Европарламентът одобри най-реформираната Обща селскостопанска политика досега. Тя ще включва от нова система за контрол, през обвързаност на плащанията с трудовите договори, до сигурни средства за малки и стартиращи фермери

Радина ИВАНОВА,
пратеник на „Български фермер“ в Страсбург

Исторически момент – така в Страсбург нарекоха денят 23 ноември, когато Европейският парламент прие трите регламента на новата Обща селскостопанска политика. Исторически, защото за всичките 30 години от съществуването ѝ толкова преобразена никога не е била. Неслучайно преговорите за нейната реформа между трите власти – ЕП, ЕК и Съвета на министрите, отнеха близо 3 години и половина, от които 2 в преходен период.

Въпреки, че далеч не е идеална и не отговаря на всички очаквания, а е „компромис“. Така я описваха мнозинството от изявилите се евродепутати, които се обединиха около утехата, че най-после се дава „зелена светлина“ на ОСП 2023 – 2027. В 3-часовия дебат в пленарна зала обаче се чуха и крайни позиции от различни политически семейства. Например, че тя изобщо не е реформирана и недостатъчно „зелена“. Или че всъщност не гарантира справедливо разпределение на средствата, след като се дават повече правомощия на страните за контрол. Че се гласува на сляпо след като не се знаят и Националните стратегически планове и че предложението се базира на стари данни, които не отчитат моментната пазарна ситуация.

Все пак евродепутатите гласуваха: Регламентът за стратегическите планове - 452 „за“ срещу 178 „против“ и 57 „въздържали се“; Регламентът за финансиране, управление и мониторинг, който можем да срещнем и като „Хоризонтален регламент“, съответно 485 „за“ срещу 142 „против“ и 61 „въздържали се“; и Регламентът за общата организация на пазара — с 487 гласа „за“, 130 „против“ и 71 гласа „въздържали се“.

Сега, след като е гласувана ОСП, националните власти са тези, които трябва да свършат своята огромна работа, напомни за читателите на в. „Български фермер“ Атидже Алиева – Вели от „Обнови Европа“. „Защото няма време, знаем, че до края на годината Националните стратегически планове трябва да бъдат изпратени в Брюксел за оценка. Но бързането в никакъв случай не трябва да бъде за сметка на качеството и трябва да отговаря на европейските нужди и на българските земеделци“. По думите ѝ новите условия на политиката са много добри за страната ни, а ОСП е балансирана като по добър начин комбинира икономическите, екологичните и социалните аспекти и целите на Зелената сделка.

Кое е новото?

1. Системата „Рахне“ ще следи пътя на субсидиите

Променя се моделът на отчитане на разходването на субсидиите. Дистанционните проверки ще се увеличат, което ще улесни до голяма степен фермерите. Постепенно ще се въведе и нова система „Рахне“. Тя ще гарантира повече обективност и прозрачност как се изразходват средствата на ЕС, а отделно се очакват по-високи санкции за многократни нарушения. До 2025 г. ще бъде доброволна и тестова, за да се види как държавите се справят с прилагането ѝ. След това, ако оценката е положителна, най-вероятно ще бъде задължителна.

Комисията е поела ангажимент този инструмент да бъде предложен на държавите безплатно и той ще бъде пригоден така, че да стане 100% годен за проследяване на разходите по ОСП.

От друга страна отпада моделът „One-fit-all” (или с един аршин за всички). По този начин се дава повече гъвкавост на страните членки в контрола при кого отиват средствата. С други думи те ще бъдат по-самостоятелни, някои одити от Брюксел ще отпаднат, което значи и повече отговорност за самите тях. На това някои евродепутати бяха критични, но Петър Яр (ЕНП) съобщи, че 33 показатели/индикатори (статистически доказателства) ще следят за ефективността на реформата.

По темата за контрола пред българските медии Асим Адемов сподели, че у нас живеем с усещането, че сме пионери в разхищението на евросредства. Но видяхме в дебата, че във всяка страна има такъв проблем и примери за злоупотреби.

2. 3% от бюджета на първи стълб отиват за младите, 10% за малките

Амбициите за тази таргет група бяха по-големи, но все пак е компромис. Според Вели тези 3% няма да са достатъчни за старт на земеделска дейност. Младите ще трябва да се ориентират и за помощите по линия на иновациите и дигитализацията.

Всяка държава трябва да гарантира бюджета за малките и младите като се дава възможност да избира механизмите, с които ще го прави.
Отделно евродепутатите защитиха кризисен резерв с годишен бюджет от 450 млн. евро (по текущи цени), който да бъде постоянно на разположение на земеделските стопани и да ги подпомага при нестабилност на цените или на пазара.

3. Сигурни „зелени“ инвестиции

От 2018 г. пакетът е много по-различен спрямо сега. В края на 2019 г. ЕК излезе с предложение за Зелената сделка, която трансформира цялата ОСП и беляза реформата в нея. Тук основен акцент заемат мерките за опазване на околната среда, които ще заемат 25% от директните плащания (с екосхемите) и 35% от Програмата за развитие на селските райони.

4. За първи път се залага социална условност
Преразпределенията на преките плащания ще се обвързват с трудово-правни норми. Това ще гарантира, че правата на заетите в сектора ще бъдат спазени.

По настояване на Парламента трудовите правила в европейското селско стопанство ще бъдат по-добре наблюдавани, а нарушенията ще бъдат санкционирани благодарение на сътрудничеството между националните инспектори по труда и разплащателните агенции по ОСП.
Информацията за крайните бенефициенти на подкрепата от ЕС ще бъде по-прозрачна благодарение на инструмента на ЕС за извличане на данни, до който държавите членки ще получат достъп. Този инструмент ще спомогне за установяване на риска от измами чрез съпоставяне с информацията в публичните бази данни.

Отделно ПРСР ще предложи средства (от неземеделските дейности) за инвестиции за социални услуги в селските райони, за разлика от инфраструктурните, както беше досега.

Можеше ли и още?

Не на 100% е доволен от визията на ОСП Петър Яр, докладчик и редактор на Регламента за стратегическите планове. Всеки, който е писал книга има чувството, че можеше и да се справи и по-добре. Но всички знаем как е в живота, вечният студент никога не приключва, отстоя с тези думи нуждата от гласуване пред своите колеги. Важното бе да се потърсят компромисите и те да са навреме. В следващата ОСП след 2027 г., новите уроци ще бъдат взети предвид и политиката отново ще се усъвършенства.
Трите регламента, предложени от ЕК, са претърпели минимални корекции от техните докладчици към ЕП. По думите на Войчеховски техните промени са конструктивни, а окончателното споразумение доразвива първоначалното им предложение. ОСП преминава към политика, ориентирана към резултати. Има общ набор от цели и показатели, които ще позволят по-качествен контрол. Това е прецедент гражданите ни да видят конкретни резултати, заяви той.

След като бъде одобренa от Съвета на министрите, новата ОСП ще се прилага от 1 януари 2023 г. до 2027 г. В средата на програмния период - 2025 г. Комисията ще публикува доклад за функционирането на реформата с бележки за корекции.

Дотогава Европейският парламент ще настоява да взима участие в одобрението на Стратегическите планове, което Европейската комисия трябва да прави до средата на 2022 г. Това съобщи по време на брифинг след гласуването един от тримата докладчици на регламентите – Ерик Андрю. А колегата му Яр съветва страните членки в своите планове да се „надпреварват“ за намаляване на бюрокрацията. Забранено е да опростите нещата, каза той.

Българската позиция е надпартийна

От българска страна в дебата за ОСП взеха участие Асим Адемов (ЕНП) и Атидже Алиева-Вели (Обнови Европа). Те призоваха депутатите да гласуват „За“ новата ОСП.

По традиция всеки вторник следобед цялата българска делегация се събира да обсъждат различните политики и дебати. Често те взимат надпартийни решения, защитавайки националния интерес, както е с ОСП, съобщи Асим Адемов.

Успех е, че успяхме да постигнем запазването на Преходната национална помощ и обвързаната подкрепа за следващия програмен период, защото знаем, че има разминаване с директните плащания на другите страни и това е възможност да компенсираме нашите земеделски производители, добави той.