорден годишен ръст на цените на основните стоки и ресурси, като по данни на ФАО през месец ноември 2021 г. има 27% увеличение на земеделските стоки на годишна база. Това не е наблюдавано от 1961 г., откогато се води такава статистика. (А както ни учи съвременната наука, икономиката става все по-зависима от потреблението, което зависи от цените, които пък са повлияни от разходите за производство).

Същевременно при цените на енергията, като петрол и природен газ, ценовите равнища се покачват, но световната икономика е виждала и много по-високи котировки. Не така стоят нещата при металите, където злато, мед, алуминий имат дори над 30% увеличение за година.
При минералните торове също е достигнат ценови връх, като през ноември 2021 г.

карбамидът от пристанище Черно море е нараснал с 260% за година

Неазотните торове също имат повишение за година с над 2 пъти.
Цената на електроенергията на едро на Европейските енергийни борси за година се е увеличила средно 2,5 пъти.

Ценовата инфлация е фактор, засягащ неблагоприятно пряко потребителите, повишаваща техните разходи и обезценяваща спестяванията им. От икономическа гледна точка причините за инфлацията основно са три: превишаване на търсенето над предлагането; повишаване на разходите за производството на стоките и услугите; и външно пренасяне на по-високи цени в икономическата система по националните и стоковите пазари.

Сегашното инфлационно положение може да се обясни с начина, по който функционира пазарът при нормални условия, като ценово равновесие и съотношение между отделните стоки и услуги. Това ще рече, че например цената на царевицата е около 0,9 пъти от цената на пшеницата и 0,37 пъти от цената на соята. За участниците на пазара и икономиката е важно това съотношение, а при какви стойности това се случва, зависи основно от паричната маса.

Днешните пари не са само средство за размяна, но и специална стока, като когато нейното предлагане се повишава, другите стоки също реагират повишаващо. По данни на ОИСР - Организация за икономическо сътрудничество и развитие, само парите в обръщение и спестяванията са нараснали от 2020 г. почти 3 пъти.

Неминуемо това води до повдигане на цялата ценова икономика, което по същество се проявява чрез инфлацията.

Земеделските пазари са част от това и освен от фундаментални фактори на търсене и предлагане се движат и от общата макроикономическа и монетарна среда. Покачването на цените на земеделските пазари започна още от есента на 2020 г., когато стана ясно, че вероятно през новото десетилетие

цените на земеделските стоки ще бъдат с 20-30%

над средните цени от предишното десетилетие. Този процес още не е завършил, като през 2021 г. нарастваха основно цените на зърнените и маслодайни култури. Макар, че цените на животинската продукция остават относително непроменени, тяхното повишение ще продължи през 2022 година.

Инфлацията ще се отразява на потреблението, като ще има максимален натиск по веригата на стойността това повишение на цените да бъде плавно. Този натиск ще бъде най-силен върху преработвателната промишленост и макар по-малко ще се разпредели и върху фермерите, които ще трябва да разчитат на ефективност и производителност, а и на субсидиите, където ги има, за да се овладее опасността от стагнация и стагфлация (от „стагнация“ + „инфлация“).

Българското земеделие през 2022 г.:

Зеленчукопроизводството и трайните насаждения ще свият своя дял до 6-7% от брутната продукция

Какво ще се случи през новата година зависи до голяма степен от сегашното положение и структура в българското земеделие.
Настоящата 2021 година ще бъде рекордна в новата история на българското земеделие, с БДС по прогнози от 4,2-4,3 млрд. лева. Това изключително се дължи на хубавата реколта и осезаемото увеличение на цените.

В последните години зърнените и маслодайни култури формираха 45% от брутната продукция от селско стопанство, а през 2021 г. този процент ще нарасне вероятно до 55%. Ситуацията в световното зърнопроизводство през 2022 г. ще е ключова за това, какво да очакваме. При нормална климатична година,

зърненият пазар ще остане висок

Разходите за производство ще растат, но изкупните цени ще покриват до голяма степен това увеличение.

Зеленчукопроизводството и трайните насаждения ще продължат да свиват своя дял до 6-7% от Брутната продукция и ще продължат да усещат най-силно натиска от растящите цени на вложенията при едни силно конкурентни цени. Тези сектори произвеждат продукция, където потреблението е по-силно еластично към цената. От друга страна вътрешният пазар е силно доминиран от вносна продукция, която идва от страни с много сравнителни и конкурентни предимства и нещата не изглеждат оптимистично към момента. Това обаче са сектори, които могат да се превърнат в ядрото на българското фамилно земеделие и да дадат принос за допълване доходите на семействата в селските райони.
През 2022 г. цените на животновъдната продукция ще се покачват и голямата неизвестна е докъде ще стигнат. Отговорът на това ще идва отвън, като ще зависи от ефективността, която има европейското животновъдство, което силно влияе на българския пазар, както и от европейския износ за трети страни.

Успешният модел за оцеляване в тази ситуация ще е интеграцията между отделните нива по веригата на стойността. Определено доходните маржове в животновъдството ще намалеят, като производителността и ефективността ще са ключови. Както и на това да се разчита на най-добрата цена както за вложенията, така и за продукцията, която се продава.

Като цяло историческият опит показва, че във времена на икономическа криза, земеделието стои относително по-добре, отколкото много други икономически сектори и ако се стигне до свиване на потреблението, това ще засегне най-малко храните.