Погрешно е да се разглеждат „зелените“ практики като начин да се получат субсидии. 0 В България се налага мантрата, че прекупвачите са лоши. А ако унищожим всички по веригата! За какъв бизнес климат говорим?

Радина ИВАНОВА

- Г-н Вълканов, 2021 г. e на път да приключи. Можете ли да обобщите каква беше тя за земеделската продукция? Къде има по-съществено отклонение и на какво се дължи?

- Рано е да се даде пълен обзор на годината. Първите предварителни оценки на НСИ ще излязат в началото на януари и те обикновено не са много точни. По отношение на външната търговия данните вървят с още по-голямо забавяне и в момента разполагаме с такива само до юли. Към днешна дата най-цялостна изглежда картината при зърнопроизводството. В резултат на благоприятните условия за развитие на културите имаме отлични добиви при есенниците – пшеница, ечемик, рапица. Реколтата при тези култури е съответно с 50%, 32% и 25% по-висока от миналогодишната, а в количество говорим за над 7 млн. тона пшеница, близо 700 хил. тона ечемик и т.н. Подобна е ситуацията и при пролетниците, при които имаме близо 18% по-висока реколта спрямо 2020 г. Реколтата от маслодаен слънчоглед е близо 2 млн. тона, а на царевица за зърно – малко над 3 млн. тона. Изключително добри резултати, които се радват и на високи изкупни цени в момента.

Това е едната страна на монетата, обаче.

Ситуацията далеч не е толкова радостна в животновъдството,
което продължава да страда от сравнително слаба продуктивност при растящи цени на фуражи, енергия и работна ръка. Там ситуацията тепърва ще се влошава и вероятно ще станем свидетели на увеличено производство на месо в края на годината за сметка на намалено поголовие.

При друг важен за страната отрасъл – етерично-маслените култури, годината беше особено трудна. Производителите се бореха с ниски изкупни цени, ниски добиви и повишаващи се производствени разходи.

Слаба беше годината за производството на някои видове зеленчуци, като домати, краставици и пипер. Излишно е в момента да влизаме в по-големи подробности преди да видим окончателните данни.

Причините за тези резултати са комплексни – като започнем от климатичните фактори и стигнем до структурните слабости в аграрния сектор на страната, които тежат от години.

- По-социална и по-екологична ще е новата ОСП, според определенията, но затова (според мнозина) трябва да е подкрепена с по-висока субсидия. Всъщност как ще се отрази? Ще направи ли фермерите по-зависими от субсидии? Смятате ли, че малките стопанства ще са по-ощетените?

- България все още е в процес на изготвяне на стратегическите документи. Ще се гласуват ли те от Народно събрание, или не, е отворен въпрос, който тепърва предстои да се реши. Ако това се случи, прозрачността в процеса на взимане на решения по отношение аграрната политика ще се подобри значително. Ще бъде интересен и дебатът, доколкото въпросите, които засягате, неминуемо ще бъдат поставени на обсъждане.

Аз мисля, че в политическия стремеж да се направи аграрната политика „по-зелена“, „по-социална“ или някаква друга, фокусът на политиците се измести от най-важния въпрос – този за конкурентоспособността. Давам пример с Германия, където една голяма търговска компания взе решение да прехвърли върху потребителите повишението на цените на свинското месо. Повишението е необходимо, за да може страната да запази този традиционен отрасъл при растящите обществени очаквания към животновъдството, растящите производствени разходи и свиващата се международна търговия.

Това, което имам предвид, е, че частният сектор тепърва ще трябва да взема подобни трудни решения, тъй като хранителната верига се товари с растящи изисквания по отношение на производството – било то екологични, хуманни или социални. При цялото подпомагане, което се отделя от страна на ЕС, е видно, че тази политика има много по-висока цена и

тази цена тепърва ще се прехвърля върху потребителите

Българските производители в случая са поставени в много неизгодна позиция, защото трябва да изпълняват изисквания, които в нашето общество, поради степента ни на развитие, все още не са дневен ред. Но са изисквания на Брюксел. И при острата ни нужда от наваксване по отношение производителност, организация на производството, капиталова обезпеченост, нашата конкурентоспособност ще продължава да се компрометира.

Връщам се на примера, който дадох с Германия преди малко. Когато у нас възникне подобен проблем – че трябва потребителите да поемат допълнителна тежест, въпросът вместо да се реши в рамките на едни частно-правни взаимоотношения, се прибягва до посредничеството на държавата, която „натиска“ един или друг бизнес да преглътне загубата. Такъв тип решения се вземат постоянно около нас и далеч не само в хранителната индустрия.

Това е и основният проблем в България – липсата на политически подход за ускорено икономическо развитие и повишаване благосъстоянието на населението. Вместо това всички усилия са фокусирани върху преразпределянето на ресурс. Смятам, че с това отговарям и на въпроса ви какво може да се очаква от новата ОСП.

- Кои ще бъдат успешните бизнеси в "зелените" условия? Какво (ще) ги прави успешни?

- И друг път съм казвал, че т.нар. „зелени“ практики, било то консервационно земеделие, биологично или нещо друго, е въпрос на философия. Човек трябва да вникне в същността на тези практики и да ги приеме като свои, като част от бизнес модела си. Погрешно е да се разглеждат като начин да се получат субсидии. „Зелените“ условия в крайна сметка не са задължителни. Не поемате допълнителни ангажименти – не получавате допълнителни средства. Много е просто.

- Съвсем скоро МЗХГ ще представи и втори стълб от Стратегическия план. Според вас какви промени са нужни в Програмата за развитие на селските райони, за да помага наистина за създаването на ефективни производства?

- Втори стълб е основополагащ за развитие на конкурентен агробизнес, защото там са средствата за инвестиции. На първо място трябва да се осигурят достатъчно средства. Това може да стане по два начина – прехвърляне на средства от Първи стълб и увеличаване процента съфинансиране от държавата. Аз съм привърженик на първия вариант, защото се постигат два ефекта – пестят се държавни средства и се намалява ефектът от директните плащания, които са една непродуктивна система за подпомагане.

На второ място трябва да се осигури постоянен прием. Така ще се осигури предвидимост на фермерите, че могат да подадат проект, когато са готови и този проект им е необходим, а не когато политиците решат.

На трето място тежестта при оценката трябва да падне на бизнес плановете, а не на формалното изпълнение на критерии.

Четвърто, процентът субсидия и размерът на финансирането трябва да са обвързани с големината на бизнеса и финансовото му състояние. Не може да имаш проект за 2 млн. лева, когато печалбата ти е 20 хиляди на година.

Могат да се обособят целеви бюджети по подсектори.

Нужно е да се вкара науката. Да се прави сортоизпитване, адаптиране, внедряване, защото не се обръща никакво внимание какво се засажда по проект. Морално остарели сортове и технологии не бива да се подкрепят с публични средства. Не бива да се подкрепят с публични средства и насаждения, които не са в подходящи райони за съответната култура, както и такива, които са в рискови райони от засушавания, градушки, измръзвания, но при които не са предвидени съответните мерки за защита на продукцията.

Втори стълб дава възможности за управление на риска в стопанствата, за финансов инженеринг, все неща, които могат да вършат отлична работа. Управлението на риска има потенциал да замести директните плащания по един много по-ефективен и по-евтин начин. От тези възможности досега никой не се интересуваше в министерството, а не виждам и в момента някой да мисли в тази посока.

Ако всичко това се направи по съответния начин, смятам, че в рамките още на този програмен период обликът на агробизнеса у нас ще се подобри значително.

- Късите вериги на доставка у нас успяват ли и какво все още не им е наред?

- У нас има къси вериги на доставка и те работят добре. Има директни доставки до дома на всякакви фермерски продукти, има фермерски магазини, има директни доставки и до ресторанти. Очаквам този сегмент да продължи да се развива с бързи темпове. Може би фермерските пазари куцат, но имайте предвид, че истинският фермер си гледа работата и не може всеки ден да ходи по продава в града. Той няма и сметка от това.

- След изборите какво предлагат партиите в сферата на земеделието, разполагат ли с агроексперти и можем ли да сме с надежда за по-добър бизнес климат в сектора?

- Частите от програмите на партиите, които са посветени на сектора, съмнително много си приличат. А когато видите че те навсякъде са озаглавени „Земеделие“, ви става ясно, че са
писани от хора без базови понятия

или от хора, които са копирали едни от други.

Ще ви дам два примера:

Първо, няма парламентарно представена партия, която да не си поставя за цел повишаване на обвързаната подкрепа. А това не само, че не може да се случи, то е и вредно. Причината да не може да се случи е, че е вредно. Европа е минала отдавна по този път и е видяла огромните му недостатъци, затова политиката днес е такава, каквато е, и продължава да еволюира.

Втори пример – всички ще създават борси, тържища и пр., забележете, с цел да се премахнели посредниците в земеделието. Във всеки бизнес има посредник и той изпълнява определена роля, за която получава част от добавената стойност по веригата. В България се налага мантрата, че прекупвачите са лоши, че търговците са лоши. Само производителите са добри. Ами хайде да унищожим всички по веригата. Да направим държавни и общински магазини и кооперативни пазари да събират продукцията директно от производителя и да видим до къде ще стигнем. Тези и други откровени глупости са заложени в програмите на т.нар. „партии на промяната“ и на т.нар. „партии на статуквото“. За какво бъдеще говорим? За какъв бизнес климат?