12° C, облачно
Средните по големина фермери сами вече опират до нуждата от счетоводител, отбелязва икономистът проф. Иван Пенов от Аграрния университет в Пловдив
Радина Иванова
Разходите за производство в земеделието видимо се увеличават. Само при торовете цените са се покачили 4 пъти за последните 10 години, припомняме думите на стопани от срещите ни с тях през годината. В същото време техните приходи не се движат с това темпо и сложният въпрос, пред който застават мнозина, е как да бъда над чертата.
Но отговорът не е еднозначен, разбираме от разговора ни със специалиста по аграрна икономка проф. Иван Пенов. Той е дългогодишен преподавател в Аграрния университет в Пловдив и основател на Фондация „Земята – източник на доходи“.
На първо време пред стопаните стои необходимостта да водят добра отчетност на своите приходи и разходи.
Тя ще им е от полза не само когато се отчитат пред НАП,
а и когато правят избор за култура и начин на отглеждане, за да стигнат сами до изводите как могат да се оптимизират. Ако обаче системата „кой дал-кой взел“, която водят на тефтер, започва да не работи, е нужна по-ефективна счетоводна експертиза.
Пенов забелязва, че през последните години стопани сами проявяват интерес от това да работят със счетоводител, който е запознат и с производството, което извършват. „Не ние да им кажем, че им трябва счетговодител, самите те са стигнали до този извод. Нещата вървят в една нормална посока.“
Кога обаче се случва това?
Точна граница, за това кога един малък фермер вече има нужда от счетоводител, няма, обяснява проф. Пенов. Обикновено това зависи от броя на културите и оборота. Но е явно, че с нарастването си стопаните виждат необходимост от едно по-прецизно водене на сметките. Това са често фермери, които минават 800 дка със смесено производство, което вече е средно стопанство, казва експертът.
И когато започнат да се развиват, те сами стигат до извода, че с отчет на тефтер трудно може да се разбере коя култура е печеливша и дали това, което правят като промяна в структурата на производство, е печелившо или не. А щом попаднат на добър счетоводител, който в действителност се замисля върху тези неща, стопаните виждат и ползата от това.
Точно такива фермери са и тези, които експериментират с различни култури, тъй като цените им варират, инвестират и в техника, с която пък спестяват от все по-труднодостъпната работна сила.
Лошото в счетоводството според Пенов обаче е, че и фермери, и счетоводители обръщат повече внимание на отношенията и задълженията им към държавата - тук говорим за осигуряването, данъците. Едва на втори план стоят сметките по разходите за производствата в самото предприятие. А да помага на стопанина е първата функция на счетоводството, напомня икономистът. Да следи как се натрупват разходите между отделните производство и доколко приходите от тях покриват разходите, за да може производителят да разбере кое му е ефективно.
„В последните години тези калкулации за натрупване на разходите и разпределението на отделните производства в стопанствата според мен са пренебрегнати“, казва Пенов. Това е така, защото първо, не всички счетоводители са обучени и с опит в специализираното земеделско счетоводство.
По принцип би трябвало такова да се учи навсякъде, поне в Аграрния университет завършилите са подготвени. „В курсa по Аграрна икономика имаме цяло упражнение за калкулация на себестойността на продуктите.
Имаме и магистърски курс изцяло посветен на
финансите и счетоводството в земеделието,
защото сме видели нуждата от такива специалисти“, посочва преподавателят.
Освен това и в практиката нямат голяма възможност да натрупат този опит, тъй като самите стопани се интересуват по-скоро от задълженията си към държавата. Дали ДДС-то е правилно начислено, дали е компенсирано, дали е внесено, дали осигуровките са платени, и не толкова какво става вътре в самото предприятие.
Все още обаче има „пазители“ на това как се калкулира разделянето на разходите по производства – често това са счетоводителите на земеделските кооперации, както и служителите на някои по-дългогодишни стопанства.
Преди 30 години тази калкулация по продукти с разпределени разходи се е правила и е била част от отчетите на предприятията в края на година, спомня си Пенов.
За най-дребните обаче има улеснени варианти за деклариране на доход, което е добре. Например възможността в данъчната декларация да се опишат нормативните разходи и каквото остава като приход, се плаща данък върху него. Това пък облекчава всички онези, които с продажба на лично производство допълват пенсии или ниски доходи.
Справедливи или не са данъците, но за Пенов героят на деня не е този, който успява да ги прикрие, защото в крайна сметка не е в негова полза. Това показа наяве в цялата ни икономика ковидкризата – само онези бизнеси, които бяха затворени през 2020 г., но са декларирали целия си оборот преди това, са доволни от COVID помощите.
Според Пенов в сектор земеделие вече по-малко са дребните стопани, които са в сивата икономика и ако са, често причината е в непознаване или неподредеността на документите.
Равен достъп за пазарна справедливост
Попитахме проф. Пенов какво биха могли да правят малките стопани при увеличаващите се цени, но и при невъзможността да вдигнат цените на своите продукти, заради евтин внос. Икономистът отговаря:
Промяна на цени винаги ще има.
Производствените разходи се вдигат, но и цените на хранителните продукти на пазара също се вдигат. За да може да се види какво става, трябва да се изследва пътя на този продукт. Този марж на вдигането на цената - как се разпределя между отделните стъпки на реализацията, колко остава в земеделския стопанин, колко в търговеца, колко в преработвателя. Тук не смятам, че трябва да се прави трагедия, а ако има проблем, да се проучи.
Но основното е да се поддържа конкуренцията на пазара, в условия близки до както се нарича в учебниците - „перфектна конкуренция“. Тя по най-добър начин регулира пазара.
Проблем също създава и разпределението на подпомагането и достъпът до услуги на отделните групи стопанства. Например дребният производител трудно ще вземе кредит. Трябва да има равни условия между малки и големи и тогава пазарът ще определи от кои производства имаме нужда.
Това, което е в разходите и приходите на една ферма, е отражение на точно това - дали имат достъп до водни ресурси, дали участват пълноправно на пазара на крайната продукция.
В действителност 100% перфектна конкуренция не съществува. Но при условия близки до нея ще се случи следният сценарий – разходите на производството са възможно най-ниски, а търсенето и предлагането ще дадат възможно най-ниски цени. С други думи търсенето и предлагането се пресичат там, където производствените разходи са минимални. Това, означава, че ресурсите се използват ефективно, щом се произвежда с минимални разходи, значи не се пилеят.
Ако пък можем да внесем продукти на по-ниски цени, е добре, а ресурсите да ги вкараме в друго, което правим по-добре. Тук идва въпросът с вноса на зеленчуци от Гърция и защо там доматите са с 30% по-високи цени, отколкото у нас, а в същото време се казва, че същите подбиват българското на нашия пазар. Има нещо по маркетинговата верига, което не ни е ясно. Но във всеки случай, ако има равни условия на малки и големи, може би ще ограничим и вносът през конкурентните цени.
Липсва консултантска подкрепа
Националната служба за съвети в земеделието трябва да се развива като структура, а тя изглежда, че се свива, откакто е създадена, смята проф. Иван Пенов. Само четирима души са в пловдивския офис – съвсем недостатъчно да покрият нуждите за консултиране на малките стопани в областта. В другите части от страната не е по-различно.
Днес функциите на служителите са сведени по подготовка на бизнес плановете по мерките от Програмата за развитие на селските райони.
Преди обаче, припомня експертът от първите години на службата, техните задължения бяха и да консултират дребните земеделски производители на полето по технологични въпроси.
И тук идва въпросът за равноправието между стопанствата - някои имат възможност да плащат за агроном, а друг, който не може, гледа какво прави съседът. Ако НССЗ се бяха развили, според мен производственият потенциал в нашето земеделие щеше да е по-голям, категоричен е професорът.
Коментари