Това са част от целите в стратегията за развитие на лозаро-винарския сектор до 2027 г., която МЗХГ представи на поредното заседание на тематичната работна група

Радина ИВАНОВА

Да се създадат единен винен бранд на България, както и стимули за сдружаване – включително и с общи марки на кооперации и осигуряване на приоритет по схеми от ОСП за пазарно ориентирани стопанства. Това са само част от залегналите мерки и приоритети в националната Стратегия за развитието на лозаро-винарския сектор за периода 2022 – 2027 г., изготвена от Министерството на земеделието, храните и горите.

Стратегията бе сред многото теми на 15-ото заседание на Тематичната работна група за изготвяне на Стратегическия план за ОСП, който трябва да предадем до края на годината.

Един от основните акценти в лозарската стратегия е засилването позициите на най-малките земеделски стопанства. Макар поотделно да не представляват значим пазарен фактор, включването им ще даде добри възможности за цялостното развитие на сектора, смятат от ведомството (тъй като са и най-многобройната група – виж в карето). Според експертите кооперирането им ще ги превърне в значим пазарен субект, който притежава способността да преодолява флуктуациите на пазара, както и ще допринесе за ресурсната им обезпеченост и ще улесни достъпа им до финансово подпомагане.

Най-малките стопанства, обединени в една кооперация, представляват конкурентна единица с потенциал за дълготраен и устойчив принос, както към благосъстоянието на отделните субекти в нея, така и към общото развитие на сектора, пише още в документа.

В него е отдадено внимание и на борбата със сивата икономика (разпространение на акцизни стоки, нерегламентирано производство), която е сериозно предизвикателство пред сектора. Това е последната шеста приоритетна област от стратегията.

Значима роля се отдава на НЛВК с нейните регионални клонове и партньорството ѝ с Изпълнителната агенция по лозата и виното в проследимостта по цялата верига на производство на различните категории вино.

Конкретните мерки включват: промяна в Закона за виното и спиртните напитки, чрез която да се установи по-стриктен режим на санкции за производството на вино от нерегистрирани производители; въвеждане на система за идентификация на произведеното и продадено вино, с ясно разграничаване на наливното вино, предназначено за пазара (домашно вино) и виното от висок клас.

Тук са и мерки за популяризиране, които да засилят имиджа на българското вино у нас и на международния пазар. Те включват: разработване на пилотен проект за изграждане на център „Българска лоза и вино“ за развитие на лозаро-винарските технологии в страната – засилено сътрудничество между държавните органи, научните институти и национално представените организации в сектора; популяризиране на бранд „Българско вино“ чрез средствата на масмедията и участия в изложения; и последната мярка от този раздел е проект за изграждане на демонстрационно лозаро-винарско стопанство под егидата на OIV. Ще разполага с 50-60-декарово лозово насаждение за отглеждане на автохтонни сортове, предприятие за производство на вино от най-висок клас, лаборатория за изпитване на продукцията, маркетингов обект.

Създаване на гаранционен фонд
- със средства от държавния бюджет и самоучастие на лозарски, лозаро-винарски и винарски предприятия – е още една значима мярка, записана към приоритет 3 „Подобряване на пазарната ориентация на лозарските стопанства чрез насърчаване на кооперирането, оптимизиране на сортовия състав и прилагане на подходящи техники за отглеждане на лозята“. Фондът ще осигурява подкрепа при щети от природни бедствия, пазарни колебания и други извънредни обстоятелства.

Следват мерките: създаване на класови категории - бутилирани вина от висок клас, бутилирани вина от среден клас, трапезни вина, клас наливно вино за търговия на едро; актуализиране на закона за кооперирането и създаване на нова законова рамка; провеждане на широкообхватна информационна кампания за ползите от сътрудничеството между лозарските стопанства.

Маркетинговите мерки (в приоритетна точка 4) включват създаване на информационна платформа, разработване на национални винени туристически маршрути, изграждане на информационни центрове в 6 области на страната – обособени пунктове за продажба на едро на българско вино в регионалните борси и тържища, обучения.

В приоритетна област 5 (Повишаване на ролята на браншовите организации) документът задължава Националната камара да разработи единни браншови стандарти при съобразяване с регионалните специфики и при взаимодействие при изготвянето им с научната общност; да изготви и поддържа набор от добри производствени практики за сектора, а съвместно с ИАЛВ да изготвят типови проекти.

В стратегията място намират и приоритет 1 – модернизация и приоритет 2 - екологизация, които описват възможни инвестиции за устойчиви практики и дигитализация, както и за оптимизация на ресурсите.

По данни на МЗХГ:

Микро (до 0,5 ха) и много малките стопанства (0,5 - 1 ха) произвеждат грозде най-често за лична консумация, а произведеното вино е в рамките на допустимото за лична консумация. Тези стопанства често са управлявани от хоби-лозари и те нямат икономическо значение. Въпреки че броят им е значителен (най-малките стопанства са 44,39% от всички стопанства), съвкупно те стопанисват 2,63% от насажденията, или 756,80 ха.

Най-многобройната самостоятелна група лозарски стопанства е тази на малките – от 1 до 5 ха – 1 201, или 34,37% от всички регистрирани стопанства. Те отглеждат едва 9,06% от общите насаждения – 2 605,2 ха, и притежават потенциал за развитие и възможност да бъдат фактор в икономическите процеси в сектора.

Средните по размер (5-30 ха) лозарски стопанства са 532 броя и стопанисват 15,23% от насажденията или 24,33% от общата площ с винени лозя. В тази група попадат стопанства, притежаващи собствени винарски изби, които успяват да задоволят собствените си потребности от суровина. Това са най-често стопанства, посветени на производството на качествени и бутикови вина от по-висок ценови клас. Те притежават сериозен потенциал за развитие и адаптиране към световните тенденции на пазара на вино. Силно адаптивни към промените в сектора и едновременно чувствителни към поддържане на постоянна конкурентна среда на пазара.
Големите (30-650 ха) и много големите (над 650 ха) лозарски стопанства са едва 6,01%, но съвкупно те управляват над 63,97% от общата площ с лозя в регистрираните стопанства. Само едно стопанство попада в категорията над 650 ха, което разполага с 806,2 ха площ и самостоятелно заема дял от 2,8% от общата площ с винени лозя.

Стопанствата често имат свои винарски изби или имат търговски отношения с големи такива, които имат висок винопроизводствен капацитет. Техните пазарни позиции са доста по-силни, но в същото време при тях често липсва гъвкавост по отношение на навременното реагиране на пазарните сигнали.

Към 2021 година производството на винено грозде в България се осъществява от голям брой лозарски стопанства – 3 471, основната част, от които стопанисват насаждения с размер до 30 ха (94% от всички стопанства). В същото време общата площ, която те стопанисват е едва 35% от общата площ с регистрирани винени лозя.